Ключови фрази
Грабеж на вещи, извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи * съучастническа дейност * цели на наказанието


3



Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

София, 18 февруари , 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА


при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 371/ 2010 година

Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимите В. А. К. и Д. М. Б. против въззивно решение № 78 от 27.04.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 103/ 2010г на Пловдивския апелативен съд.
В касационните жалби на подсъдимите се прави единствено довод за явна несправедливост на наложените наказания- чл.348, ал.1, т.3 НПК и се иска намаляване размерите на наказанията.
В съдебното заседание подсъдимите и защитниците им поддържат жалбите, като защитникът на подсъдимия Д. Б. излага съображения и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в ограничаване правото на защита.
Частният обвинител и граждански ищец намира жалбите за неоснователни и иска въззивното решение да се остави в сила.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбите са неоснователни, не е налице соченото касационно основание, тъй като наказанията са несправедливи, но не в твърдяната посока.Поради липса на протест обаче не е допустимо искане за отежняване положението на подсъдимите
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
П. апелативен съд с решение № 78 от 27.04.2010г по в.н.о.х.д.№ 103/ 2010г. е потвърдил присъда № 147 от 06.11.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 2500/ 2009г. на Пловдивския окръжен съд.
С присъдата подсъдимите Д. М. Б. и В. А. К. са признати за виновни в това, че на 14.01.2009г. в[населено място], П. област , в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи- мъжки велосипед на стойност 16лв., дамски велосипед на стойност 16лв. и монети в размер на 5 лв. от владението на С. Х. с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на С. Х., извършено по особено мъчителен начин, а за подсъдимия Д. Б. и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал.2, т.2 вр. с ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК за Б. и чл.199, ал.2, т.2 вр. чл.198, ал1, чл.20, ал.2 и чл. 54 НК за К. ги осъдил на по двадесет години лишаване от свобода , което да изтърпят при първоначален „строг” режим в затвор .
Подсъдимите са осъдени да заплатят на С. Славчева К. сумата от 40000лв., представляваща неимуществени вреди, причинени с престъплението, като искът в останалата му част е отхвърлен.
Единственият довод, който се прави в касационните жалби е за явна несправедливост на наложените наказания и той се поддържа от защитниците и самите подсъдими лично.Поради характера на касационното производство и задължението на този съд да проверява обжалвания съдебен акт извън рамките на наведените с касационните жалби доводи само при наличието на допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които винаги обосновават порок на акта, настоящият състав ще даде отговор единствено за наличието или не на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
При събирането и преценката на доказателствената съвкупност не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила.Вътрешното убеждение на решаващите инстанции е основано на обективно, всестранно и в пълнота изследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, поради което и за настоящата инстанция фактите са такива, каквито са приети от тях.
Извода, че са осъществени обективните и субективни признаци на престъплението по чл.199, ал.2, т.2, вр. с чл.20, ал.2 НК е правилен.По отношение на подсъдимия Б. е налице и квалифициращия признак „опасен рецидив”.
Възражението за явна несправедливост на наложените наказания е неоснователно.
При решаването на въпроса за наказанието съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му.Твърдението на подсъдимия К., че като му е наложено наказание по размер еднакъв с този за подсъдимия Б. съдът по същество не е извършил индивидуализация на наказанието.Не било отчетено обстоятелството, че по отношение на него не е налице квалифициращия признак „опасен рецидив” , което имало за последица несправедливост на наказанието.Настоящият състав намира, че съдът изчерпателно е посочил кои обстоятелства преценява при решаване на въпроса за съответното и справедливо наказание и съображенията изцяло се споделят от състава.На отчетените като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е отдал достатъчна тежест като е избрал от предвидените алтернативни наказания най- лекото по вид наказание, а именно лишаване от свобода.Последното, макар и наложено в максималния размер, съответства на тежестта на престъплението, което е с изключително висока степен на обществена опасност и изисква прилагането на наказателната принуда да е в по- тежка степен.Очевидно е, че по отношение и на двамата подсъдими е наложително за по- дълго време да бъдат изолирани от обществото, след като чрез налагане на по- леки наказания по предишни осъждания не са били постигнати целите по чл.36 НК.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато соченото нарушение на чл.348, ал.5, т.1 НПК и то следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение


Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 27.04.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 103/2010г. на Пловдивския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: