Р Е Ш Е Н И Е № 415 гр. София, 01 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1330/2012 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия М. С. И. от гр. С., чрез неговия защитник – адвокат Я. Н., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 469/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснато нарушение на материалния закон, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията по същество са за отмяната му и оправдаване на касатора, или за приложение разпоредбите на чл. 66 НК. Повереникът на частният обвинител Ж. В. В. – адвокат В. У. е изразил становище, че жалбата следва да бъде уважена в частта й за приложение на чл. 66 НК. Адвокат Г. – повереник на частната обвинителка Н. Д., счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура твърди, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила поради неоснователността на жалбата. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 38/19.04.2012 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 27/14.11.2011 г., постановена по нохд № 215/2011 г., на Ш. окръжен съд, в наказателно – осъдителната й част, като е преквалифицирал извършеното от подс. М. С. И. деяние по чл. 343а, ал. 1, б. „г”, вр. чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б” НК и при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, при „общ” първоначален режим в затворническо общежитие от „открит” тип. Оправдал го е по първоначалното обвинение. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за допуснато нарушение на закона: Посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимият не е осъществил престъплението за което е бил осъден, тъй като не е налице елемент от обективната страна на престъпния състав – няма допуснато нарушение на правилата за движение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон с постановената преквалификация на деянието е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение на подс. М. И., правилно е било квалифицирано по посоченият от този съд текст от НК. Правните му съображения в полза на осъдителната присъда с приложението на чл. 343а НК, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло от показанията на свидетелите П., В., Д., Д., Д., Д., Ф., В., К., К. и С., отчасти от показанията на св. М. В. и обясненията на подс. И., от приложените писмени доказателства, от многобройните експертни заключения. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащите изводите на първостепенния съд, досежно разбора и кредитирането на събраните доказателства са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от данните по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението, с коригираната квалификация, е осъществен от подс. И., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДП и са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че посоченото в мотивите ва въззивната инстанция като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП – л. 103, очевидно води да извода за техническа грешка при изписването му, тъй като този текст няма никакво отношение към предявеното обвинение и никъде не е коментиран в мотивите на инстанциите. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд с направеното изменение в квалификацията на деянието, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции, след съответната корекция от въззивния съд, в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон, възражението за липса на обективния елемент от състава на престъплението и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Изложените в касационната жалба възражения във връзка с този довод – за неоснователното не прилагане разпоредбите на чл. 66 НК от въззивната инстанция, при приетата нова квалификация на извършеното деяние, са основателни. По принцип правилно е бил приет от този съд, превес на смекчаващите вината обстоятелства, като при определяне размера на санкцията са били отчетени всички, които имат значение за това. Поради това същият е в долния размер предвиден в закона. И според настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, тази санкция по размер е напълно справедлива и съобразена с данните по делото за извършеното деяние и личността на дееца, с разпоредбите на чл. 54 НК, за индивидуализацията на наказанието. Неоснователно обаче е отказано приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение наказанието лишаване от свобода. Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. То е справедливо когато съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това трябва да е съобразено и с целите визирани в чл. 36 НК. Справедливостта му също така е безусловно свързана с начина на изтърпяването му. Затова в чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК е посочено, че наказанието е явно несправедливо, когато неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. В случая освен чистото съдебно минало на подсъдимия и поведението му след деянието и по време на процеса, следва да се отчетат още и обективно полезните действия за ограничаване на вредните последици от произшествието и продължителните грижи към двама от пострадалите, доказаната вина на другия участник в пътно – транспортното произшествие за създаването на опасността на пътя, липсата на обичайно съпътстващата транспортната престъпност характеристика на нарушителите – превишена скорост, рисковани маневри, неправилно изпреварване, нарушаване на предимство, употреба на алкохол. Следователно, на полето на конкретната обществена опасност на извършеното престъпление не могат да се направят изводи за доминиращо значение на генералната превенция. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че преценката на въззивният съд да откаже приложението на чл. 66 ал. 1 НК е неправилна. Конкретният случай не обосновава наличие на завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, която на полето, на изискванията на чл. 36 НК, да обоснове този отказ. Пред вид конкретните фактически обстоятелства не може да се изведе извод, че целите на наказанието могат да се изпълнят единствено с изолиране на подсъдимия от обществото в което живее. Предпоставките за прилагане на института, на условното осъждане са налице от законова гледна точка – наказанието е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер и целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване. Като е приел противното въззивният съд е допуснал нарушение свързано с отменителното основание по чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК. Нарушението може да бъде отстранено в настоящото производство, затова касационният състав, като прие, че в конкретния случай, с оглед на изложените по – горе съображения, за постигане целите по чл. 36 НК, не се налага касаторът да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, поради което отложи неговото изпълнение за изпитателен срок от четири години. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 3, пр. 2 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : И З М Е Н Я въззивно решение № 38/19.04.2012 г., постановено по внохд № 469/2011 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, като на основание чл. 66, ал. 1 НК О Т Л А Г А изпълнението на наложеното на подс. М. С. И. наказание от две години лишаване от свобода, за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: