5 Р Е Ш Е Н И Е № 452 София, 02 ноември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1444/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ю. Д. О. от [населено място] против въззивно решение № 101 от 22.06.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 113/2012 год. на Бургаския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия и служебно назначения му защитник се поддържат касационни основания по чл. 354 ал.1 т.1 и 2 НПК, като се излагат съображение, че при индивидуализацията на наказанието въззивният състав неправилно е приложил разпоредбите на чл. 58а НК и това е довело до явно несправедливото му завишаване. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено и наказанието намалено по размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 38 от 3.04.2011 год. постановена по НОХ дело № 55/2012 год. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия Ю. Д. О. от [населено място] за виновен в това, че за времето 03-10.10.2011 год. в [населено място], в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои от владението на Д. В. С. вещи на обща стойност 117лв, като употребил за това сила, а от владението на Г. И. Д. - продавач в магазин на [фирма]- П. П. сумата 266лв, като употребил заплашване, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1, чл. 26 ал.1, чл. 58а ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С въззивно решение № 101 от 22.06.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 113/2012 год. Бургаският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от шест години на пет години и три месеца, а я е потвърдил в останалата обжалвана част. Касационната жалба е неоснователна. Съображенията в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието, свеждащи се до това, че решаващите съдилища не са преценили относителната тежест на обстоятелствата от значение за определяне на размера му и без основание са отказали да го индивидуализират под най-ниския предел, предвиден за престъплението, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Идентични доводи в подкрепа на единственото оплакване против правилността на присъдата са релевирани пред въззивната инстанция. Бургаският апелативен съд ги е обсъдил, посочил е в коя част ги въприема и кое налага наказанието да бъде намалено по размер. Макар да не е защитил с достатъчно правни аргументи извода си, че определеното за изтърпяване наказание от шест години лишаване от свобода е твърде завишено за конкретното деяние и младата възраст на подсъдимия, е смекчил наказателното му положение, като го е намалил на пет години и три месеца. Определеното за изтърпяване от въззивната инстанция наказание е индивидуализирано в рамките на закона, предвидени за престъплението, като е преценена точно относителната тежест на всички обстоятелства, от значение за определяне на размера му и е съобразен процесуалният ред, по който е решено делото. С оглед начина и степента на засягане на обществените отношения, които са предмет на защита, деянието не разкрива по ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за престъпления от този вид. В продължение на една седмица подсъдимият е извършил два грабежа с нарастващ интензитет на принуда. При първия грабеж не е имал някаква предварителна подготовка, като е използвал сила за да скъса и издърпа чантата на пострадалата. Вторият грабеж е предшестван от предварителна подготовка, като си е набавил оръжие с цел да го използва за извършване на деянието, а също така и маска за да не бъде разпознат. Проявил е дързост като е нахлул в магазина преди приключване на работното време, с поведението и действията си е довел материално отговорното лице до особено стресово състояние. Личната му обществена опасност също е завишена с оглед начина на извършване на престъпленията и останалите данни, характеризиращи го отрицателно в обществото. Точно са приложени нормите на чл. 58а НК. В пълно съответствие с данните по делото възивният състав е възприел извода на първоинстанционния съд, че липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най- лекото наказание от пет години лишаване от свобода, предвидено в чл. 199 ал.1 т.4 НПК би се явило несъразмерно тежко. Достатъчно значение като обстоятелство, което смекчава наказателното положение е отдадено на процесуалното му поведение в двете фази на процеса. Направеното самопризнание в досъдебната фаза на процеса при разпита му като обвиняем във връзка с деянието, извършено на 3.10.2011 год. относно извършения грабеж на 10.10.2011 год. е спомогнало за разкриването му и това обстоятелство точно е преценено като смекчаващо по смисъла на чл. 54 НК. Относителната му тежест не е толкова голяма, че да се преценява като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55 ал.1 НК, правещо несъразмерно тежко минималното предвидено за престъплението наказание. Освен че първото деяние е разкрито без негово съдействие, разследващият орган е извършил редица действия по разкриване авторството на второто деяние. Не може да се преценява в поискания от жалбоподателя смисъл процесуалното му поведение в съдебната фаза на процеса, защото с него не само е облекчил доказването и е способствал за бързото приключване на процеса, но е смекчил и наказателното си положение, чрез извършеното редуциране на наказанието. Не е предприел действия по възстановяване на претърпяните от деянията имуществени вреди, поради което е голословно твърдението в саморъчната му жалба, че е искал от съдебния състав да му бъде дадена възможност да ги възстанови, за да бъде решено делото по реда на глава двадесет и девета НПК. Единственото му искане отразеното в протокола за съдебното заседание е за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма НПК и то е уважено. Решаващите съдилища не са игнорирали възрастта на подсъдимия, като обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказанието. Младежката възраст на дееца може да се преценява като смекчаващо обстоятелство през призмата на недостатъчно укрепнатата му психика, възможността за лесна внушаемост или проявени младежко лекомислие или увлечение. По делото не може да се направи извод, че е действал при наличието на тези фактори, независимо, че е бил на двадесет и една година. Тази възраст не му е попречила да има изключително богато съдебно минало, обективирано в единадесет влязли в сила присъди за престъпни посегателства против собствеността. Напълно съзнателно е избрал този модел на поведение, а именно да си набавя парични средства по престъпен начин. Налаганите му сравнително невисоки наказания, в това число и по присъдите за престъпленията, извършени като пълнолетен, две от които са решени със споразумения, а втората е за четири кражби извършени в условията на повторност, не са му оказали достатъчно предупредително и възпиращо въздействие. Проявеното снизхождение, с което му е предоставяна възможност да докаже, че може да се въздържа от извършване на престъпления, не го е мотивирало да има поведение съобразено с правните норми, а е създало в него чувство за ненаказуемост. Трайно утвърденото му негативно отношение към чуждото имущество, начина му на живот и изразения стремеж да си набавя парични средства по неправомерен начин, налагат извода, че преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание, като една от целите по чл. 36 НК, следва да изтърпи наказание в приетия от въззивната инстанция размер. Само с изолирането му в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в приетия размер ще има достатъчно време да преосмисли бъдещото си поведение. При служебната проверка на въззивното решение настоящият състав контатира, че двете решаващи съдебни инстанции са допуснали неточност, посочвайки, че съдебните актове са постановени през 2011 год., вместо действителната година на постановяване 2012, която е отразена в съдебните протоколи. Касае се до техническа грешка, която ако доведе до затруднения при изпълнение на влязлата в сила присъда може да бъде отстранена по реда на чл. 414 НПК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 101 от 22.06.2011 год. постановено в публично съдебно заседание на 4.06.2012 год. по ВНОХ дело № 113/2012 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда по НОХ дело № 55/2012 год. на Ямболския окръжен съд, като наказанието на подсъдимия Ю. Д. О. е намалено от шест години на пет години и три месеца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: