5 Р Е Ш Е Н И Е № 122 [населено място] , 06,02,2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на шестнадесети септември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 861 / 2012 год. , за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 225 / 20.07.2012 год. по т.д.№ 336 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 396 / 14.03.2012 год. по т.д.№ 1761 / 2011 год. на Окръжен съд – Варна в частта , в която със същото са отхвърлени предявените от ЕТ „ З. - З. С. „ против касатора обективно кумулативно съединени частични искове, квалифицирани от съда като искове с правни основания чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД и [фирма] е осъдено да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева , съставляваща част от продажната цена на бар – аперитив „ Р.„, находящ се в к.к. „ К. и Е. „ , придобит от ищеца по договор за продажба , чрез търг с тайно наддаване и при предварително разрешение по чл.21 от ЗППДОбП / отм./ на А. , както и сумата от 48 000 лв., съставляваща част от разликата между продажната цена на имота и пазарната му стойност към момента на премахването му като незаконен строеж , ведно със законната лихва върху всяка от сумите , от предявяването на исковата молба до окончателното им заплащане . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.289 ТЗ /злоупотреба с право/ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила : неразгледани възражения на ответника, релевантни за изхода на спора , като относими към приложението на чл.193 ал.2 ЗЗД - продавачът не отговаря за недостатъци на вещта , които са били известни на купувача при продажбата , както и относно определяне размера на дължимото обезщетение ; уважаване на исковете на основание, невъведено от ищеца - намерение за увреждане от страна на продавача , в който смисъл се твърди неправилно приложение на чл. 289 ТЗ по спора . Формално се сочи и необоснованост на решението . Ответната страна - ЕТ „ З. - З. С. „ оспорва касационната жалба , като неоснователна . В писмените си бележки и с оглед определението на съда по допускане на касационното обжалване, оспорва вероятна недопустимост на въззивното решение и изобщо допустима евентуална правна квалификация на спора по чл. 196 ал.1 вр. с чл.195 ЗЗД , на основание чл.199 ЗЗД - неприложимост на правилата за отговорността за недостатъци по ЗЗД към „ публичните продажби „ , предвид реда по който е сключена процесната сделка - чл.21 ЗППДОбП / отм./ . Отрича наличие на противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата и поддържа произнасяне на въззивния съд в съответствие с действително заявеното правно основание на исковете – чл. 82 вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД . С определение № 317 / 03.04.2013 год. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение . Върховен касационен съд, първо търговско отделение и за да се произнесе, в съответствие със заявените касационни основания и доводите на страните , съобразно правомощията си по чл. 293 вр. с чл. 290 ГПК, съобрази следното : Ищецът е предявил искове за обезщетяване на вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договор за покупко-продажба, сключен с ответника за недвижим имот - снек – бар „ Р. „ , сделката за което е обективирана веднъж в писмен договор от 07.12.2000 год. , на основание проведен на 01.12.2000 год. търг с тайно наддаване , при предварително получено разрешение по чл.21 от ЗППДОбП / отм./ от А. , за разпореждане с обекта като обособена част от Д. на продавача и втори път - в нотариален акт № 110 , том ІІ , нот. дело № 408 / 2 000 год. на Н. Б. В. рег. № 124 на НК , с район на действие Варненски районен съд . В писмения договор е включено и разпореждане с правото на строеж . Обезщетението за вреди и пропуснати ползи , квалифицирано от първоинстанционния и въззивния съд , като дължимо на основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД / обезщетение за вреди от неточно изпълнение /, се претендира с оглед последващото премахване на придобитата постройка , като незаконен строеж , при наведено неизпълнение на задължение по чл.15 от писмения договор - за достоверност на информацията в тръжната документация, дължимо от продавача – ответник . Ищецът , обаче, визира като п ъ л н о неизпълнение на сключения договор за покупко – продажба – консенсуален , чиито правни последици настъпват с материализиране, в съответната форма за действителност, насрещните волеизявления на страните - „ събарянето на постройката „ , позовавайки се на недобросъвестност на продавача предвид разпореждане с вещ, за чийто недостатък е бил в известност към момента на покупко - продажбата . Ищецът едновременно претендира връщане на платената по сделката продажна цена / претенция , кореспондираща с иск с правно основание чл.196 ал.1 вр. с чл. 195 ал.1 ЗЗД / и в обезщетение - разликата между същата и пазарната стойност на имота към момента на премахването му / формулировка относима към обезщетението по чл. 196 ал.1 вр. с чл.195 ал.1 вр. с чл. 88 вр. с чл. 87 ЗЗД - обезщетяване на разликата между стойността на собствената престация и по-високата стойност, която насрещната престация е имала за добросъвестната страна / , съответно претендирани по частични искове . Въззивният съд , за да уважи предявените искове е възприел дадената им от първоинстанционният съд квалификация , като такива по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД / по същество една - чл. 82 вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД / , като видно от мотивите е възприел за ирелевантно формулирането на самостоятелни петитуми - за връщане на цената и за заплащане обезщетение , съизмеримо с разликата между същата и действителната пазарна стойност на обекта към момента на премахването му . Възприел е , че чрез исковете се ангажира договорната отговорност на ответника, на основание писмения договор от 07.12.2000 год. / сключването му в нотариална форма намира ненужно, на основание пар.12 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП отм. /, за неизпълнение на изрично поето с договора / чл.15 / задължение за пълнота и достоверност на информацията, съдържаща се в тръжната документация / предвид съдържанието на правния анализ , изготвен за стартиралата предходно приватизационна процедура /, т.е. за задължение различно от задължението за прехвърляне правото на собственост. В причинност с неизпълнението на това именно задължение , както и с последваща активност на продавача , в иницииране и изпълнение на по същество напълно законосъобразна процедура по ЗУТ , приема премахването на незаконната постройка, а последното – за „ нереализиране правото на собственост „ на купувача , присъждайки му компенсационно по характер обезщетение, за пълно , а не неточно изпълнение на договора . Настоящият състав намира, че като постановено по нередовна искова молба – противоречиви обстоятелствена част / вкл. непълна, с оглед предмета на договора / и петитум - въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено и върнато на въззивния съд , за отстраняване противоречието и установяване действителното правно основание на предявените искове, в съответствие със задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 17.07.2001 на ОСГК на ВКС . От една страна ищецът твърди неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на достоверна информация относно вещта и изрична клауза за отговорност за вреди от неизпълнението на поето задължение по договора , препращаща към общите правила за определянето й .Това неизпълнение, обаче, е различно от дължимата от продавача престация по договора за покупко-продажба – прехвърляне на собствеността върху вещта / чл. 183 ЗЗД /, което задължение се счита изпълнено със сключването на договора, независимо от недостатъка на вещта – в случая незаконността на постройката / в този смисъл реш.№ 233 от 27.11.2012 год. по гр.д.№ 195 / 2012 год. на ІІ г.о. на ВКС / . От друга страна се сочи като проявление на неизпълнението , при това на пълното неизпълнение на договора, погиването на самата постройка / премахването й като незаконна / , което обстоятелство е относимо към специалния състав на чл.196 ал.1 вр. с чл.195 ЗЗД. Несъстоятелен е доводът за неговата неприложимост , на основание чл.199 ЗЗД . Историческото / с оглед момента на създаването й спрямо уредбата на приватизационните сделки / и логическото тълкуване на разпоредбата, дават основание да се приеме, че същата има предвид публичните продажби , осъществявани по реда на принудителното изпълнение / аналогично, по отношение чл.210 ал.4 ЗЗД - реш. № 101 от 16.06.2009 год. по т.д.№ 801 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС / . Ищецът следва или да обоснове петитум, кореспондиращ на компенсационно по характер обезщетение за вреди в причинност с неизпълнението на конкретната договорна клауза или да изложи обстоятелства относно упражняване правата си по смисъла на чл.196 ал.1 вр. с чл.195 ЗЗД , в съответствие с квалификацията „ пълно неизпълнение „ на договора за покупко - продажба и формулирания петитум за връщане на цената , ведно с обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение задължението за прехвърляне собствеността върху годна, без недостатъци вещ . Предмет на преценка на съда , след уточнението , е доколко наличието на право на иск по специалния състав на чл. 196 ЗЗД изключва допустимостта на иск по чл. 82 вр. с чл. 79 ЗЗД , за компенсационно обезщетение от неизпълнение , идентично на релевантното в хипотезата на чл. 196 ЗЗД – на задължение за прехвърляне на вещ без недостатъци. Във всички случаи обстоятелствената част на иска следва да съдържа твърдение по отношение вещното право на строеж, което не се губи с премахването на построеното , ако съществува, съгласно предвижданията на ПУП , възможност за застрояване на имота, в обхвата на предходно учреденото, но осъществено незаконно строителство / в този смисъл реш. № 297 от 26.02.1985 год. по гр.д. № 356 / 1984 год. на І г.о. на ВС, реш.№ 675 от 26.01.2011 год. по гр.д.№ 656 / 2009 год. на І г.о. на ВКС , частично относимо и реш.№ 345 от 16.09.2010 год. по гр.д.№ 139 / 2009 год. на ІV г.о. ВКС / . Доколкото е съществувала възможност за реализирането му след премахването на постройката , това право рефлектира върху обхвата на дължимото обезщетение , както върху същото / оценката / би следвало да рефлектира и факта на незаконност на построеното / арг. от ППВС № 6 / 1974 год. т.ІІ .7 – аналогично в реш. № 308 от 30.10.2012 год. по гр.д.№ 271 / 2012 год. на І г.о. на ВКС /. Към иска по чл.196 ал.1 вр. с чл.195 ал.2 ЗЗД действително са приложими общите правила относно неизпълнение на задълженията, но релевантните за разглеждането му обстоятелства са различни от разгледаните от въззивния съд, вкл. относно обосноваване на търсеното обезщетение за вреди и пропуснати ползи , като пряка и непосредствена, предвидима и/или непредвидима / при недобросъвестност / , но към момента на сключването на договора , последица на неизпълнението на задължението за предоставяне на годна , без недостатъци , вещ . Предвид горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 225 / 20.07.2012 год. по т.д.№ 336 / 2012 год. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново произнасяне , в съответствие с указаното . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :