Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1446/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 425 гр.София, 05 декември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1446/2013 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимата Н. Д. М. против решение № 70 от 8.V.2013 год. по внохд № 1008/2012 год. на Софийския апелативен съд и с позоваване на всички касационни основания по чл. 349,ал.1 НПК се иска или оправдаване на подсъдимата,или връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимата не се явява.Защитникът й,изготвил жалбата,я поддържа. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на оспорваните съдебни актове и дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 16 от 6.VІІ.2012 год. по нохд № 162/2011 год. на Софийския окръжен съд Н. Д.М. е призната за виновна в това,че за времето от м.Х.2002 год. до м.Х.2004 год. е участвала в организирана престъпна група,ръководена от Я. И. М. /починал,съпруг на подсъдимата/ и членове освен подсъдимата още българските граждани Н. И. С.,Ц. Т. К.,П. Б. А.,М. И. П. и италианския гражданин М. М.,създадена да върши в страната,в Италия,Франция и Х. престъпления по чл. 159а,ал.1 и по чл. 159в,предл. второ /стара редакция,обн.,ДВ,бр.92 от 2002 год./ във вр. с чл. 159б,ал.2 във вр. с чл. 159а,ал.2,т.1,2 и 6 НК,за което и на основание чл. 321,ал.2 НК е наказана с 1 година лишаване от свобода. М. е призната за виновна още в набирането,транспортирането,превеждането през границата, откарването в Р.,Италия, и предаването там на М.М. на 13-годишната С. Я. Т. /през м.VІІІ.2004 год./,на 19-годишната Е. Т. З. и 31-годишната М. Я. Г. /последните две през м.VІ.2003 год./ с цел да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им,като пострадалите са въвеждани в заблуждение,а родителите на С.Т. и майката на Е.З. са получили материални облаги,за които деяния,извършени в изпълнение на взети от организираната престъпна група решения,в съучастие като съизвършител с един или с повече от членовете на групата,и на основание чл. 159в,предл. второ /стара редакция,обн.,ДВ,бр. 91 от 2002 год./ във вр. с чл. 159б,ал.2 във вр. с чл. 159а,ал.2,т.1 / за Ст.Т./,2 и т. 6 /за Ст.Т. и Ел.З./,подсъдимата е осъдена при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК на 3 години лишаване от свобода,конфискация на лек автомобил "марка" с рег. № и на 10 000 лв. глоба за престъплението по чл. 321,ал.2 НК,и на по 2 години лишаване от свобода и на по 7 000 лв. глоба за престъпленията по чл. 159в НК. М. е призната за виновна и в това,че на 25.ІІІ.2009 год. в дома си на /населено място е държала без съответно разрешително огнестрелно оръжие и боеприпаси- пушка тип „помпа” и 162 разнокалибрени патрона-за което и на основание чл. 339,ал.1 НК е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23,ал.1 НК на М. е определено общо наказание от 3 години лишаване от свобода,конфискация на лек автомобил "марка" с рег. № и 10 000 лв. глоба,като лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 5 години. На основание чл. 53,ал.2,б.”а” НК е отнет в полза на държавата предметът на престъпното държане на огнестрелно оръжие. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Преди да се пристъпи към обсъждане на изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения,считани от защитата за съществени и налагащи отмяна на обжалваното решение с оправдаване на подсъдимата или с връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд,се налага да се отбележи неоснователността на възраженията по чл. 348,ал.1,т.1 и 3 НПК:възражението за допуснато нарушение на материалния закон не е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348,ал.2 НПК,тъй като не се сочи,в какво се изразява неправилното прилагане на закона,респ. неприлагането на закона,който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти,а възражението за явна несправедливост на наложените поотделно и за съвкупността от престъпления наказания не е подкрепено с доводи,за да бъде обсъждано. В пространната жалба от близо 30 страници,защитата на подсъдимата е отделила значително място за собствен анализ на доказателствения материал,който,обаче,не убеждава в правилността му.Приемайки,че в страната е била създадена организирана престъпна група,занимаваща се с износа на млади жени и момичета от циганския етнос,за да се занимават основно с кражби и просия /донякъде и с проституция/ в Италия и Франция,че групата е била ръководена от съпруга на подсъдимата,покойния вече Я.М.,прикрит зад „длъжността” си на „глава” на циганското „мешаре” в България,че подсъдимата е била наясно с целите и дейността на групата и осъщественият от нея трафик на малолетната С.Т. и пълнолетните Е.З. и М.Г. е част от тази дейност,двете съдебни инстанции са анализирали с подробности целия доказателствен материал от многотомното досъдебно разследване,както и това,което са установили при проведеното съдебно следствие.Независимо от съгласието си с това,което първата инстанция е приела за установено,въззивният съд също е коментирал фактите,излагайки логични съображения „за” и „против” тези от тях,които си противоречат /основно в показанията на трафикираните свидетелки и техните близки/.Няма как да се сподели основателността на поддържаното в жалбата,че е следвало да се кредитира казаното от далите противоречиви показания свидетели пред съда,а не при досъдебното разследване,където тези свидетели били под въздействието на лица,именувани с фамилиите „Т.” и „К.”.Характеризирани от защитата като хора „с елементарно образование или неграмотни”,но пък „житейски зрели и хитри”,манипулативни и сами поддаващи се на манипулация,готови да поднесат за себе си или за другиго изгодни „факти и истини”,нямащи нищо общо с последната,тези свидетели правилно са били преценени от двете предходни инстанции и преценката им, съобразена с информацията от останалия доказателствен материал, с липсата на данни за оказвано при досъдебното разследване въздействие и с факта,че при претърсването в дома на П. А.-един от участниците в групата-са намерени протоколи от досъдебното разследване с разпитите на въпросните свидетели,е позволило убедителния отказ в обективността им пред съда. Според подалия жалбата защитник съществувала наяснота относно броя на трафикираните жени и момичета и липсвали мотиви,защо се приемало,една от тях да е Ц. К..Твърдяните неяснота и липса-освен че практически не могат да се отразят върху отговорността на подсъдимата-не са налице.Въззивният съд е приел,че организираната престъпна група е извършила престъплението по чл. 321,ал.2 НК по отношение на 13 лица-малолетните Х.Н.И., М.А.М.,Г.В.Н.,С.Я.Т. и Т.А.В.,непълнолетните К.П.Т. и В.Т.Т./К./ и пълнолетните В.К.К./Я./,Е.Д.М.,М.К.М.,Е.Т. З.,М.Я.Г. и М.С.Н..Вижда се,че сочената в жалбата Ц.К. не е сред тях,при което не е имало и необходимост да се излагат мотиви във връзка с нея /коментарът по повод на Ц. Св.К. е на с.21 от въззивното решение/. Конкретно спрямо въззивния съд,в жалбата са направени две възражения:срещу немотивираният му отказ по доказателствени искания от защитата на подсъдимата и за незаконност на съдебния състав.Първото от тези възражения е невярно.Молба с доказателствени искания защитата е подала в деня на второто пред въззивния съд съдебно заседание,проведено на 22.ІІ.2013 год.Включваща изискване на справки от различни институции /в т.ч. за установяване самоличността на трафикираните,което обстоятелство изобщо не е било спорно/,както и преразпит на множество свидетели,молбата е била разгледана в мотивирано определение,отразено на с.6 и 7 от съдебния протокол /л.32,гърба и 33 от възз.д./,където съдът се е спрял на всяко едно от направените искания и обосновано го е отхвърлил.Второто възражение е неоснователно.За да твърди незаконност на въззивния съдебен състав защитата на подсъдимата се е мотивирала с неуважаването на искането й,съдията К.Г. да се отведе от разглеждането на делото.Поискала е отвода на съдия Г. с довода,че е участвала в постановяването на решение за изпълнение на ЕЗА по отношение на разпитаната като свидетел в настоящото производство Ц.Т. и на две определения,с които са одобрени извършени при досъдебното разследване обиск,претърсване и изземване по отношение на също разпитаните като свидетели П.А. и М.П.,които участия защитата е счела,че налагат съдия К.Г. да се отведе на основание чл. 29,ал.2 НПК.С мотивирано определение от 22.ІІ.2013 год. /с.2 от съдебния протокол за заседанието на посочената дата,л.30,гърба от възз.д./ искането за отвод е било отхвърлено с мотиви,чиято правилност напълно се споделя.За изпълнението,респ.,за отказът да се изпълни издадена ЕЗА е предвидена процедура /чл. 44 ЗЕЕЗА/,в която съдът проверява,дали са налице условията за предаване или за отказ.Тези условия,изброени в посочените в чл. 44,ал.6 ЗЕЕЗА текстове,не включват представяне и съответно обсъждане от компетентния български съд на доказателствата,подкрепящи повдигнатото в издаващата държава обвинение или издадената присъда.На съда не се представят доказателства и такива не се обсъждат и в производствата по чл. 161 НПК.Преценката за необходимостта от извършване на съответното следствено действие принадлежи на органите на досъдебното разследване,а участието на съда се изразява единствено в даването предварително на съгласие за извършването му или на последващо извършването одобрение в законноустановения 24-часов срок.Т.е. и в двата коментирани случая съдът няма никакво отношение към доказаността-на съответния етап-на обвинението,за да се счита впоследствие предубеден от изхода на делото и това да обоснове отвеждането от разглеждането му на основание ал.2 на чл. 29 НПК. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 8.V.2013 год. по внохд № 1008/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: СЕКРЕТАР: