Р Е Ш Е Н И Е                                            № 28                                София, 04.05.2010 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на  двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Емилия Петрова                                                              изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 844/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 510 от 19.06.2009 г., постановено по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 26.06.2008 г., постановено по гр.д.І№ 979/2007 г. на Бургаски окръжен съд.. Обжалваното решение е постановено по спор за собствеността на недвижим имот- УПИ * в кв.7 по плана на гр. Б., като делото е било висящо само относно 2092,51 / 3576 ид. ч. от имота, предмет на установителни искове, предявени и от двете страни. С решението установителния иск на ищеца за признаването му за собственик на спорната част от имота е отхвърлен, а е уважен насрещния такъв, предявен от ответниците, като те са признати за собственици на 2092,51/ 3576 ид. ч., а на практика и на целия имот, тъй като за останалата част има влязло в сила решение също в тяхна полза. Касационната жалба е подадена от ищеца “Ш“ Е. и е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с поставения процесуалноправен въпрос относно характера на указанията, дадени от Върховния касационен съд при предходно разглеждане на делото от касационната инстанция. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявени са за съвместно разглеждане първоначален и насрещен иск за собствеността на недвижим имот- УПИ * в кв.7 по плана на гр. Б., като ищецът е претендирал за 2092,51/ 3576 ид. ч., а ответниците- за правата върху целия имот. За частта от 1483,49 / 3576 ид. ч. насрещният иск на ответниците е уважен и в тази част решението е влязло в сила. Спорът е висящ относно собствеността на останалите 2092,51/ 3576 ид. ч. от имота. Ищецът “Ш” Е. се позовава на договор за покупко- продажба от 6.06.96 г., сключен с нот.акт № 108/ 96 г., според който дружеството е придобило имота от лицата Й. Ц. , П. Я. , П. П. и Н. П. , а те от своя страна са го закупили от Н. П. , която пък е придобила дворното място с договор за продажба на държавна земя от 28.12.1995 г./ непредставен по делото./ Ответниците се позовават на реституция по ЗСПЗЗ, решение на поземлената комисия и констативен нотариален акт за възстановяване на парцели ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХІV и ХХ, включени в стопанския двор на бившето ТКЗС “Х” гр. Б.. И двете страни са поддържали като евентуално основание за правото си на собственост кратката придобивна давност. При първоначалното разглеждане на делото с решение № І* от 10.10.2006 г. по гр.д. № 459/ 2006 г. въззивният съд отхвърлил иска на “Ш” Е. по съображения, свързани с приложението на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, тъй като се касае бивш земеделски имот, който е придобит от трети лица, но тъй като е незасторен, подлежи на възстановяване на бившите собственици, каквито са ответниците по делото. Посочено е, че съгласно нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ третите лица не могат да се позовават на придобивна давност. Срещу това решение на въззивния съд е била подадена жалба от ищеца, по която ВКС се е произнесъл с решение № 1540/ 3.12.2007 г. по гр.д. № 647/ 2007 г. на ВКС, V г.о. Съставът на ВКС приел, че въззивният съд е следвало да разгледа възражението за придобивна давност за периода след възстановяване на имота в полза на ответниците, като изясни от фактическа страна кой е владял имота през този период, както и да обсъди довода на “Ш” за наличие на добросъвестно владение по смисъла на чл.70 ЗС. За изясняване на тези въпроси делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото е постановено въззивно решение № 52 от 06.06.2008 г., което е предмет на допуснатата до разглеждане касационна жалба. Съгласно указанията на Върховния касационен съд въззивният съд разгледал спора само на основата на твърденията на страните, че са придобили спорната част по давност, въз основа на което отхвърлил иска на “Ш”, а уважил този на ответниците, като приел, че те са станали собственици на основание добросъвестно владение, което са упражнявали в продължение на пет години след 15.05.1997 г. / когато е постановено решението на ПК за възстановяването на имота/. Относно претенцията на “Ш” е посочил, че дружеството не е придобила имота по давност, тъй като не го е владяло през посочения период от време. Касационното обжалване е допуснато във връзка с приложението на чл.218з, ал.1 ГПК / отм./ относно задължителността на указанията на Върховния касационен съд при връщане на делото и за правомощията на въззивния съд при новото му разглеждане П. се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е съобразил решението си със задължителните указания на Върховния касационен съд да го признае за собственик въз основа на кратката придобивна давност. Съгласно чл.218з, ал.1 ГПК /отм./ указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши тези процесуални действия, които са предписани и към които е бил напътен от касационния съд, или да провери необсъдени при първото разглеждане на делото доводи и възражения на страните, но правните изводи, които ще направи, зависят от собствената му преценка въз основа на доказателствата по делото. На въззивният съд не са давани указания, че следва да приеме касаторът за добросъвестен владелец и затова в случая не е допуснато твърдяното процесуално нарушение, тъй като указанията на ВКС относно допълнително изясняване на делото са изпълнени, а това, че постановеният резултат не удовлетворява касатора, сочи на друго оплакване, а именно за необоснованост и нарушение на материалния закон. С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че решението на въззивния съд е в противоречие с материалния закон, но като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила, със следните пояснения: По отношение правата на “Ш” от съществено значение е, че се касае за бивш земеделски имот, който дружеството е придобило след поредица от сделки, като първото разпореждане е станало от страна на държавата. Налице е хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и във вр. с указанията, дадени в т.2 от ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че конкуренцията на правата се решава в полза на първоначалните / преди образуване на ТКЗС / собственици, каквито са ответниците по иска и на които имотът е възстановен от поземлената комисия. При това разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ намира приложение не само спрямо първите, но и спрямо всеки следващ приобретател на такъв имот. Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и чл.10, ал.13, пр.последно ЗСПЗЗ приобретателят би могъл да се позове на давност само след 22.11.1997 г., като за придобиването на имота е необходимо да изтече десетгодишния давностен срок, а не кратката придобивна давност, така че към 12.04.2004 г., когато е предявена исковата молба, дори и до този момент да е било във владение на имота, дружеството не би могло да бъде признато за негов собственик. Необходимостта от изтичане на десетгодишния срок произтича от това, че в подобни случаи след 22.11.1997 г. владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е получено при условията на чл.70, ал.1 ЗС, даващ характеристиката на добросъвестното владение. По изрично разпореждане на закона ч. заличаване на изтеклата давност връзката с прехвърлителя- несобственик е прекъсната, а след посочената дата започва да тече нова давност, при което собствеността може да се придобие след изтичане на десетгодишния срок по чл.79 ЗС, а не по кратката придобивна давност. Конкретно по делото освен това е установено от въззивния съд, че владение върху имота е упражнявано не от дружеството, а от лицата, на които имотът е възстановен от поземлената комисия. Последните са собственици по силата на възстановяването, а не на изтеклата в тяхна полза придобивна давност, тъй като не могат да придобиват повторно имот, който вече са придобили на друго основание. По делото не установено освен това да е налице хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ или да има други пречки, съставляващи изключение за приложението на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд за отхвърлянето на първоначалния иск и за уважаване на насрещния иск за собственост е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 52 от 26.06.2008 г., постановено по гр.д. № 979/2007 г. на Бургаски окръжен съд. ОСЪЖДА “Ш” Е. , гр. С., ул.”Р”, № 5 да заплати на Н. Д. Р., Р. Х. Р. и Р. Д. Р. разноски по делото за касационното производство в размер на 1200 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: