Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 534
София, 28.06.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4537 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бюти консулт“ ЕООД, чрез адв. В. П. против решение от 17.06.2021 г. по в.гр.д. № 6606/2020 на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 195925/17.08.2017 г. по гр.д. № 55562/2010 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с решения от 07.10.2019 г. и от 06.03.2020 г., с което касаторът е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи на основание чл.59 ЗЗД сумата от 4 536,33 лв. –обезщетение за лишаване от ползване на недвижими имот-обособена част от плувен комплекс С. в [населено място], представляваща търговска площ от 20 кв.м. и склад от 10 кв.м. /фризьорски салон/ за периода 01.11.2007 г. – 01.06.2010 г., ведно със законната лихва от 16.11.2010 г. до окончателното изплащане.
С решение от 07.10.2019 г. и решение от 06.03.2020 г., постановени по гр.д. № 55562/2010 г. в производства по реда на чл.247 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на решението си от 17.08.2017 г., както следва: на стр.8, ред втори след думите „окончателното изплащане на вземането“ се чете „при условие, че паричната сума от 4 536,33 лв. е заплатена от „Бюти консулт“ ЕООД на МВР.“, както и на стр.8 след „Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните“ се чете „Решението е постановено при участието на „Спарта“ АД като трето лице – помагач на „Бюти консулт“ ЕООД.“
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване-цената на иска срещу солидарните ответници е в размер на 13 982 лв.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението се поставят следните правни въпроси в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1/ Представлява ли договорът за наем, сключен с наемодател-несобственик, годно правно основание за наемателя по договора за наем за осъществяването на държането и ползването на предоставения под наем имот; 2/ Налице ли е по отношение на наемателя обогатяване от ползването на имот по договор за наем с наемодател-несобственик, в случаите в които наемателят добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора за наем за заплащане на наемна цена и консумативните разноски на наемодателя-несобственик при предявен иск по чл.59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижимия имот и лишено от възможността да я ползва и 3 / Налице ли е връзка между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл.59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижима вещ и лишено от възможността да я ползва, срещу наемателя на вещта по сключен с трето лице-несобственик договор за наем, съответно обедняването на собственика на недвижимия имот и обогатяването на наемателя произтича ли от един общ факт или от обща група факти. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 541 от 6.02.2012 г. по гр.д. № 810/2010 г. на IV г.о. и решение № 725 от 4.11.2008 г. по т.д. № 163/2008 г. на II т.о. По втория и по третия въпрос се твърди противоречие със задължителната практика – Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, както и с решение № 79 от 7.07.2020 г. по гр.д. № 2688/2019 г. на III г.о. - по втория въпрос, а по третия въпрос – с решение № 190 от 12.12.2017 г. по т.д. № 512/2017 г. на I т.о., решение № 67 от 5.04.2016 г. по гр.д. № 4147/2015 г. на IV г.о. решение № 88 от 28.08.2017 г. по т.д. № 834/2016 г. на II т.о., решение № 262 от 22.02.2013 г. по гр.д. № 1480/2011 г. на III г.о., решение № 73 от 7.06.2017 г. по гр.д. 3034/2016 г. на III г.о. По допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено, че по повдигнатите въпроси е налице противоречива практика на ВКС и то по дела с идентичен предмет, която следва да бъде преодоляна.
Твърди се, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с обосновка за необоснованост на изводите на съда, че ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца, въпреки осъществяваното от ответника ползване на имота на валидно правно основание, а именно договор за наем.
Ответникът по жалбата - Министерство на вътрешните работи не е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД по отношение на тримата ответници –„Бюти консулт“ ЕООД, Спортен клуб „Левски“ и „Спарта 2000“ АД, но е намерил за неоснователно искането на ищеца за солидарното им осъждане, поради което ги е осъдил при условията на разделност – всеки един от ответниците да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от по 4 536,33 лв. Със същото решение е разгледан и уважен предявен от ответника „Бюти консулт“ ЕООД срещу друг ответник в процеса - „Спарта 2000“ АД, обратен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за същата парична сума, т.е. „Спарта 2000“ АД веднъж е осъден като ответник по първоначалния иск на Министерството на вътрешните работи и втори път като трето лице помагач на ответника „Бюти консулт“ ЕООД по предявен от последния обратен иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Въззивният съд, който е бил сезиран с въззивна жалба от „Бюти консулт“ ЕООД срещу решението на първата инстанция, с което е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 536,33 лв. на основание чл.59 ЗЗД и следователно предмет на въззивното обжалване е и решението по обратния иск, с оглед неговата обусловеност от първоначалния иск, е приел, че решението на първата инстанция е правилно както в частта, с която е уважен иска на МВР срещу въззивника-ответник „Бюти консулт“ ЕООД, така и в частта, с която е уважен обратния иск на ответника „Бюти консулт“ ЕООД срещу ответника „Спарта 2000“ АД, т.е. въззивният съд е приел, че едно и също лице може участва в процеса като ответник по първоначално предявения иск, т.е. като главна страна и същевременно като трето лице – помагач на друг ответник в същия процес и да отговаря по предявен от последния, при условията на евентуалност /ако бъде уважен първоначалния иск/ обратен иск.
С оглед изложеното и при съобразяване на разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е частично недопустимо. Едва след преценка на допустимостта на въззивното решение, съдът ще разгледа и доводите на касатора за правилността на даденото от съда разрешение по въпроса за наличието на фактическия състав на чл.59 ЗЗД в конкретния случай.
За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 90,73 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 6606/2020 г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 90,73 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: