1 Р Е Ш Е Н И Е № 50126 [населено място], 08.05.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1342/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. С решение №79/04.02.22г. по т.д.№80/21г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 914/30.06.20г.по т.д.№ 1375/19 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от „Рисивър ЧБ“ ЕООД на основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ иск , като е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ ООД /н/, извършеното от длъжника със сключения от него с „ЧЕЗ Електро България“ АД на 12.03.2018г. договор за спогодба погасяване на негово изискуемо парично задължение за обезщетение за вреди по т.2.7 от договора в размер на 500 000 лв., както и в частта, с която „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъдено на основание чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, да заплати на „Фючър енерджи“ ООД /н/ сумата от 500 000 лв. за попълване масата на несъстоятелността, ведно със законната лихва от 16.07.19 г. , представляваща усвоена от „ЧЕЗ Електро България“АД без основание банкова гаранция по чл. 17 от рамково споразумение от 12.06.17 г., предмет на прихващане по чл. 2.9 от договора за спогодба от 12.03.2018 г. Със същото въззивно решение, след отмяна на решение № 914/30.06.20г. по т.д .№1375/19 г. по описа на Софийски градски съд в останалата му /отхвърлителна/ част, съставът на апелативния съд е обявил за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ ООД /н/, по предявения от „Рисивър ЧБ“ ЕООД иск с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, извършеното с договор за спогодба от 12.03.2018г. от длъжника в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД погасяване чрез прихващане на негово изискуемо парично задължение за неустойка по т. 16.2 от рамково споразумение от 12.06.17 г. в размер на 3 349 767,93 лв., извършено след началната дата на неплатежоспособността /31.12.17 г./, като на основание чл.649 ал.2 ТЗ „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъдено да заплати в полза на „Фючър енерджи“ ООД /н/ за попълване масата на несъстоятелността му сумата в размер на 3 349 767,93 лв., ведно със законната лихва от 16.07.19г., а в полза на първата и втората инстанции – съответната дължима държавна такса. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „ЧЕЗ Електро България“АД /с ново наименование и правно-огранизационна форма „Електрохолд продажби“ЕАД/.В оплакванията си, изложени в касационната жалба, дружеството поддържа твърдения за недопустимост на въззивния съдебен акт в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение по осъдителния иск по чл.649 ал.2 ТЗ, то е осъдено да заплати в полза на масата на несъстоятелността сумата 3 349 767,93 лв., поради липса на надлежно сезиране на съда с въззивна жалба срещу тази част от решението на първоинстанционния съд, както и в частта, произнесена по иск за осъждане на дружеството да заплати на „Фючър енерджи“ ООД /н/ сумата 500 000 лв., представляваща усвоена от „ЧЕЗ Електро България“АД при начална липса на основание банкова гаранция, аргументирайки се с доводи, че произнасянето на съда в тази част от акта му излиза извън обхвата на търсената защита и че ищецът „Рисивър ЧБ“ЕООД, като кредитор на несъстоятелността, не е активно легитимиран да предявява искове за неоснователно обогатяване в полза на несъстоятелния длъжник. Решението е оспорено и като неправилно,поради материална незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалните правила. Развити са съображения за противоречие с материалния закон на извода на апелативния съд за липса на предпоставки за проявяване на правните последици от материалноправното изявление на кредитора „ЧЕЗ Електро България“АД за прихващане с дължимата му от длъжника неустойка по чл.16.2 от рамковия договор, което е извършено преди началната дата на неплатежоспособността. В тази връзка касаторът поддържа, че вземането не може са бъде прието за неликвидно, тъй като липсва спор между самите страни по договора относно основанието и размера му; че размерът на вземането, макар и непосочен изрично в изявлението, е определяем въз основа на предварително определени от страните критерии, по които може да бъде лесно изчислен; че с договора за спогодба длъжникът не извършва прихващане, а само потвърждава настъпило по едностранно волеизявление на кредитора му погасяване на вземането му до размера на неустойката. Счита,че дори да се приеме, че са налице елементите от фактическия състав на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, следва да бъде приложено изключението на ал.5 т.1 на същия член, тъй като погасяването на задължението чрез прихващане попада в обхвата на обичайната дейност на длъжника, извършено е съобразно уговореното между страните с рамковия договор и до 30 дни от падежа на задължението. Неправилността на изводите на въззивната инстанция, обусловили уважаването на иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, касаещ прихващане с договора за спогодба на задължение на длъжника за вреди до размер на 500 000 лв., във връзка с усвоената от „ЧЕЗ Електро България“АД банкова гаранция, касаторът обосновава с доводи,че това усвояване не представлява действие на длъжника,а на кредитора и е извършено преди началната дата на неплатежоспособността; че банковата гаранция не е по същността си актив от масата на несъстоятелността и поради това с усвояването й не се засяга имуществото на длъжника, от което биха могли да се удовлетворят кредиторите й; че това действие на кредитора представлява реализация на обезпечение, предоставено от трето лице, с което задължението на длъжника към кредитора се заменя с такова към банката – платец по гаранцията; че последната /“УниКредит Булбанк“АД/ е предявила в производството по несъстоятелност вземането си срещу длъжника, оформено като такова по банков заем, възникнало след изпълнението на поетия от нея условен кредитен ангажимент и това вземане е включено в списъка на приетите вземания; че договорът за спогодба няма правопораждащо действие за вземането за обезщетение за вреди и с него не е извършено частично погасяване на такова до размера на гаранцията, а представлява единствено признание