2 Р Е Ш Е Н И Е № 162a София, 25.10.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 993/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], Република Х., чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. К. от [населено място], срещу решение № 864 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 2542/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-8 състав решение № 5 от 01.10.2008 г. по гр. д. № 124/2007 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА за признаване и допускане изпълнение на арбитражно решение № IS-P-2003/24 на Арбитражния постоянен съд при Х. стопанска камара – [населено място], Република Х.. С определение № 200 от 19.04.2010 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Като значим за делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е приет въпросът за приложимостта и съотношението между разпоредбите на чл. V, т. 1 и т. 2 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. К. моли за отмяна на въззивното решение като неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за необоснован изводът на въззивния съд, че ответникът по иска не е бил надлежно уведомен за разглеждането на арбитражното дело пред Арбитражния съд в Република Х., като твърди, че по отношение преценката за редовността на връчване на призовката за арбитражното заседание неправилно е приложен българският закон /чл. 48 ГПК /отм./, както и че не са взети предвид представените във въззивното производство множество доказателства, установяващи, че получаването на цялата кореспонденция между страните във връзка с процесното арбитражно дело е оформяно по начина, по който именно е оформено и получаването на призовката за арбитражното заседание. Оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е мотивирано с твърдението за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, като се поддържа, че съгласно чл. V, т. 1 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, нередовността на призоваването следва да бъде доказана именно от страната, срещу която е насочено искането за признаване и допускане изпълнение на арбитражното решение. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да остави в сила първоинстанционния акт, с който е отхвърлен предявеният иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА, Софийски апелативен съд е счел за основателно възражението на ответника по иска [фирма], [населено място], че не е бил уведомен за развилото се пред Арбитражния постоянен съд при Х. стопанска камара – [населено място], Република Х. арбитражното производство, приключило с постановеното арбитражно решение № IS-P-2003/24, чието признаване и допускане до изпълнение се иска. Решаващият състав е отнесъл посоченото възражение към хипотезата на чл. V, т. 2, б. „б” от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, т. е. към отрицателните предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно. Изводът за неуведомяване на ответника за арбитражното заседание е направен, с оглед липсата на конкретни данни в представената обратна разписка от 26.01.2004 г. за това, кое е лицето, което е получило изпратените с нея книжа и дали то е било надлежно упълномощено от страна на ответното дружество. Поради същата причина решаващият състав е преценил, че представените във въззивното производство обратни разписки за връчване на други документи във връзка с арбитражното дело не доказват твърдението за редовно уведомяване на ответника за разглеждането му. Касационната жалба е основателна. Съгласно изричното препращане по чл. 51, ал. 2 и 3 от Закона за международния търговски арбитраж, процедурата и условията за признаване и изпълнение на чуждестранните арбитражни решения са подчинени, от една страна – на разпоредбите на международните договори и от друга страна – на чл. 118-122 от Кодекса за международно частно право. Такъв международен договор представлява Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958 г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Президиума на Народното събрание от 08.07.1961 г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г/. Следователно, признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение на територията на Република България е обусловено от изпълнението на изискванията, установени в чл. ІV и чл. V от Конвенцията и при съответно приложение на чл. 118 – 122 от Кодекса за международно частно право, в т. ч. и на чл. 117 /с оглед препращането по чл. 120, ал. 2/ от същия нормативен акт. Посочените актове съдържат изчерпателно изброяване както на положителните, така и на отрицателните предпоставки, като обвързват признаването и допускане до изпълнение на чуждестранните арбитражни решения с тяхното кумулативно наличие. Отрицателните предпоставки са предмет на изрична регламентация в чл. V от Конвенцията. В т. 1 и т. 2 на тази норма са уредени две групи основания, при които компетентният орган /съдът/ може да откаже исканата екзекватура. Разликата между тях се състои в това, че основанията по т. 1 следва да бъдат изрично заявени и доказани от страната, срещу която е предявено искането за екзекватура, докато за основанията по т. 2 съдът е длъжен да следи служебно. По отношение на самото доказване, респ. на относимите и допустими доказателствени средства, съобразно препращането по чл. ІІІ от Конвенцията, приложими се явяват процесуалните правила, които се прилагат на територията, където се иска признаването и изпълнението. Посочената процедура следва да се приложи и по отношение на онези предпоставки, предвидени в чл. 117 КМЧП, които не се покриват или обхващат от изрично изброените в чл. V от Конвенцията. Изложеното по-горе налага извод, че визираните в чл. V от Конвенцията две групи основания за отказ да се допусне признаване и изпълнение на чуждестранно арбитражно решение са подчинени на различни процесуални условия от гледна точка на тяхното заявяване и на разпределението на тежестта между страните за доказването им. Поради различното разпределение на доказателствената тежест, правилното решаване на спора е обусловено от преценката на съда към коя от двете категории се отнася заявеното от страната основание. В този смисъл е и отговорът на приетия за значим по делото въпрос. В настоящия случай, въззивният съд е провел необходимото разграничение между двете групи основания за отказ да се допусне екзекватура, но неправилно е квалифицирал направеното от ответника по иска [фирма] възражение. С оглед твърдението, че не е бил надлежно призован за участие в арбитражното производство, решаващият състав е следвало да прецени възражението във връзка с основанието по чл. чл. V, т. 1, б. “б” от Конвенцията, а не с основанието по V, т. 2, б. “б” от същата, в съответствие с което да възложи тежестта за доказването му на ответника, а не на ищеца. Освен поради допуснатото нарушение на императивната норма на чл. V, т. 1 от Конвенцията, неправилността на обжалваното решение произтича и от необосноваността на извода, че не е доказано призоваването на ответното дружество за арбитражното заседание. Неоснователно съдът не е зачел доказателствената стойност на приетите по делото пред двете инстанции, без да са оспорени по реда на чл. 154 ГПК /отм./, писмени доказателства, установяващи факта, че цялата кореспонденция с ответника по повод арбитражното производство, в т. ч. и пратка № 2582, съдържаща призовката за арбитражното заседание на 20.02.2004 г., е получена в Р. – [населено място] от Н. Т. Г. в качеството й лице, упълномощено от [фирма]. В тази връзка решаващият състав не е взел предвид, че възражението на ответника във връзка с призоваването му е основано единствено на твърдението, че пратка № 2582 не е получена от управителя на дружеството, а не че посоченото в удостоверение изх. № 517 от 05.06.2007 г. на [фирма], Р. Велико Т. лице - Н. Т. - не е била упълномощена да получава пощата му. Напълно неоснователно е игнорирана също подписаната между страните спогодба от 16.08.2005 г. във връзка с изпълнение на постановеното арбитражно решение № IS – P – 2003/24 от 20.02.2004 г. Макар да не е пряко доказателство за призоваването на ответника за арбитражното производство, спогодбата безспорно установява знанието на ответното дружество, че такова заседание е проведено и че в резултат на него е постановено решение. Категорично изразеното съгласие за изпълнение на това решение налага и логичния извод за липса на възражения срещу процедурата по разглеждане на делото, по което е постановен арбитражният акт. Поради всички изложени съображения, настоящият състав намира, че не е налице твърдяното основание по чл. V, т. 1, б. “б” от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения за отказ да бъде допусната екзекватура на постановеното от Арбитражния постоянен съд при Х. стопанска камара – [населено място], Република Х. арбитражно решение № IS-P-2003/24. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на касатора направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 620 лв. В тази сума не е включено уговореното по договора от 05.04.2005 г. адвокатско възнаграждение, предвид липсата на доказателства за действителното му плащане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 864 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 2542/2008 г. на Софийски апелативен, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнението на арбитражно решение № IS-P-2003/24 от 20.02.2004 г. на Арбитражния постоянен съд при Х. стопанска камара – [населено място], Република Х.. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], Република Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 6, адвокат М. К. К., направените по делото разноски в размер на сумата 620 /шестстотин и двадесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: