4 Р Е Ш Е Н И Е № 60243 гр. София, 14 януари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Татяна Грозданова при участието на секретаря М. П. и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №908 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частните обвинители Е. Т. Д. и К. Т. Д. срещу решение №238, постановено по ВНОХД №94/2021 г. по описа на Апелативен съд- София, с която потвърдена изцяло присъда, постановена от Окръжен съд- Монтана на 21.10.2021 г. по НОХД №157/2020 г., с която подсъдимият Р. И. Р. е признат за виновен в това, че на 08.11.2017 г. на път Е-79 на км.106+980, при управление на лек автомобил „Р. Л.“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост предизвикал пътно- транспортно произшествие довело до смъртта на Ц. К. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата и на основание чл.343а б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. С присъдата подсъдимият Р. е осъден да заплати и сумата от 621 лева- разноски по водене на делото. В касационната жалба се сочи единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че подсъдимият Р. е с ниска степен на обществена опасност, предвид младата му възраст и недостатъчния му опит като водач на МПС. Поддържа се, че естеството на извършеното нарушение на ЗДвП и конкретно управлението на автомобил с повече от 30 км/ч над максимално разрешената за пътния участък скорост не позволява неопитността на водача да бъде ценена като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Твърди се, че не са отчетени в достатъчна степен осъществените от Р. многобройните предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, като не е съобразено, че налаганите му до момента административни наказания не са имали възпиращ ефект. Поддържа се, че неправилно съдът е преценил, че следва да приложи института на условното осъждане, като не е отчел целите на генералната превенция, както и това, че липсата на ефективно изтърпяване на наказанието няма да доведе до действително поправяне на подсъдимия. На последно място се оспорва и размера на наложените на подсъдимия наказания, като се твърди, че същите неправилно са определени при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а е следвало да бъдат определени при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, като бъде увеличено наложеното наказание „лишаване от свобода“ и същото бъде ефективно изтърпяно. В касационното съдебно заседание частните обвинители и повереникът им не се явяват и не взимат становище по касационната жалба. Представителят на ВКП намира касационната жалба за неоснователна и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Поддържа, че правилно наказанието на Р. е определено при отчитане като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст и чистото му съдебно минало и справедливо е определен неговия размер. Твърди, че правилно е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, тъй като са били налични всички законови основания за приложението й. Защитата на подсъдимия Р. моли да бъде оставено в сила въззивното решение, като бъде прието, че то е правилно и законосъобразно. Подсъдимият Р. изразява съжаление за случилото се и моли да бъде потвърден атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Наказанието на подсъдимия Р. Р. е определено по реда на чл.58а НК, като съдилищата правилно са ценили като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст и чистото му съдебно минало, а като отегчаващо предходните нарушения на правилата за движение по пътищата. Вярно съдилищата са отмерили наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като са отчели и конкретната обществена опасност на подсъдимия и тази на извършеното от него престъпление. Касационната инстанция не може да възприеме оплакването, че осъщественото от подсъдимия престъпление е със завишена обществена опасност, предвид неговия резултат- настъпване на смъртта на пострадалата. При преценка дали е налице завишена обществената опасност на конкретно инкриминирано деяние не следва да се отчита съставомерния за престъплението общественоопасен резултат, а конкретни негови особености, свързани с времето, мястото, начина или средствата за извършването му. Такава по- висока опасност е налице при съпоставката му с не с всички престъпления, а с тези имащи идентична правна квалификация. Когато еднакво квалифицираните деяния се различават по начина на извършване (например множество нарушени норми, регламентиращи правилата за движение) или по настъпилите по- тежки последици, или е налице завишена обществена опасност на извършителя им, тогава е възможно да се приеме, че конкретното деяние разкрива повишена обществена опасност. В процесния случай подсъдимият е нарушил (макар и драстично) една единствена норма на ЗДвП и това е довело до смъртта на пострадалата П., но конкретното престъпление правилно не е било преценено като такова с по- висока степен на обществена опасност в сравнение със сходни престъпления с идентична правна квалификация. Не може да бъде възприето и оплакването, че в случая наложеното наказание не може да постигне целите на генералната превенция. Напротив, правилно съдилищата се отчели смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и вярно са определили наказанието в предвидения в санкционната част на разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.“б“ размер при баланс на двете групи обстоятелства. В случая отмерването на наказание в този размер отговаря на конкретната тежест на деянието и данните за личността на подсъдимия. Няма основание да се приеме че наказанието е необосновано занижено и налагането му в този размер няма да въздейства възпитателно и предупредително на членовете на обществото. Касационният съд прецени, че правилно съдилищата са приели, че са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 НК. Няма спор, че отмереното наказание „лишаване от свобода“ е в размер, който позволява приложението на тази разпоредба, както и по делото няма доказателства, от които следва извод, че единствено ефективното изтърпяване на наказанието би гарантирало постигане на целите му. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че категорично не споделя изводите на въззивния съд за това, че наложеното на подсъдимия кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ следва да е с минимален срок от две години, защото това е размера на наложеното по- тежко наказание „лишаване от свобода“ преди редукцията по чл.58а НК. Изложените във въззивното решение мотиви за приложението на разпоредбата на чл.58, ал.5 НК по отношение на наказанията, посочени в чл.37, ал.1, т.2- 11 НК са неточни, тъй като обсъжданото по- леко наказание следва да бъде съобразено не с отмереното преди приложение на нормата на чл.58а, ал.1 НК наказание „лишаване от свобода“, а с вече редуцираното такова. Това е така, тъй като ако наказателното производство се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК, то наложеното за осъщественото престъпление основно наказание винаги е в размер отмерен след редукцията по чл.58а, ал.1 НК. Посочването на размера на наказанието, който се намалява с предвидения от законодателя размер с една трета е само информативно и дава възможност да се провери начина на индивидуализация на наказанието от решаващия съд, но този размер не се отчита при налагането на по- лекото предвидено в нормата на чл.37, т.7 НК наказание. Отразеното по- горе е константна практика на касационната инстанция и е застъпено в множество решения, част от които са тези, постановени по КНД №№ 179/2021 г. 2 НО, 1198/2018 г. 3 НО, 331/2019 г. 2 НО, 865/2018 г. 1 НО, 621/2018 г. 1 НО и др. Независимо от допуснатата неточност при преценката за законосъобразното определяне на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ след като първоинстанционната присъда не е изменена от въззивния съд, то постановения въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №238 от 07.07.2021 г., постановено по ВНОХД №94/2021 г. по описа на Апелативен съд- София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.