на длъжника за настъпили вече факти, което няма погасяващ ефект; че обезщетението за вреди и усвоената от кредитора банкова гаранция не представляват еднородни насрещни задължения; че в случая също са налице предпоставките за прилагане на изключението на чл.646 ал.5 т.1 ТЗ. Липсата на предмет за произнасяне от въззивната инстанция по осъдителния иск по чл.649 ал.2 ТЗ за сумата 3 349 767,93 лв., с оглед необжалването на решението на първата инстанция в тази му част, е наведена от касатора и като оплакване за неправилност, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разминаване между доклада по въззивната жалба на „Рисивър ЧБ“ЕООД и диспозитива на решението. Като такова нарушение се релевира и непроизнасянето на въззивния съд по всички доводи на „ЧЕЗ Електро България“АД срещу допустимостта на въззивната жалба на ищеца и на част от исковете. По тези съображения касаторът прави искане за обезсилване на въззивното решение в недопустимите му части и за отмяна като неправилно в останалата му част и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции. В открито съдебно заседание касаторът поддържа подадената от него касационна жалба. В писмен отговор ответникът по касационната жалба „Рисивър ЧБ“ЕООД е оспорил основателността на наведените в нея оплаквания и искания, като претендира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. В открито съдебно заседание поддържа изложените от него съображения за неоснователност на касационната жалба. Писмен отговор от „Фючър енерджи“ООД /н/ не е представен. Синдикът на „Фючър енерджи“ООД/н/ А. К. също не се е възползвал от правото си да изрази становище по касационната жалба. С определение №50525/26.10.2023г. решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в частта по предявените осъдителни искове за проверка на допустимостта му,а в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение е уважен искът по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ,като е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ ООД /н/ извършено след началната дата на неплатежоспособността с договор за спогодба от 12.03.2018г. от длъжника в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД погасяване чрез прихващане на негово изискуемо парично задължение за неустойка по т. 16.2 от рамково споразумение от 12.06.17 г. в размер на 3 349 767,93 лв. решението е допуснато до касационно обжалване при предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, осъществена с въпроса За да е ликвидно активното вземане по чл.103 ал.1 ЗЗД като предпоставка за извършване на извънсъдебно прихващане по чл.104 ал.1 ЗЗД, следва ли да е безспорно по размер и основание в отношенията между страните по правоотношението? В открито съдебно заседание представителите на „Електрохолд продажби“ЕАД и „Рисивър ЧБ“ЕООД поддържат писмено изразените от тях становища по допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт в частта му, допусната до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, при така очертания предмет на спора пред касационната инстанция, приема следното: Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба от „Рисивър ЧБ“ЕООД, с която същият, в качеството му на кредитор с прието вземане, е оспорил действителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на действия, извършени от несъстоятелния длъжник „Фючър енерджи“ ООД , изразяващи се в сключването на спогодба с „ЧЕЗ Електро България“АД от 12.03.2018г., с която ищецът твърди,че дружеството е погасило свои изискуеми парични задължения към „ЧЕЗ Електро България“АД след началната дата на неплатежоспособността му - за неустойка по чл.16.2 от рамково споразумение от 12.06.17г. в размер на 3 349 767,93 лв. и за обезщетение за вреди в резултат от прекратяването на рамковото споразумение, надхвърлящи размера на неустойката, до размер на 500 000 лв. Поискано е след обявяване недействителността им по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ /евентуално на основание чл.645 ал.4 ТЗ и чл.645 ал.3 ТЗ/, сумата по погасеното задължение за неустойка от 3 349 767,93 лв., както и сумата от 500 000 лв., представляваща усвоена на 11.12.2017г. от „ЧЕЗ Електро България“АД при липса на основание банкова гаранция, да бъдат върнати в масата на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД/н/ чрез осъждане на „ЧЕЗ Електро България“АД да ги заплати. С постановеното от нея решение първата инстанция е обявила на основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД /н/ извършеното на 12.03.2018г. с договор за спогодба от същата дата от длъжника „Фючър енерджи“ООД в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД погасяване на негово изискуемо парично задължение в размер на 500 000 лева за обезщетение за вреди, индивидуализирано в т.2.7 от договора за спогодба , като осъществено чрез прихващане по силата на чл. 2.9 от договора за спогодба от 12.03.2018 г. след началната дата на неплатежоспособност на длъжника /31.12.2017г./ и е осъдила на основание чл.649 ал. 2 ТЗ вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на „Фючър енерджи“ ООД /н/ сумата от 500 000 лв., ведно със законната лихва, която сума е усвоена от „ЧЕЗ Електро България“ АД без основание под формата на банкова гаранция, предоставена му по силата на чл. 17 от рамково споразумение от 12.06.17 г. С останалата част от решението съставът на Софийски градски съд е отхвърлил предявените от „Рисивър ЧБ“ЕООД в обективно съединяване при условията на главен и евентуални установителни искове с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, чл.645 ал.4 ТЗ и чл.645 ал.3 ТЗ /в избраната от ищеца тяхна последователност/, както и обусловения от тях осъдителен иск по чл.649 ал.2 ТЗ, касаещ извършено с договора за спогодба от 12.03.18 г. с изявление на длъжника „Фючър енерджи“ ООД /н/ в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД погасяване на паричното му задължение за неустойка по чл.12.7 от рамковото споразумение в размер на 3 349 767,93 лв. по съображения,че прихващането е извършено с едностранно изявление на кредитора „ЧЕЗ Електро България“АД /а не с действие на длъжника/ преди началната дата на неплатежоспособността. Въззивният съд е бил сезиран с жалби и от „Рисивър ЧБ“ЕООД, и от „ЧЕЗ Електро България“АД .С въззивната жалба на ищеца решението на първата инстанция е било оспорено в частта, с която са отхвърлени предявените от него установителни /главен и евентуални/ искове за обявяване за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД/н/ извършеното с договора за спогодба от 12.03.2018г. погасяване чрез прихващане на задължението на дружеството към „ЧЕЗ Електро България“АД за неустойка в размер на 3 349 767,93 лв. Ответникът „ЧЕЗ Електро България“АД от своя страна е атакувал първоинстанционния съдебен акт в частта по уважените установителен по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и осъдителен по чл.649 ал.2 ТЗ искове, касаещи твърдяното погасяване на задължение за обезщетение за вреди с договора за спогодба и свързано с усвоената преди това от ответното дружество банкова гаранция в размер на 500 000 лв. С постановеното по реда на чл.267 ГПК разпореждане съставът на апелативния съд е определил предмета на въззивното обжалване съобразно така очертания от страните обхват, но, произнасяйки се по същество, е пререшил спора и в частта по осъдителния иск за сумата 3 349 767,93 лв. С решението си въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на „ЧЕЗ Електро България“ АД за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която съдът е уважил осъдителния иск за сумата 500 000 лв. на правно основание чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, основано на твърдения, че такъв иск не е бил предявен, евентуално – че същият е недопустим, поради липса на активна легитимация на ищеца да го предяви като кредитор на несъстоятелността.Обосновал се е със съображения,че съдът правилно е отнесъл твърденията, изложени в исковата молба към приложимите правни норми, определяйки правната квалификация на обусловения от претенцията по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ иск и формирайки фактическите си и правни изводи в съответствие с поддържаната от ищеца липса на основание за усвояване от „ЧЕЗ Електро България“АД на банкова гаранция от 500 000 лв. Посочил е,че разпоредбата на чл.649 ал.2 ТЗ изрично определя кредиторите на несъстоятелния длъжник като активно легитимирани да предявяват обусловените от исковете по чл.646 ТЗ осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността, какъвто е и предявеният такъв от ищеца, притежаващ неоспорено от останалите страни качество на кредитор на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД/н/. По същество съдът е приел за безспорно, че „Фючър енерджи“ООД и „ЧЕЗ Електро България“АД са били страни по рамково споразумение, сключено на 12.06.2017г., по силата на което първото дружество /в двете му качества - като доставчик от последна инстанция и като търговец/ е доставяло и продавало,а второто е приемало и изкупувало електроенергия по фиксирани в споразумението цени и срещу издавани от доставчика фактури; че, пак съгласно уговореното в споразумението, „Фючър енерджи“ООД е предоставило банкова гаранция /издадена от „УниКредит Булбанк“АД/ за добро изпълнение в размер на 500 000 лв.; че рамковото споразумение е прекратено автоматично на основание чл.12.2.б.Е от него на 02.12.2017г. /с отстраняването на „Фючър енерджи“ООД от пазара на електрическа енергия/ и че на същата дата „ЧЕЗ Електро България“АД е отправило до „Фючър енерджи“ООД изявление за прихващане на начислена от него, уговорена като санкция при прекратяването на рамковото споразумение по посочения ред, неустойка по чл.16.2 от рамковото споразумение срещу негови насрещни задължения за плащане на цената за доставена електроенергия по двете последно съставени фактури от м.11.2017г.; че това изявление е достигнало до длъжника на същата дата - 02.12.2017г., а на 11.12.2017г. „ЧЕЗ Електро България“АД е усвоило и предоставената по нареждане на „Фючър енерджи“ООД от „Уникредит Булбанк“АД банкова гаранция. Прието е още, че със сключения между двете страни договор за спогодба от 12.03.2018г. „Фючър енерджи“ООД е признало своe задължениe към „ЧЕЗ Електро България“АД за неустойка от прекратяването на договора, предвидена в чл.16.2 от рамковото споразумение в размер на 3 349 767,93 лв. Констатирано е,че по отношение на „Фючър енерджи“ООД е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017г., както и че „Рисивър ЧБ“ЕООД безспорно се легитимира като кредитор с прието в това производство вземане срещу несъстоятелния длъжник. Като спорни между страните във връзка с главните искове съдът е определил въпросите, свързани с основанието за начисляване на неустойката, налице ли е сделка или действие, извършени от несъстоятелния длъжник по смисъла на чл.646 ТЗ и налице ли са предпоставките за прилагане на изключението,предвидено в ал.5 на същия член. Приел е за неоснователно твърдението на ищеца,че прекратяването е настъпило по реда на чл.89 ЗЗД, с което той е обосновавал тезата си за недължимост на неустойката по чл.16.2 от споразумението, като е изложил съображения,че не са налице предпоставки да се приеме,че е налице обективна невъзможност за изпълнение от страна на доставчика по рамковото споразумение. Съставът на апелативния съд е отказал да сподели извода на първата инстанция,че отправеното на 02.12.2017г. /преди началната дата на неплатежоспособността/ от „ЧЕЗ Електро България“АД изявление за прихващане е породило правно действие за погасяване на насрещните задължения на страните /който извод именно е послужил на решаващия състав в първата инстанция да отхвърли иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ за сумата 3 349 767,93 лв. и обусловения от него осъдителен иск по чл.649 ал.2 ТЗ/. Развил е съображения, че, доколкото в изявлението за прихващане не е посочен размер на активното вземане на прихващащия /вземането за неустойка/, а същият не би могъл да се счете и за определяем, поради наличието на допълнителни елементи,начислени към цената по фактурите, не може да бъде направен извод,че то е ликвидно. Поради това е приел,че погасителният ефект на прихващането е настъпил не с отправянето на изявлението на 02.12.2017г., а със сключването на договора за спогодба от 12.03.2018г., което е станало след началната дата на неплатежоспособност на „Фючър енерджи“ООД/н/. По тези съображения е намерил, че извършеното с изявлението на длъжника в договора за спогодба прихващане на задължението му за неустойка е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД /н/ и е уважил иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ. Въззивната жалба на ответника по делото „ЧЕЗ Електро България“АД срещу частта от решението, с което е уважен установителният иск за недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД/н/ на извършено с договора за спогодба погасяване на негово парично задължение към „ЧЕЗ Електро България“АД за вреди от прекратяването на рамковото споразумение /конкретизирано в т.2.7 от договора за спогодба/ в размер на 500 000 лв., е намерена от въззивния съд за неоснователна. Съставът е приел,че „ЧЕЗ Електро България“АД, в качеството му на клиент, е могъл да прихване дължимите му неустойки от предоставената му банкова гаранция, съгласно приетото в чл.16.3 от рамковото споразумение, само при наличието на негово ликвидно и изискуемо вземане, което би могло да послужи за законосъобразното й усвояване, но тъй като наличните вреди са установени по основание и размер едва със сключването на договора за спогодба от 12.03.2018г., е приел, че именно към тази дата е настъпил погасителният ефект от усвояването на гаранцията, което е отново след началната дата на неплатежоспособността на „Фючър енерджи“ООД/н/. Като неоснователен е възприет доводът на този жалбоподател,че липсва активно поведение от страна на длъжника с мотива,че спогодбата, включително в относимата й към този иск част, е двустранен договор, в който активно участва и длъжникът. Като неоснователен е преценен и доводът на ответната страна за приложимост на разпоредбата на чл.646 ал.5 ТЗ, предвиждаща изключение от правилата на чл.646 ал.2 ТЗ. За да заключи дали извършените прихващания се покриват от понятието „обичайна дейност“ по смисъла, употребен в посочената ал.5 на чл.646 от ТЗ, съдът е използвал легалната дефиниция за такава в §1 т.12 от ЗСч. Посочил е,че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил,че атакуваните действия на длъжника са от тези, които той е извършвал регулярно в рамките на осъществяваната от него дейност, но дори да би било прието за установено това, не са налице останалите специални предпоставки – „предоставяне на равностойна стока“ или изпълнението да е „до 30 дни след падежа на паричното задължение“. В останалата мотивационна част от решението на апелативния съд са изложени съображения за основателност на осъдителните искове, приети от съда за предявени като обусловени по смисъла на чл.649 ал.2 ТЗ. Съставът е посочил,че по отношение на разменените престации законодателят е приравнил правните последици от прогласяването при предпоставките на чл.646 и чл.647 ТЗ на съответните действия и сделки за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на правните последици при нищожните и унищожените сделки, при което възниква задължение за третото лице да върне полученото в масата на несъстоятелността, а в неговия патримониум възниква вземане срещу несъстоятелното дружество, на което същото става кредитор и следва да го предяви в производството по несъстоятелност. Тъй като, според състава, с договора за спогодба от 12.03.2018г. длъжникът е погасил свои изискуеми задължения към „ЧЕЗ Електро България“АД в размер на 500 000 лв. и в размер на 3 349 767,93 лв., дружеството дължи тяхното връщане в масата на несъстоятелността. Направеното в тази връзка от ответника възражение,че пасивът на наредителя по гаранцията не е бил засегнат чрез нейното усвояване, въззивният съд е намерил за неоснователно, сочейки,че усвояването на банкова гаранция при липса на основание увеличава пасива на несъстоятелния, тъй като за него възниква задължение по условния кредит, въз основа на който е издадена гаранцията и,тъй като към датата на усвояването на гаранцията в конкретния случай /11.12.2017г./ не е имало вземане, което да бъде удовлетворено от гаранцията, усвояването й се явява без основание, а с него се увеличава пасива на неплатежоспособното дружество. На базата на тези разсъждения съдът е намерил този осъдителен иск за основателен, поради което е потвърдил решението на първата инстанция в тази му част. С оглед основателността на иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ по отношение на прихващането със сумата 3 349 767,93 лв., извършено с договора за спогодба от 12.03.2018г., съдът е намерил,че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и тази сума на масата на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД/н/. По направено от „ЧЕЗ Електро България“АД в производството съдебно възражение за прихващане на вземането му за неустойка срещу задължението му за заплащане на цената на закупената от него електроенергия съдът е изложил съображения за недопустимост на това възражение, обосновавайки се с характера на производството като такова за попълване масата на несъстоятелността на длъжника с цел справедливо удовлетворяване на всички негови кредитори; с поставените от закона ограничения за извършване на прихващания след открито производство по несъстоятелност; с липсата у „ЧЕЗ Електро България“АД на качество кредитор в производството по несъстоятелност на „Фючър енерджи“ООД/н/, наличието на каквото законът изисква. Така постановеното решение на Софийски апелативен съд е частично недопустимо. По аргумент от постановките на т.9 от ППВС №1/1985г. недопустим е съдебният акт, който не отговаря на изискванията, при които съдът може да даде разрешение по същество на поставения му за разглеждане въпрос. Такива биха били включително случаите, когато съдът е бил сезиран от лице, на което законът не му е предоставил право на иск, респ. - на жалба или това право е било ненадлежно упражнено; когато съдът се е произнесъл, след като е бил десезиран с искането или се е произнесъл по искане и по начин, за които не е бил сезиран. Видно от съдържанието на въззивната жалба, подадена от „Рисивър ЧБ“ЕООД, оплакванията на страната пред въззивната инстанция са били за неправилност на първоинстанционното решение в частта му „с която първоинстанционният съд отхвърля предявените от ищеца искове за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД/н/ извършената с договор за спогодба, сключен на 12.03.2018г. … сделка в частта, с която Фючър енерджи е погасило свои изискуеми парични задължения към ЧЕЗ Електро в размер на 3 349 767,93 лв.“; изрично е заявено,че се обжалва решението на СГС в тази му част /т.е. по съединените в условията на главен и евентуални установителни искове по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, чл.645 ал.3 и чл.645 ал.4 ТЗ/, а искането е за отмяна на същото в обжалваната му част и уважаването на тези искове. Така очертаният от страната предмет на въззивно обжалване е възприет първоначално от състава на въззивния съд с постановеното от него по реда на чл.267 ГПК разпореждане. Направеното едва с подаването на писмената защита изменение с навеждане на твърдения,че предмет на обжалване е и решението на СГС по осъдителния иск по чл.649 ал.2 ТЗ , с което същият е отхвърлен в предявения му размер от 3 349 767,93 лв. не обвързва въззивната инстанция със задължение за произнасяне по него, тъй като е извън предвидения от законодателя преклузивен срок по чл.259 ГПК. Поради това, като е ревизирал решението на Софийски градски съд и в тази му част /която,поради липса на въззивна жалба, вече е била стабилизирана/, с постановеното от него въззивно решение съставът на Софийски апелативен съд е нарушил разпоредбата на чл.269 ГПК и е излязъл извън рамките на спора, в които е бил сезиран, а произнасянето му с отмяна на влязлото в сила решение по иска по чл.649 ал.2 ТЗ за сумата 3 349 767,93 лв. се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. Неоснователно е поддържаното от „Рисивър ЧБ“ ЕООД в касационната му жалба, че, поради обусловения характер на иска по чл.649 ал.2 ТЗ от този по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, въззивният съд е бил длъжен да разгледа и него, уважавайки обуславящия го установителен иск. Връзката в случая не е връзка между главен и евентуален иск, в какъвто смисъл ответникът по касационната жалба излага съображения, сочейки и съдебна практика. Искът по чл.649 ал.2 ТЗ е самостоятелен такъв,а характерът му на обусловен не го поставя в зависимост от сбъдването на вътрешнопроцесуално условие за разглеждането му от въззивната инстанция /с оглед изхода на делото по обуславящия го иск/, каквото може да бъде единствено отхвърлянето на предявения главен иск спрямо предявения евентуален такъв. Недопустимо е въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което „ЧЕЗ Електро България“АД е осъдено на основание чл.649 ал.2 ТЗ вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да заплати на „Фючър енерджи“ООД/н/ сумата 500 000 лв., ведно със законната лихва, представляваща усвоена от „ЧЕЗ Електро България“АД без основание банкова гаранция по чл.17 от рамково споразумение от 12.06.2018г., предмет на прихващане по чл.2.9 от договор за спогодба от 12.03.2018г. Видно от исковата молба, предмет на иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ е установяване недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено с договора за спогодба от 12.03.2018г. погасяване на парично задължение на длъжника, представляващо обезщетение за вреди от прекратяването на рамковото споразумение от 12.06.2017г.,чрез прихващане срещу предходно усвоена от „ЧЕЗ Електро България“АД банкова гаранция до размер на сумата 500 000 лв. Предмет на осъдителния иск, предявен с петитума на исковата молба, е заплащане в полза на масата на несъстоятелността от „ЧЕЗ Електро България“АД на сумата 500 000 лв., която се твърди,че представлява усвоена от това дружество преди сключването на договора за спогодба - на 11.12.2017г. без основание банкова гаранция. Съдилищата са разгледали така предявения иск на соченото основание чл.55 ал.1 ЗЗД, макар и неправилно да са го квалифицирали като обусловен от иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ. Осъдителният иск в случая не е обусловен от установителния, тъй като спорният предмет на двата иска произтича от различни твърдени от ищеца факти – предмет на установителния иск е относителната недействителност на сключената между страните спогодба, с която длъжникът прави изявление за наличие на негово задължение към „ЧЕЗ Електро България“АД, което счита за погасено до определен размер чрез прихващането му с вече усвоена от кредитора му банкова гаранция, а предмет на осъдителния е връщането на усвоената с едностранното изявление на „ЧЕЗ Електро България“АД банкова гаранция, което се твърди да е направено при начална липса на основание за това. Характерът на обусловения иск изисква насрещност в разменените по относително недействителната погасителна сделка престации, като престираното с действието на длъжника подлежи на връщане в масата на несъстоятелността не поради липса на начално основание за получаването му от насрещната страна, а в изпълнение на правилото на чл.34 ЗЗД - в резултат установеното наличие на специфичните предпоставки, визирани в чл.646 ТЗ, водещи до относителната недействителност на сделката/действието. В случая осъдителният иск е предявен като такъв за връщане на полученото от ответника „ЧЕЗ Електро България“АД с едностранно извършеното от него действие по усвояване на предоставена от банката в полза на наредителя-длъжник банкова гаранция от 500 000 лв. при начална липса на основание за това /липса на възникнало и изискуемо към 11.12.2017г., подлежащо на удовлетворяване чрез усвояването на гаранцията, вземане/, а не се касае до престация на длъжника, извършена с договора за спогодба,поради което искът намира правната си квалификация в общата хипотеза на чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД. Право да предяви такъв иск обаче има само дружеството в несъстоятелност, представлявано от неговия синдик, но не и кредиторът „Рисивър ЧБ“ЕООД, който не е страна по гаранционното правоотношение и няма качеството на процесуален субституент на длъжника извън предвидените от законодателя случаи на предявяване на обусловените искове по чл.649 ал.2 ТЗ. Поради изложеното въззивното решение в тази му част следва да бъде обезсилено и производството по така предявения иск бъде прекратено като недопустимо. По правния въпрос, по който е допуснато до касационен контрол решението на въззивния съд по предявения от „Рисивър ЧБ“ЕООД установителен иск за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на действие, извършено от несъстоятелния длъжник „Фючър енерджи“ ООД, по погасяване на негови изискуеми парични задължения към „ЧЕЗ Електро България“АД след началната дата на неплатежоспособността му - за неустойка по чл.16.2 от рамково споразумение от 12.06.17г. в размер на 3 349 767,93 лв., изразяващо се в сключването на спогодба с „ЧЕЗ Електро България“АД от 12.03.2018г., настоящият състав намира следното: Материалното право на прихващане по смисъла на чл.103 ал.1 вр. чл.104 ал.1 ЗЗД е предоставено от закона потестативно право на длъжника, едновременно и кредитор на друго лице, със свое едностранно изявление, отправено до това лице, да погаси двете насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Двете вземания трябва да са действителни, насрещни /без задължително да произтичат от едно и също правоотношение, но правоотношенията да са между едни и същи страни/, да са за еднородни и заместими вещи /като в най-често срещания случай това е парична сума/, а активното вземане – да е изискуемо и ликвидно. Последното означава то да съществува към момента на изявлението и да е безспорно установено по основание и размер. Съгласието на насрещната страна не е необходимо,за да настъпи погасителният ефект на изявлението, но наличието на спор между страните относно размера и основанието на вземанията е от значение за това дали активното ще се определи като ликвидно, за да би могло да се приеме и за извършено прихващането. Съдебната практика, обективирана в решение №35/25.07.2017г. по т.д.№3164/15г. на І т.о. на ВКС, доразвита и в задължителната практика с Тълкувателно решение №2/18.03.2022г. по тълк.д.№2/2020г. на ОСГТК на ВКС, приема,че ликвидността на активното вземане е налице тогава, когато това вземане не само е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, но и когато длъжникът, срещу когото се прихваща, не оспорва неговото основание и размер; при наличието на такъв въпросът за наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора между страните относно пасивното вземане /в т.см. мотивите към т.1 от тълкувателното решение/. Доколкото материално-правният аспект на прихващането е институт на договорното право, спор по основанието и размера на двете насрещни вземания може да бъде повдиган само от страните по насрещните правоотношения. В случаи на оспорване от трети лица на настъпването на правните последици от извънсъдебно направеното изявление за прихващане,с оглед липсата на предпоставки за пораждане на неговия погасителен ефект, ликвидността на активното вземане може да бъде опровергавана единствено с твърдения, респ. доказване от това трето лице, че към момента на извършването на прихващането основанието и размерът му са били спорни между страните по правоотношението. По същество : По делото е установено,че длъжникът „Фючър енерджи“ООД – страна по споразумението от 12.06.2017г., сключено между него и „ЧЕЗ Електро България“АД, е бил отстранен, считано от 02.12.2017г., като доставчик от пазара на балансираща енергия, което, съгласно клаузите от споразумението, е довело до автоматично прекратяване на същото от същата дата, както и до възникването на предвиденото в чл.16.2 вземане на „ЧЕЗ Електро България“АД за неустойка. Същата е уговорена в посочената клауза като определяема – в размер на 50% от общата цена на доставената и продадена електроенергия за месеца, предхождащ месеца, в който е настъпило прекратяването, а в чл.6.1 са посочени компонентите на тази обща цена, която доставчикът се е задължил да фактурира на „ЧЕЗ Електро България“АД, а последният - да му заплаща. Установено е безспорно,че на 30.11.2017г. „Фючър енерджи“ООД е издало две фактури №№[ЕГН] и [ЕГН] за доставена електрическа енергия на обща стойност /с включен ДДС/ 6 600 535,86 лв., 50% от която сума е сумата 3 349 767,93 лв. С писмено Уведомление за компенсация изх.№СЕ-DOC-2031-5 от 02.12.2017г., отправено от „ЧЕЗ Електро България“АД до „Фючър енерджи“ООС и достигнало до знанието на последното дружество на 02.12.2017г. - факт,по който не се спори, ответникът е направил изявление за прихващане на част от фактурираното му задължение за плащане цената на електроенергията за м.ноември 2017г. срещу пълния размер на неустойката по чл.16.2 от споразумението, с което е счел задължението на „Фючър енерджи“ООД за неустойка за напълно погасено, а своето – за погасено частично до размера на неустойката. По делото няма данни с получаването на изявлението „Фючър енерджи“ООД да е оспорило основанието и размера на вземането на „ЧЕЗ Електро България“АД за неустойка. Напротив, с т.2.3, т.2.4 и т.2.5 от сключената на 12.03.2018г. спогодба изрично е признало и потвърдило,че към датата, на която е отправено изявлението за прихващане е съществувало дължимо на основание чл.16.2 от споразумението от 12.06.2017т. вземане на „ЧЕЗ Електро България“АД за неустойка в размер на 50% от сумата по двете фактури, което вземане е било ликвидно и изискуемо от датата на прекратяването на рамковото споразумение, както и,че в резултат на извършеното с изявлението прихващане, вземането за неустойка е било погасено изцяло, а вземането на „Фючър енерджи“ООД – частично, като остатъкът от това задължение на „ЧЕЗ Електро България“ е в размер на останалите 50% от общата сума по фактурите - 3 349 767,93 лв. При тези обстоятелства изводът на въззивния съд,че погасителният ефект на прихващането е настъпил едва със сключването на спогодбата от 12.03.2018г., тъй като към датата на получаването на материалноправното изявление за прихващане на „ЧЕЗ Електро България“АД активното вземане на тази страна по материалните й правоотношения с „Фючър енерджи“ООД не е било ликвидно, доколкото не е било установено по размер, е неправилен, поради несъобразяването му с материалните разпоредби на чл.103 ал.1 и чл.104 ал.1 ЗЗД и фактите по делото и противоречи на установената практика на ВКС по приложението им. Нормата на чл.104 ал.1 ЗЗД императивно сочи,че извънсъдебното прихващане се извършва с отправянето на едностранно изявление от едната страна по материалните правоотношения до другата. Последната е в правото си да оспори основанието и размера на активното вземане и по този начин да препятства настъпването на ефекта от отправеното изявление за прихващане. Трети,чужди за тези правоотношения, страни могат да се позовават на липса на ликвидност на активното вземане само с твърдения за наличие на такъв спор, с което да отрекат последиците на прихващането като настъпили към определен момент. В исковата си молба ищецът „Рисивър ЧБ“ЕООД е навел твърдения,че ликвидността на вземането на „ЧЕЗ Електро България“АД за неустойка е настъпила към момента на сключване на спогодбата от 12.03.2018г., а в допълнителната такава е уточнил,че основава това си становище на факта,че с нея длъжникът „Фючър енерджи“ООД е потвърдил размера й, но не е навел доводи за съществуващ преди това между страните по материалните правоотношения спор относно основанието или размера на това вземане. В отговорите на ответника „ЧЕЗ Електро България“АД е противопоставено твърдение,че ефектът от прихващането е настъпил с получаването на едностранно отправеното от него до длъжника изявление за прихващане. Тъй като съдът е обвързан от твърденията и доводите на страните, при липсата на такива за оспорване от страна на длъжника на размера на активното вземане на прихващащия, е следвало да приложи закона като даде отговор на въпроса дали ликвидността на това вземане е настъпила към момента на направеното от „Фючър енерджи“ООД признаване съществуването на вземането с договора за спогодба от 12.03.2018г. или с получаването от него на изявлението за прихващане, отправено му от „ЧЕЗ Електро България“АД, чието вземане в нито един момент не е било оспорено като основание и размер от насрещната страна. Тъй като законът не установява като предпоставка за пораждането на материалноправните последици от компенсацията нито изразяването на насрещно съгласие с прихващането, нито признаването на вземането от длъжника, при липса на данни за спор между страните по споразумението относно активното вземане, следва да се приеме,че тези последици в случая са настъпили с факта на получаването от адресата на изявлението на прихващащия за извършването му. Неправилен и направен в отклонение от диспозитивното начало е изводът на въззивния съд,че активното вземане не е било ликвидно към момента на отправяне на изявлението за прихващане, тъй като то не е било посочено като абсолютна сума в самото уведомление. Такова твърдение ищецът не е навеждал.От друга страна законът не поставя такова изискване като предпоставка за ликвидността,а възприетото тълкуване на това понятие, че вземането следва да е установено по размер, е в смисъл на неговата безспорност между страните. Това означава,че е достатъчно вземането да бъде посочено по начин, по който лесно би могло то да се определи в абсолютна сума, така че да би могла насрещната страна да извърши преценка дали да повдига спор относно размера, с който ще бъде намалено нейното вземане, или да не се противопостави. В случая размерът на вземането на прихващащия за неустойка е категорично определяем само на базата на клаузите на рамковото споразумение, страна по която е адресатът на изявлението за прихващане, и според цената, посочена в издадените от самия него фактури – 50% от сбора на сумите, начислени в тях. Мотивът,че във фактурите, освен цената на електрическата енергия за дейностите ДПИ и търговец, са посочени и други елементи, не може да бъде споделен при анализ на съдържанието на посочените доказателства, тъй като видно от тях, общата цена на дейностите е формирана на базата на единичните цени, така, както са уговорени по размер в споразумението с начислен върху тях ДДС. С оглед изложеното, следва да се приеме,че погасителният ефект на прихващането е настъпил с факта на получаване от длъжника „Фючър енерджи“ООД на едностранното изявление, отправено му от „ЧЕЗ Електро България“АД, което е осъществено преди началната дата на неплатежоспособността му 31.12.2017г. Със сключения след тази дата договор за спогодба /одобрен и от назначения към този момент временен синдик, съгласно изразеното от него становище по делото/ длъжникът не е погасил свое изискуемо парично задължение, а само е признал последиците от вече настъпилото прихващане, с което на практика е потвърдил и безспорността на активното вземане на прихваналия „ЧЕЗ Електро България“АД. Това води до извод за липса на предпоставките на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ за уважаване на предявения на това основание иск за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ ООД /н/, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността му /31.12.17 г./ с договор за спогодба от 12.03.2018г. в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД погасяване чрез прихващане на негово изискуемо парично задължение за неустойка по т. 16.2 от рамково споразумение от 12.06.17 г. в размер на 3 349 767,93 лв. Доколкото решението на въззивния съд не кореспондира с тази краен извод, същото следва да бъде отменено в тази му част и искът – отхвърлен. С оглед изхода на делото по главния иск настоящата инстанция дължи произнасяне по евентуално предявените с него искове с правно основание чл.645 ал.4 и ал.3 ТЗ в поредността на предявяването им. Предпоставките за уважаването на първия от тези установителни искове - да е налице действие на длъжника по прихващане и то да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, не са изпълнени. Поради това този иск също подлежи на отхвърляне. Вторият иск предпоставя наличие на знание у кредитора,извършил прихващането, към датата на придобиване на вземането му, че длъжникът му се намира в състояние на неплатежоспособност или че по отношение на него е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Тези предпоставки обективно не се установяват по делото – молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Фючър енерджи“ООД е подадена на 12.12.2017г., т.е. след датата на придобиването на вземането за неустойка - 02.12.2017г., като освен това с влязло в сила решение е установено,че в състояние на неплатежоспособност дружеството е изпаднало от 31.12.2017г. При тези обстоятелства и този иск следва да бъде отхвърлен. По разноските: Тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на осъдителния иск по чл.649 ал.2 ТЗ за сумата 3 349 767,93 лв., въззивният съд неправилно е отменил същото в частта, касаеща определената за внасяне държавна такса върху цената му – 133 990,72 лв. Поради това решението в тази му част следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция държавна такса се следва на основание чл.649 ал.6 ТЗ за сметка на масата на несъстоятелността - за първата инстанция 38 497,68 лв., за въззивната – 19 248,84 лв. и за касационната – 35 997,68 лв. При определянето й настоящият състав взема предвид изменението на чл.649 ал.6 ТЗ /ДВ бр.66/2023г., в сила към датата на приключване на устните състезания пред ВКС/. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която „ЧЕЗ Електро България“АД е осъдено да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 86 995,36 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 133 990,72 лв. На основание чл.78 ал.3 ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на „Електрохолд продажби“ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 73 495,80 лв. за производството пред СГС, 56 324,33 лв. за производството пред САС и 39 333,34 лв. за производството пред ВКС. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №79/04.02.22г. по т.д.№80/21г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 914/30.06.20г.по т.д.№ 1375/19 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която по предявен от „Рисивър ЧБ“ЕООД иск „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъдено да заплати на „Фючър енерджи“ ООД /н/ сумата 500 000 лв., ведно със законната лихва от 16.07.19 г., представляваща усвоена от „ЧЕЗ Електро България“АД без основание банкова гаранция по чл. 17 от рамково споразумение от 12.06.17 г., сключено между „Фючър енерджи“ ООД и „ЧЕЗ Електро България“АД и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по така предявения иск като недопустимо. ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО решение №79/04.02.22г. по т.д.№80/21г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 914/30.06.20г. по т.д .№1375/19 г. по описа на Софийски градски съд на основание чл.649 ал.2 ТЗ „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъдено да заплати в полза на „Фючър енерджи“ ООД /н/ за попълване масата на несъстоятелността му сумата в размер на 3 349 767,93 лв., ведно със законната лихва от 16.07.19г. ОТМЕНЯ решение №79/04.02.22г. по т.д.№80/21г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 914/30.06.20г. по т.д .№1375/19 г. по описа на Софийски градски съд е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ ООД /н/, по предявения от „Рисивър ЧБ“ ЕООД иск с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, извършеното с договор за спогодба от 12.03.2018г. от длъжника в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД погасяване чрез прихващане на негово изискуемо парично задължение за неустойка по т. 16.2 от рамково споразумение от 12.06.17 г. в размер на 3 349 767,93 лв., извършено след началната дата на неплатежоспособността /31.12.17 г./ , и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Рисивър ЧБ“ЕООД с ЕИК[ЕИК] срещу „ЧЕЗ Електро България“АД с ЕИК[ЕИК] и „Фючър енерджи“ООД/н/ с ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ – за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД/н/ като извършено от „Фючър енерджи“ООД в полза на „ЧЕЗ Електро България“АД на 12.03.2018г. , след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2017г. и в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 12.12.2017г., с договор за спогодба от 12.03.2018г., погасяване чрез прихващане на негово парично задължение за неустойка по чл.16.2 от рамково споразумение от 12.06.2017г. в размер на 3 349 767,93 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен евентуално предявения от „Рисивър ЧБ“ЕООД с ЕИК[ЕИК] срещу „ЧЕЗ Електро България“АД с ЕИК[ЕИК] и „Фючър енерджи“ООД/н/ с ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.645 ал.4 ТЗ – за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „Фючър енерджи“ ООД/н/, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, на прихващане, извършено от „Фючър енерджи“ООД с договор за спогодба от 12.03.2018 г. на негово вземане, представляващо цена на доставена електроенергия за м.ноември 2017г. срещу негово задължение към „ЧЕЗ Електро България“АД за неустойка до размер на сумата 3 349 767,93 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен евентуално предявения от „Рисивър ЧБ“ЕООД с ЕИК[ЕИК] срещу „ЧЕЗ Електро България“АД с ЕИК[ЕИК] и „Фючър енерджи“ООД/н/ с ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.645 ал.3 ТЗ – за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „Фючър енерджи“ ООД/н/, на прихващане, извършено с договор за спогодба от 12.03.2018 г. на вземане на „Фючър енерджи“ООД от „ЧЕЗ Електро България“АД,представляващо цена на доставена електроенергия за м.ноември 2017г. срещу негово задължение към „ЧЕЗ Електро България“АД за неустойка до размер на сумата 3 349 767,93 лв. ОТМЕНЯ решение №79/04.02.22г. по т.д.№80/21г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 914/30.06.20г. по т.д .№1375/19 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е възложено в тежест на масата на несъстоятелността на „Фючър енерджи“ООД/н/ заплащането на държавна такса за производството пред СГС до размер на 133 990,72 лв. ОТМЕНЯ решение №79/04.02.22г. по т.д.№80/21г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която „ЧЕЗ Електро България“АД е осъдено да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 86 995,36 лв.,а по сметка на СГС - държавна такса в размер на 133 990,72 лв. ОСЪЖДА „Рисивър ЧБ“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.4 офис 7 да заплати на „Електрохолд продажби“АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“АД/ с ЕИК[ЕИК] , седалище и адрес на управление [населено място] [улица] Бенч М. Бизнес център суми за разноски в размер на 73 495,80 лв. за производството пред СГС, 56 324,33 лв. за производството пред САС и 39 333,34 лв. за производството пред ВКС. ОСЪЖДА „Фючър енерджи“ООД/н/ да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 38 497,68 лв. по сметката на СГС, 19 248,84 лв. по сметката на САС и 35 997,68 лв. по сметката на ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: