Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 157
София, 11.04.2022 година

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 585/2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Сeзи Транс“ ЕООД, [населено място], [община] (с предишно фирмено наименование „Ню Опъртюнити“ ООД) срещу определение № 464 от 08.12.2021 г. по в. т. д. № 334/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за изменение на постановеното по делото определение № 430 от 03.11.2021 г. в частта за разноските, изразяваща се в искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
С определение № 430 от 03.11.2021 г. по в. т. д. № 334/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново е оставена без разглеждане жалба на Агенция по вписванията – [населено място] срещу решение № 56 от 07.07.2021 г. по т. д. № 149/2021 г. на Русенски окръжен съд, като недопустима, и е прекратено производството по делото. С решението е отменен отказ № 20190322110814-4/20.05.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, Търговски регистър, постановен по повод на заявление вх. № 20190322110814/22.03.2019 г. от В. П. С. за обявяване на годишен финансов отчет за 2018 г. по партидата на „Ню Опъртюнити“ ООД, указано е на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да обяви годишния финансов отчет за 2018 г. по партидата на дружеството и Агенцията е осъдена да заплати на „Сeзи Транс“ ЕООД сумата от 210 лв., разноски по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Счита, че съдът не е приложил чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ бр.105/2020 г. Поддържа, че ЗТРРЮЛНЦ е специален закон спрямо общите разпоредби на ГПК, поради което охранителният характер на производството е без значение. Счита за приложим в случая чл. 78, ал. 4 ГПК, като се позовава на факта, че в първоинстанционното производство са му били присъдени разноски.
Ответникът по частната жалба – Агенция по вписванията, [населено място] – оспорва основателността на частната жалба по съображения развити в писмен отговор от 10.03.2022 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на „Сeзи Транс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, въззивният съд приел, че производството по обжалване на отказите на Агенция по вписванията е охранително и че в него органът, постановил отказа – длъжностното лице по регистрацията, няма качеството на страна. Съдебният състав е застъпил становището, че нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ има препращащ характер и че тя не създава правило, различно от предвидените в ГПК. Затова, според него, приложимо в случая е правилото на чл. 541 ГПК, като чл. 78 ГПК не намира приложение, тъй като се отнася само за спорните искови производства.
Обжалваното определение е правилно.
Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ обосновава категоричния извод, че по своята същност и правни белези това производство не се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Глава Петдесет и втора на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането ѝ на Агенция по вписванията със Закона за търговския регистър /обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008г./ не е съпътствано със законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, редът за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове.
В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС (определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/2021 г. на I т. о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/2021 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/2021 г. на I т. о., определение № 60380 от 27.10.2021г. по ч. т. д. № 1267/2021 г. на II т. о., определение № 60398 от 05.11.2021г. по ч. т. д. № 1384/2021г. на II т. о. и др.), споделяна от настоящия състав, според която регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ има характера на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност.
Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, поради което той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност.
Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно - в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание.
Неоснователни са доводите в частната жалба относно новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“. Същата не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя.
С оглед изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е искането в отговора на частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство в полза на Агенцията по вписванията. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което за изхода от него не се носи отделна и самостоятелна отговорност за разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на Върховен касационен съд: определение № 393 от17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о.; определение № 489 от 17.10.2017 г., по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о.; определение № 552 от 25.11.2016 г., по ч. гр. д. № 4894/2016 г. на IV г. о.; определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на I г. о. и др.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 464 от 08.12.2021 г. по в. т. д. № 334/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :