5 Р Е Ш Е Н И Е N 38 С., 29.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова т.дело N 890/2011 година Производството е по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по молба на К. Х. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 113 от 07.11.2008 г. по т.д. № 172/2008 г. на Апелативен съд – Б., с което след частична отмяна на решение № 230 от 06.09.2005 г. по гр.д.№ 117/2001 г. на Окръжен съд – Бургас, К. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата 102 500 лв., представляваща възстановена от дружеството с РКО от 27.02.2001 г. продажна цена по предварителен договор от 21.02.2001 г. за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва от 24.04.2002 г. и 7 331 лв. – разноски по делото. Молителят, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като с влязла в сила присъда № 7 от 20.01.2009 г. по нохд № 166/2007 г. на Окръжен съд – Бургас, потвърдена от Апелативен съд – Б. с решение № 51/19.04.2010 г. по внохд № 16/2010 г., оставено в сила от ВКС, ІІ н.о. по н.д.№ 339/2010 г., К. С. С. е бил признат за виновен в това, че на 27.02.2001 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител на [фирма], в кръга на службата си, съставил разходни касови ордери, вкл. и разходен касов ордер за сумата 102 500 лв., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на лицето К. Х. С. е възстановена сума по предварителен договор от 22.02.2001 г. за продажба на имот в [населено място], [община] в размер на 102 500 лв., от които 100 000 лв. – главница и 2 500 лв. лихва, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1 НК му е наложено съответното наказание. Поради това, че осъдителното решение, чиято отмяна се иска, е основано изцяло на този разходен касов ордер, молителят счита, че е налице основанието за отмяна по т.2 на чл.303, ал.1 ГПК. По съображения в молбата, се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, с присъждане на разноски за производството по отмяна. Ответното по молбата ТД [фирма], представлявано от К. С., е заявило становище за недопустимост на искането за отмяна поради сезиране на ВКС след изтичане на 3-месечния преклузивен срок, а по същество – за неоснователност на молбата. Съображенията са изложени в писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по релевираното основание за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна, в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1 т.2 ГПК. За начален момент на този преклузивен срок следва да се приеме твърдяната в молбата дата – 19.04.2011 г., когато в резултат на случайна справка в сайта на ВКС/материализирана и на хартиен носител/, молителят е узнал за влязлата в сила присъда по посоченото наказателно дело. Молителят не е страна в наказателното производство, поради което не могат да се възприемат доводите на ответното по молбата дружество, че за момент на узнаването по см. на чл.305, ал.1, т.2 ГПК следва да се счете момента на публикуване на касационното решение в сайта на ВКС. Считано от посочената по-горе дата, следва извод за спазване на преклузивния срок за сезиране на ВКС, в рамките на пределния едногодишен срок от влизане на присъдата в сила. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. С влязлото в сила на 23.11.2009 г. осъдително въззивно решение по т.д.№ 172/2008 г. на Апелативен съд – Б. е приет за основателен предявеният от [фирма]/сега Е./ срещу К. С. иск за връщане на сумата от 102 500 лв., възстановена на последния от страна на дружеството с РКО от 27.02.2001 г. на основание т.1.1 от предварителен договор от 21.02.2001 г. за покупко-продажба на недвижим имот, в рамките на предвидения 10-дневен срок. При отчитане на конкретните договорености между страните за отпадане задължението на продавача за прехвърляне на собствеността при възстановяване на сумата, както и наличието на влязло в сила решение, с което предварителният договор е обявен за окончателен, решаващият състав е приел, че К. С. се е обогатил без основание за сметка на дружеството – продавач, тъй като му е била възстановена продажната цена с процесния РКО. Въззивният съд, след преценка на събраните доказателствени средства във връзка с направеното от К. С. оспорване истинността на представените по делото частни документи – предварителен договор от 21.02.2001 г. и РКО от 27.02.2001 г., е приел за недоказано твърдението за допълване съдържанието на договора / т.1.1./ - относно възможността за възстановяване на сумата и съответно за отпадане на задължението на продавача за прехвърляне собствеността върху имота, както и за допълване на РКО в частта относно заплатената сума от 2 500 лв. /цифром и словом/ с добавяне на цифрата „10” пред 2 500 лв. и думата „сто и” пред „две хиляди и петстотин” лв. След влизане в сила на този съдебен акт, с влязлата в сила присъда по посоченото нохд на Окръжен съд – Бургас, е установена интелектуалната подправка на издадения РКО от 27.02.2001 г. за сумата 102 500 лева. За извършено лъжливо документиране управителят на дружеството – К. С. С. е признат за виновен по чл.311, ал.1 НК, като му е наложено съответно наказание. След като по надлежния ред е установена неистинност на документа, на който е основано решението по иска за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.59 ЗЗД, то следва извода, че е доказано инвокираното основание за отмяна на въззивното решение. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответното дружество във връзка с истинността на РКО, тъй като лъжливото документиране по смисъла на чл.311 НК е свързано със създаването на документ, в който са обективирани неотговарящи на действителността факти. В Наказателното право въпросът за съответствието между съдържанието на документа и действително осъществените факти възниква единствено при истинските документи, предвид определеното в чл. 93, т.6 НК съдържание на понятието „неистински документ”, а именно – в който като автор на изявлението е посочено друго лице, а не лицето, което действително го е съставило. В наказателноправен смисъл, за разлика от Гражданско процесуалното право, истинността или неистинността на документа се отнасят не и до съдържанието, а единствено до авторството на обективираното в документа изявление или волеизявление. Като ирелевантни следва да се преценят доводите на ответното дружество, свързани с признаването на РКО за истински документ, с постановеното въззивно решение, предмет на молбата за отмяна. В съдебната практика, а и в процесуалната теория не съществува спор, че отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК може да се иска и в случаите, когато е налице неуспешно проведено оспорване на документа в гражданското съдопроизводство, но документът е признат за неистински с последваща, влязла в сила присъда. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано предвиденото в чл.303, ал.1, т.2 ГПК основание за отмяна на решението по т.д.№ 172/2008 г. на Апелативен съд – Б., поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изхода на настоящото извънинстанционно производство, на молителя следва да се присъдят разноски в размер на 2 050 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на чл.303, ал.1 т.2 ГПК влязлото в сила решение № 113 от 07.11.2008 г. по т.д. № 172/2008 г. на Апелативен съд – Б., с което след частична отмяна на решение № 230 от 06.09.2005 г. по гр.д.№ 117/2001 г. на Окръжен съд – Бургас, К. Х. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата 102 500 лв., представляваща възстановена от дружеството с РКО от 27.02.2001 г. продажна цена по предварителен договор от 21.02.2001 г. за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва от 24.04.2002 г. и 7 331 лв. – разноски по делото. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Б.. ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК] да заплати на К. Х. С. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата 2 050/две хиляди и петдесет/ лева – разноски за настоящото извънинстанционно производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: