Р Е Ш Е Н И Е № 429 София, 25 октомври 2010 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Николай Дърмонски при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Аантони Лаков изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 406/2010 година. Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец срещу въззивна присъда №72/27.05.2010г., постановена по в.н.о.х.д. № 545/10г на Варненския окръжен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание, се релевират доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт, осъждане на подсъдимия и уважаване на предявения граждански иск. Защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните, провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С обжалвания съдебен акт е отменена присъда № 7/15.02.2010г, постановена по н.о.х.д.№ 132/09г на П. районен съд и постановена нова, с която е признат за невиновен подсъдимия И. Ж. В. и оправдан по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия В. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК и осъден на шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1НК, с тригодишен изпитателен срок.Уважена е гражданско-правната претенция на Б.. Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна. Доводът на касатора за процесуална незаконосъобразност, свързан с ограничаване на правата му е несъстоятелен. Б./ в противовес на заявеното в жалбата/ е призоваван за съдебното заседание, чрез повереника /видно от намиращото се на л.13 от въззивното производство уведомление/.Изтъкнатият довод за липса на кореспонденция между фактическите изводи на съда и доказателствения материал, не подлежи на преценка от настоящата инстанция, поради липсата на „необосноваността” сред касационните основания. Въз основа на приетата фактическа обстановка, правилно е прието от окръжният съд, че подсъдимият В. не е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.209,ал.1 НК. Законосъобразен е изводът на окръжия съд, че подсъдимият не е възбудил и поддържал у В. и В. заблуждение, че е коректна страна във възмездната сделка, с което да ги е мотивирал към акт на имуществено разпореждане. За да се ангажира наказателната отговорност в този случай, е необходимо измаменото лице, мотивирано от погрешната представа, формирана и поддържана от дееца, да извърши акт на имуществено разпореждане и по този начин да се причини съставомерния резултат-имотната вреда. Сумата от 3581лв. е получена от подсъдимия въз основа на образувано изпълнително дело, по което той е взискател, а касаторът-длъжник. Подсъдимият е предявил срещу Б. граждански иск с правно основание чл.55,ал.1ЗЗД, който е уважен от въззивната инстанция и постановеният съдебен акт представлява изпълнителен титул.Упражняването на процесуални права за защита на собствен материално-правен интерес, е реализирано от В. в хода на гражданското съдопроизводство и с тези си действия той не е възбудил и поддържал заблуждение у касатора, относно своята „коректност” по сключената сделка, нито го е мотивирал към имуществено разпореждане. Б. е изплатил инкриминираната сума на подсъдимия, не воден от погрешна престава за действителни факти и обстоятелства, а въз основа на издаден изпълнителен лист. Решаващият съд е изложил аргументирани съображения, свързани с липсата на съставомерност на деянието, извършеното от подсъдимия. Неоснователен е доводът, че получената от подсъдимия сума е недължимо платена от касатора и представлява повторно престиране цената на недвижимите имоти. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение на Варненския окръжен съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1 т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, І-во н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 72/ 27.05.2010 год. по в.н.о.х.д. № 545/2010 год. на Варненски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: