1 11 Р Е Ш Е Н И Е № 60129 гр. София, 28.01.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1992 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. П., В. А. Ламджиев със съгласието на неговата майка К. П., А. А. Л. и К. А. Ламджиев чрез тяхната майка и законен представител К. П. срещу решение № 1151 от 9. 06. 2020 г. по в. гр. д. № 3136/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав в частта, с която е потвърдено решение № 3134 от 2. 05. 2019 г. по гр. д. № 3678/2017 г. на Софийски градски съд, І-12 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. В. Ламджиев в резултат на ПТП, настъпило на 18. 11. 2016 г., причинено от Л. М. Т. при управление на лек автомобил „Ауди“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответното дружество със застрахователна полица № BG/03/116001722949, както следва: за разликата над 60 000 лв. до 150 000 лв. за К. Г. П. и за разликите над 70 000 лв. до 200 000 лв. за В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев. Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърдят, че размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната практика по приложение на чл. 52 ЗЗД. Сочат, че решаващият състав не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираните с исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди. В резултат на допуснато нарушение на изискването на чл. 236 ГПК недооценени от въззивния съд останали особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между ищците и починалия А. Ламджиев, съответно интензитета и продължителността на търпените от тях страдания от нейното прекъсване. Касаторите твърдят, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен цялостното отражение на смъртта на А. Ламджиев при ПТП върху психиката и емоционалното им състояние. Изразяват становище, че в решението само формално е извършено и отчитане на съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните икономически условия към датата на деликта. В касационната жалба се поддържа, че въззивният акт е постановен при допуснато нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и необоснованост на фактическите и правни изводи при произнасяне по релевираното от ответника възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва се извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване с оглед неизпълнение на задължението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП на пострадалия и евентуално - определения от съда процент съпричиняване. Касационните жалбоподатели молят въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати разликите над присъдените суми до 150 000 лв. за ищцата П. и до 200 000 лв. за всеки от останалите ищци. Прави се и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че за да определи дължимите обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на А. Ламджиев, въззивният съд е обсъдил и оценил всички релевантни факти и обстоятелства, като резултатът от това било присъждане на справедливи обезщетения. Сочи, че изводът на съда за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, както и извършената от въззивния съд преценка относно степента на съпричиняване са законосъобразни и обосновани. Моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Третото лице – помагач на страната на ответника Л. М. Т. не изразява становище. С определение № 60343 от 7. 06. 2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по значимия за изхода на делото въпрос „Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ /чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)/ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови въззивното решение, решаващият състав е приел, че са налице предпоставките за уважаване на преките искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди по повод смъртта на А. Ламджиев при ПТП на 18. 11. 2016 г., тъй като с влязла в сила присъда Л. Т. е признат за виновен в това, че на цитираната дата, около 1, 18 ч., в [населено място] при управление на МПС, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0, 8 промила е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП - като водач на ППС, при избиране на скоростта на движение е превишил разрешената скорост за движение в населено място, като се е движил с 99 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лица, между които А. Ламджиев, и делинквентът е бил валидно застрахован при ответното дружество към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетения за неимуществените вреди вследствие смъртта на А. Ламджиев възлизат на 120 000 лв. за ищцата К. П., лице с което починалият е живял на съпружески начала, а за ищците В., А. и К. Ламджиеви – негови деца на по 140 000 лв. Преценката за тези размери на обезщетенията е мотивирана с обстоятелствата, че ищците са в най-близката възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, живели са заедно и са се подкрепяли взаимно. Наред с горното въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалия и на ищците към момента на увреждането, установения с подробно обсъдените свидетелски показания и заключения на съдебнопсихиатрична и комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза интензитет на техните болки и страдания и действащите лимити на застраховките към момента на ПТП. По втория спорен въпрос относно приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: на датата на произшествието лекият автомобил, управляван от третото лице-помагач Л. Т., се е движил в [населено място], по [улица] км/ч, като в същото време лекият автомобил, управляван от А. Ламджиев, се е движил по същия булевард, в насрещното платно със скорост около 19 км/ч; на кръстовището с ул. Ген. Д. Н., когато автомобилът на Т. се намирал на разстояние от 31 м., Ламджиев предприел маневра завой наляво, навлязъл в западната лента на посочения булевард и настъпил удар между двата автомобила. Въз основа на заключението на автотехническата експертиза в атакуваното решение е установено, че на западното платно на бул. Руски е имало поставен знак Б3 „Път с предимство“, както и че ако лекият автомобил, управляван от Т., се е движил със скорост не по-висока от 52 км/ч, същият е могъл да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП. При така установения механизъм на ПТП апелативният съд е направил извод, че починалият е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, задължаващ го да спре преди да навлезе в западното платно на посочения булевард и да пропусне насрещно движещото се МПС, управлявано от Т., след което да завие наляво. Приел е за неоснователно възражението на ищците, че починалият не е имал видимост към автомобила на Т., намирал се само на 31 м. от мястото на удара, след обсъждане на показанията на свидетеля Г.. Решаващият състав е извършил преценка, че размерите на дължимите от застрахователя обезщетения следва да бъдат намалени с 50 %, тъй като със своето поведение починалият А. Ламджиев е допринесъл за ПТП в еднаква степен с делинквента Т.. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат е формирана постоянна практика, обективирана в решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. По същество на касационната жалба: Въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване, е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и е частично неправилно. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти въззивният съд е изяснил механизма на настъпване на процесното събитие и е направил извод, че вина за настъпване на ПТП имат както третото лице – помагач Л. Т., така и пострадалият А. Ламджиев. Изводът на решаващият състав, че пострадалият А. Ламджиев е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради допуснатото от него нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП съответства на събраните по делото доказателства. По делото е установено на базата на заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза, неоспорена от страните, че ПТП е настъпило на 18. 11. 2016 г., около 1, 18 ч. на кръстовището на бул. Руски и ул. Д. Н. в [населено място] при пресичането на траекториите на лек автомобил „Ауди“ А7 с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от третото лице -помагач Л. Т. и движещ се по бул. Руски от север на юг, по път с предимство със скорост от 99 км/ч, и на лек автомобил „Пежо 405“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от пострадалия А. Ламджиев и движещ се по същия [улица] км/ч, след като последният е предприел завой наляво и е навлязъл в западната лента на булеварда. Въззивният съд е посочил, че съобразно експертното заключение при движение със скорост не по-висока от 52 км/ч водачът, чиято отговорност е застрахована при ответника, е могъл да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП, а пострадалият е имал техническа възможност да управлява със скорост, при която да спре и да пропусне движещия се насрещно автомобил „Ауди“ А7 и да извърши маневрата – завиване наляво след това. Правилно е заключението на решаващия състав, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП на пострадалия Ламджиев да спре преди да навлезе в западното платно на бул. Руски, [населено място] и да пропусне насрещно движещия се автомобил, след което да завие наляво, като това поведение на пострадалия се намира в причинна връзка с увреждащото събитие, доколкото ако бе спрял и пропуснал автомобила „Ауди“, произшествието не би настъпило. Решаващият състав е изложил съображения, че в случая е налице нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия, тъй като при навлизане на лек автомобил „Пежо“ в платното за движение на автомобила „Ауди“ последният е бил само на 31 м. от мястото на удара и видимост по посочения булевард на населеното място е имало. Неоснователни са доводите на касаторите, че изводите на съда относно допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение, допринесло за настъпване на увреждането, са изградени при игнориране на показанията на свидетеля Д. Г. относно липсата на видимост и съответно на възможност пострадалият да възприеме движещия се с висока скорост лек автомобил в насрещното платно преди да извърши маневрата „завой наляво“. Въззивният съд е обсъдил показанията на посочения свидетел, като е акцентирал на съобщеното от свидетеля относно конкретните условия на видимост, а именно за добра видимост, в какъвто смисъл е и неоспореното заключение на автотехническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, на което наред с останалите условия на пътя е базиран анализът на вещото лице относно възможностите за предотвратяване на ПТП с оглед поведението на водачите на двата автомобила, участници в ПТП. Що се отнася до възпроизведеното от свидетеля Г., че е видял управляваното от пострадалия МПС едва към момента на удара, то правилно е отнесено от съда към личните възприятия на свидетеля с оглед осъщественото от него, непосредствено преди произшествието, спиране на управлявания таксиметров автомобил, за да остави клиент, а не към условията на пътя от значение за задълженията на участниците в движението. Правилна е и констатацията в обжалваното решение, че третото лице – помагач, водач на лекия автомобил „Ауди“, в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се е движил със скорост 99 км/ч при превишение с 49 км/ч, която скорост не му е позволила да спре, предвид установената предотвратимост на удара при скорост на автомобила до 52 км/ч. Необосноваността на въззивния акт се изразява в неправилната преценка за значението и съотношението между поведението на третото лице – помагач Л. Т. и поведението на пострадалия при ПТП А. Ламджиев, довели до настъпване на вредите. Не може да бъде споделено крайното заключение на решаващия съд относно определения принос в размер на 50 % на пострадалия А. Ламджиев за настъпване на вредоносния резултат, тъй като въззивната инстанция не е отчела в достатъчна степен нарушенията на Т. в причинна връзка с настъпилото увреждане и тяхната тежест. При преценката на поведението на водача Т., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДвП - на водача на ППС при избиране на скоростта на движение е забранено превишаването на скорост от 50 км/ч в населено място, както и че деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 8 на хиляда /в нарушение на чл. 5, ал. 3 ЗДвП/ и тежестта им, като се съобрази значителното превишение на разрешената скорост /с 49 км/ч/ и увеличаващата се възможност за причиняване на смърт, колкото по-висока е скоростта на МПС, се налага изводът, че приносът на пострадалия за настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди е по-малък от приетия от въззивната инстанция и следва да бъде определен на 30 %, а не на 50 %. Неоснователни са касационните доводи, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и необосновано е занижил размера на определените обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на А. Ламджиев. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и константната практика на ВКС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Определените от въззивния съд обезщетения за претърпените от ищците К. П., В. Ламджиев, А. Л. и К. Ламджиев неимуществени вреди от смъртта на А. Ламджиев – лице, с което първата ищца е живяла на съпружески начала, и баща на останалите ищци в резултат на ПТП, настъпило на 18. 11. 2016 г., в размер съответно на 120 000 лв. за П. и на 140 000 лв. за всяко от децата В., А. и К. са съобразени с изяснените в ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС критерии за справедливост и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. След подробно обсъждане на показанията на свидетелката Ю. Чортлева и заключенията на съдебнопсихиатричната експертиза и комплексната съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, въззивният съд е извършил анализ и оценка на релевантните за определяне на обезщетенията обстоятелства. Решаващият състав е преценил въз основа на свидетелските показания конкретните проявления на създадената между ищците и починалия А. Ламджиев – партньор на П. и баща на останалите дълбока, емоционална и трайна връзка на обич, привързаност и подкрепа. Съобразил е внезапността на смъртта на Ламджиев и всички аспекти на негативното й отражение върху живота на ищците. Неоснователно е оплакването на касаторите, че въззивният съд не е извършил оценка на проявленията на болките и страданията на ищците от сполетялата ги загуба, доколкото в мотивите на решението са отчетени развилото се след злополуката и продължилото около година депресивно състояние при К. П., констатираните конкретни промени в поведението на децата В., А. и К. вследствие загубата на баща им, намиращи израз в изяви на стресова реакция, нарушения в социалното функциониране, тревожност, както и трайният отпечатък на смъртта на А. Ламджиев върху децата с оглед възрастта им към момента на увреждането. Изрично Софийски апелативен съд е съобразил нивата на застрахователно покритие като израз на икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. С оглед установения принос на пострадалия определените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. за ищцата К. П. и в размер на 140 000 лв. за всеки от останалите ищци следва да бъдат намалени с 30 %, като на ищцата К. П. следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 84 000 лв., а на ищците В., А. и К. Ламджиеви обезщетения в размер на по 98 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 8. 12. 2016 г. до окончателното им изплащане. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от К. Г. П., В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. В. Ламджиев в резултат на ПТП, настъпило на 18. 11. 2016 г., както следва: за разликата над 60 000 лв. до 84 000 лв. за К. Г. П. и за разликите над 70 000 лв. до 98 000 лв. за В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев. В обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликата над 84 000 лв. до 150 000 лв. за ищцата К. П. и за разликата над 98 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от останалите ищци въззивното решение следва да бъде оставено в сила. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликата над 150 000 лв. до предявения размер от 400 000 лв. за ищцата П. и за разликата над 200 000 лв. до предявения размер от 400 000 лв. за всеки от останалите ищци въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за вещи лица за първа инстанция в размер на 285, 86 лв., като при съобразяване на присъдените им такива с първоинстанционното решение – 182 лв. и с въззивното решение – 22, 75 лв., с настоящия акт ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски за първата инстанция в размер на 81, 11 лв. В полза на адвокат Н. Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение с ДДС с оглед уважената в настоящото производство част от исковете в размер общо на 11 482, 66 лв., от които 3855, 95 лв. за първоинстанционното производство, 3390, 76 лв. за въззивното производство и 4 235, 95 лв. за касационното производство. Касаторите дължат заплащане на разноските, направени от застрахователя за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза за първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 21 809, 51 лв., поради което осъждането им за разликата над посочената сума до присъдената такава от 35 285, 70 лв. подлежи на отмяна. За въззивната инстанция касационната жалбоподателка К. П. дължи на застрахователя разноски в размер на 7 006, 83 лв., а останалите касатори – разноски в размер на 6 918, 14 лв., което налага отмяната на въззивното решение, изменено в частта за разноските с определение по чл. 248 ГПК от 29. 09. 2020 г., в частта, с която първата е осъдена да заплати разноски над 7 006, 83 лв. до 7 538, 61 лв., а останалите са осъдени да заплатят разноски над 6 918, 14 лв. до 7 316, 97 лв. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция с оглед отхвърлената част от касационната жалба, както следва: К. П. – разноски в размер на 2131, 80 лв., а останалите касатори – разноски в размер на 2916, 41 лв. всеки. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 8640 лв., определена върху уважената в касационното производство част от исковете. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1151 от 9. 06. 2020 г., изменено в частта за разноските с определение № 11929 от 29. 09. 2020 г., по в. гр. д. № 3136/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав, в следните части: 1. в частта, с която е потвърдено решение № 3134 от 2. 05. 2019 г. по гр. д. № 3678/2017 г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав в частта, с която предявените от К. Г. П., В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. В. Ламджиев в резултат на ПТП, настъпило на 18. 11. 2016 г., са отхвърлени, както следва: за разликата над 60 000 лв. до 84 000 лв. за К. Г. П. и за разликите над 70 000 лв. до 98 000 лв. за В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев, както и в частта, с която К. Г. П., В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев са осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД разноски за разликата над 21 809, 51 лв. до 35 285, 70 лв.; 2. в частта, с която К. Г. П., В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев са осъдени да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД разноски за въззивната инстанция, както следва: за разликата над 7006, 83 лв. до 7 538, 61 лв. - ищцата К. Г. П. и за разликата над 6918, 14 лв. до 7 316, 97 лв. - всеки от останалите ищци В. А. Ламджиев, А. А. Л. и К. А. Ламджиев, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], пл. П. № 5 да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на К. Г. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], адвокат Н. Д., сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, разликата над присъдените 60 000 лв. до дължимите 84 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Ламджиев в резултат на ПТП, настъпило на 18. 11. 2016 г., ведно със законната лихва от 8. 12. 2016 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], пл. П. № 5 да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на В. А. Ламджиев, ЕГН [ЕГН], А. А. Л., ЕГН [ЕГН], действащи лично и със съгласието на тяхната майка К. Г. П., и К. А. Ламджиев, ЕГН [ЕГН] чрез неговата майка и законен представител К. Г. П., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], адвокат Н. Д. сумата от 28 000 лв. /двадесет и осем хиляди лева/, разликата над присъдените 70 000 лв. до дължимите 98 000 лв., на всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща А. Ламджиев в резултат на ПТП, настъпило на 18. 11. 2016 г., ведно със законната лихва от 8. 12. 2016 г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1151 от 9. 06. 2020 г., изменено в частта за разноските с определение № 11929 от 29. 09. 2020 г., по в. гр. д. № 3136/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД да заплати на К. Г. П., В. А. Ламджиев и А. А. Л., действащи лично и със съгласието на тяхната майка К. Г. П., и К. А. Ламджиев чрез неговата майка и законен представител К. Г. П. сумата от 81, 11 лв. /осемдесет и един лева и 11 ст./ разноски за първата инстанция. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. с адрес [населено място], [улица] на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 11 482, 66 лв. /единадесет хиляди четиристотин осемдесет и два лева и 66 ст./ адвокатско възнаграждение за първата, въззивната и касационната инстанция. ОСЪЖДА К. Г. П. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД разноски за касационната инстанция в размер на 2131, 80 лв. /две хиляди сто тридесет и един лева и 80 ст./, а В. А. Ламджиев, А. А. Л., действащи лично и със съгласието на тяхната майка К. Г. П., и К. А. Ламджиев чрез неговата майка и законен представител К. Г. П. да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД разноски за касационната инстанция в размер на 2916, 41 лв. /две хиляди деветстотин и шестнадесет лева и 41 ст./ всеки един от тях. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 8 640 лв. /осем хиляди шестстотин и четиридесет лева/ – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението е постановено при участието на Л. М. Т. като трето лице – помагач на страната на ответното дружество. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.