О          П         Р        Е        Д        Е        Л        Е        Н       И        Е                                                                 №  667                                            ГР. София,   02.12.2009 г.                               Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.11.09 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА    като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №636/09 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Й. срещу въззивното определение на Смолянски окръжен съд по ч.гр.д. №240/09 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението, иска се отмяната му и решаване на въпроса по жалбата с изпращане на делото по подсъдност на РС- Бургас, според адреса на ответника, при своевременно направен от него отвод за неподсъдност. Ответницата по частна жалба В. К. я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. Налице е и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовава касаторът, за допускане касационно обжалване на определението: процесуалният въпрос за местната подсъдност на спора, при направено своевременно възражение за нея от ответника, е от значение за осъществяване на защитата на страната пред определения от закона съд и с това- за точното прилагане на закона. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: С исковата молба ищцата К е предявила срещу ответника Й,сега касатор иск за парично обезщетение, произтичащо от лишаването й от ответника да ползва имота си, като го отдава под наем и реализира полза от наемната цена за посочения период. В исковата молба искът е квалифициран и РС и ОС са възприели квалификация по чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на вреди – пропуснати ползи, от непозволено увреждане. Самата ищца обаче, в частната си касационна жалба по гр.д. №157/09 г., в производство по обезпечаването на същия иск, на осн. чл.391 и сл. от ГПК, е посочила, че съдът определя правната квалификация и според нея точната е по чл.73, ал.1 от ЗС. Освен това по делото в обезпечителното производство и в приложената скица има данни, че ищцата и ответникът за съсобственици на процесния имот – дв. място с площ от 609 кв.м., застроено с жилищна и стопанска сгради, в гр. Ч., при равни права. Тези факти сочат на неоснователно обогатяване, като точната квалификация следва да се даде след установяване качеството на ответника / съсобственик, владелец и пр./, а не на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД. Затова и алтернативната подсъдност за иск за вреди от такова е неприложима в случая; прилага се общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, при направено от ответника в отговора му по исковата молба възражение по чл.119, ал.3 от ГПК. Въззивното определение е неправилно , следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което въпросът по частната жалба се реши в посочения смисъл. Поради изложеното и на осн. чл.280, ал.1,т.3 и чл.278, ал.2 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. о.   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Смолянски окръжен съд по гр.д. №240/09 г.от 5.06.09 г. ОТМЕНЯ това въззивно определение и вместо него постановява: Компетентен да разгледа исковата молба на В. К. срещу К. Й. за парично обезщетение, заведена пред РС- Чепеларе, по правилата на местната подсъдност по чл.105 от ГПК и при направено възражение за неподсъдност на делото по чл.119, ал.3 от ГПК, е Районен съд Бургас, на който да се изпрати делото. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: