1 Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр.София,08.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова и прокурора Стаменова като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5562 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. С определение № 144/02.02.2015г. е допуснато касационното обжалване на въззивно решение №550/20.03.2013г., постановено по възз.гр.д.№ 3143/2012г. на Апелативен съд – София в частта му, с която е отхвърлено искането на К., за отнемане в полза на държавата на сумата 147 044 лева, преставляващи внесени по банковите сметки на ответника Р. Г. Ч. от [населено място] парични средства, но неналични към момента на завеждане на исковата молба по чл.28 ЗОПДИППД /отм./. Касационното обжалване е допуснато по въпроса - наличието на претендираните суми по банковите сметки на ответника, към момента на предявяване на иска, предпоставка ли е за тяхното отнемане по реда на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, поради наличие на противоречива съдебна практика. Касаторът К. поддържа, че решението на АС – София в атакуваната му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба - Р. Г. Ч., представляван от адв. М., счита жалбата за неоснователна, а решението на АС-София в обжалваната му част за правилно и законосъобразно. Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по поставения за разглеждане правен въпрос приема следното: С решение №187/26.07.2011г. по гр.д.№1557/2010г. на ІІІ г.о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна за съдилищата съдебна практика /която се споделя от настоящия състав/ е прието, че с разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД /отм./ е регламентиран сложен фактически състав, при наличие на който за държавата, чрез Комисията, се поражда право да предяви пред гражданския съд претенция за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ вр. с чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления. В случай, че този иск не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, на основание чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка. Предмет на отнемане е не само наличното имущество /чл.4 ал.1 - чл.10 /, но и заместващите го облаги, в случаите, когато то е прехвърлено. В хипотезата на чл.4 ал.2 на отнемане подлежи полученото срещу имуществото при прехвърлянето му на трето добросъвестно лице по възмезден начин и по действителната стойност. Фактическият състав на нормата по чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ предвижда - разпоредителна възмездна сделка, сключена между ответника и трети добросъвестни лица, с имущество по ал.1 / в с.см. - Решение № 276/20.11.2012г. по гр. д. № 1393/2011 г., ВКС, III г. о./. От изложеното следва, че съдебната практика е константна в разбирането си, че хипотезата на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ урежда случаите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност; а ал.2 на същата норма касае отнемане на заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност, сключена с трети добросъвестни лица. Нормите на ЗОПДИППД /отм./, касаещи предметния обхват на отнемането са със санкционен характер и не могат да се тълкуват разширително. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, не би могло да бъде претендирано по реда на чл.4 ал.1, тъй като законът не предвижда такава възможност. Както се посочи и по-горе – чл.4 ал.1 изисква имуществото да е налично в патримониума на лицето; а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трети добросъвестни лица – т.е. поради това, че то не е налично, се отнема заместващата облага по действителната й стойност – чл.4 ал.2, като е без значение дали тя е запазена и налична. Възприемането на обратното разбиране, че предмет на отнемане могат да са и парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към момента на завеждане на иска, не би могло да бъде споделено, предвид правната характеристика на парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на платежно средство, разчетна единица /т.е. универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги/ и на запас от стойност /т.е. средство за натрупване/. В качеството си на потребими вещи /т.е. такива, които при употреба се унищожават/ и като платежно средство парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги. В този смисъл, те могат да са похарчени както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество /реални активи/, посочено в чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не предвижда. Предвид изложеното, предмет на отнемане в хипотезата на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ от ответника, или от лицата, посочени в чл.5 – чл.10 от закона, могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия – да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на средствата; връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник в придобиването им. С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, възприетото от въззивния съд разрешение, че изтеглените от банковите сметки на ответника парични средства, тъй като са неналични, към момента на предявяване на иска по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ в патримониума на ответника, не попадат в обхвата на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и не могат да са предмет на отнемане, е принципно правилно и следва да се сподели. По касационната жалба на К.: Предмет на настоящото касационно производство е въззивното решение само в частта му, с която е отхвърлено искането на Комисията за отнемане в полза на държавата, на основание чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД, от Р. Г. Ч. на сумата от 147 044 лева, представляваща парични средства, преминали през банковите му сметки за изследвания период, но неналични като финансов актив към момента на предявяване на иска по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД. В останалата му част, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата на един недвижим имот, придобит от ответника по дарение от неговата майка и за паричната равностойност на притежавани от него дружествени дялове в три търговски дружества, въззивното решение е влязло в сила на основание чл.296 т. 3 ГПК, тъй като в тази част на жалбата касационният контрол не е допуснат. По делото е установено, че с одобрено от съда на 18.05.2010 г. споразумение по нохд № 2313/2009 г. на РС- София, Р. Ч. е признат за виновен и е осъден за престъпления по чл. 242 ал. 2 вр. с ал.1 НК и по чл. 242 ал. 1 б. „б” от НК - внасяне без разрешение на рисково наркотично вещество на стойност 10 374 лв., за което е използван документ с невярно съдържание – митническа декларация. Въззивият съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, освен основанията по чл. 3 ал. 1, които в настоящия случай са безспорни, следва и за предмета на отнемане да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник, като е необходимо да се установи пряка или косвена връзка между конкретното престъпление и придобитата имуществена облага. След анализ на данните по делото, в т.ч. и изслушаните експертизи, въззивната инстанция е приела, че за част от имуществото са налице предпоставките на закона за отнемането му в полза на държавата. Конкретно за неналичните /изтеглени/ парични суми по банковите сметки на лицето, съдът е посочил, че искането на К., поддържано на основание чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, не може да бъде уважено, защото в тази хипотеза на закона на отнемане подлежи само налично в патримониума на ответника имущество, респ. облаги от извършеното престъпление. П. за отнемане - „преминали през банковите сметки” на лицето - парични средства не са налични, с тях ответникът се е разпоредил, поради което отнемане в хипотезата на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ не може да бъде постановено, освен за сумата 9 748 лева, която е налична. При дадения по-горе отговор на правния въпрос, постановеното решение в обжалваната му част е валидно, процесуално допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. В искането си К. е посочила, че претендира отнемане на сумата общо 147 044 лева, представляваща парични средства „преминали през банковите сметки” на ответника. В хипотезата на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, както се изясни, на отнемане в полза на държавата подлежи имущество на ответника, което е налично в патримониума му към момента на предявяване на искането по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД /отм./; а по чл.4 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ се отнема заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност, сключена с трети добросъвестни лица. Паричните средства по банкови сметки, които са изтеглени, респ.изразходени и не са налични, доколкото не се твърди и не е установено да са трасформирани в реални активи, или не се намират като финансови активи по сметки на лицата по чл.5 – чл.10 от ЗОПДИППД /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и отнемане на равностойността им в тази хипотеза, не може да бъде постановено. Изводите на въззивния съд са в същата насока и са правилни. При постановяване на решението в допуснатата му до касационно обжалване част, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е приложен материалният закон, поради което по реда на чл. 293 ал. 1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.293 ал.1, предл. 1-во ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №550 от 20.03.2013г., постановено по възз.гр.д.№ 3143/2012г. на Апелативен съд – София, в частта му, с която е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата, на основание чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, от Р. Г. Ч. от [населено място], с ЕГН – [ЕГН], на неналични парични средства по банкови сметки, общо в размер на сумата 147 044 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.