1 Р Е Ш Е Н И Е №. 117 София, 05 юли 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 349/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба, подадена от защитата на подсъдимия Б. Л. Б. срещу въззивно решение № 418 от 09.02.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 935/15 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 3100 от 13.07.2015 г. по н.о.х.д. № 150/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград. С жалбата се релевират трите касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, като при условията на алтернативност се прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа лично от подсъдимия и чрез неговия защитник по изложените в нея съображения за съществени процесуални нарушения, допуснати при проверката и оценката на доказателствените източници; за нарушение на закона поради отказ на контролираните инстанции да преквалифицират извършеното деяние в престъпление по чл.343а от НК и за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание поради необсъждане на семейното и материалното му положение. Повереникът на частните обвинители Д. М. С. и Н. Б. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на постановеното от Софийски апелативен съд решение, поради отсъствие на основания за преквалификация на извършеното от Л. Б. деяние и на допуснати нарушения на процесуалния закон във връзка с назначаването и изготвянето на автотехническата експертиза, приета по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище за оставяне на подадената жалба без уважение, поради липса на процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, и на убедителни доказателства касаторът да е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия, респективно липса на основание за промяна в правната квалификация на деянието. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията си по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 3100 от 13.07.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 150/2015г. Окръжен съд – Благоевград е признал подсъдимия Б. Л. Б. за виновен в това, че на 19.06.2013 г. около 15,15 часа на път ІІ-19, 14-ти километър в землището на [населено място] – „Е. махала“, общ. С., като правоспособен водач на МПС, категории „В“, „С“, „D“, „В+Е“, „С+Е“, „D+Е“ и „Т. и М“, управлявайки товарна композиция – товарен автомобил – влекач /марка/ , /модел/ с /рег. № на МПС/, собственост на [фирма] и прикачено за него полуремарке с рег. № //, собственост на П. И. Г., движейки се в посока [населено място] към [населено място] е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.8, ал.1; чл.15, ал.1; чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. А. С. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. с чл.8, ал.1; чл.15, ал.1; чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложил наказание при условията на чл. 54 от НК лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) години. Със същата присъда подсъдимият е оправдан да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В тежест на Б. са възложени направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски, както и държавната такса за издаване на изпълнителен лист. Съдът е постановил веществените доказателства: товарен автомобил – влекач /марка/, /модел/ с рег. № /рег.№ на МПС/ и прикачено за него полуремарке /марка/ с рег. № , собственост на П. И. Г. на съхранение в ОДМВР-Благоевград; и товарен автомобил /марка/ с рег. № , управляван от пострадалия при настъпването на ПТП, собственост на [фирма]-гр.П. на съхранение в ОДМВР-Благоевград, да се върнат на собствениците им. С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 418 от 09.02.2015 г. по в.н.о.х.д. № 935/15 г., Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. По доводитe за допуснати съществени процесуални нарушения: Производството пред първоинстанционният съд се е развило по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. Касационната жалба съдържа оплакване за порок в доказателствената дейност на въззивния съд поради отказ за назначаване на повторна автотехническа ескпертиза, за липса на компетентност и професионална квалификация на вещото лице, изготвило приетите по делото основна и допълнителна автотехническа експертиза, за методите му на работа и за неизяснен механизъм на настъпилото ПТП. Видно от мотивната част на обжалваното решение, всички тези възражения са получили обстоен и мотивиран отговор в съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, които настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря в тяхната цялост. Поначало, процесуалният закон не вменява на въззивната инстанция задължение за събиране на всички доказателства, за които са заявени искания. Въззивният съд е втора и последна инстанция по фактите, в неговите правомощия е да прецени кои от обстоятелствата по делото, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, са останали неизяснени след първоинстанционното разглеждане на делото, като вземе решение по въпроса за необходимостта от допускане на нови доказателства или повтаряне на процесуалните действия по събиране и проверка на доказателства, за които констатира порок в дейността на предходната инстанция. Поради това, отказът на САС да уважи направеното доказателствено искане, не съставлява съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия Б.. Протоколното определение от 25.11.2015г. на САС , с което е оставено без уважение искането за назначаване на допълнителна авто-техническа експертиза, е мотивирано, като съдът е изложил обосноваваща аргументация, съобразена с изискванията на закона и конкретиката на настоящото производство, свързана с липсата на основания за назначаване на повторна експертиза. По делото са налични доказателства относно професионалната квалификация и компетентност на вещото лице, изготвило оспорваните експертни заключения. Предмет на последните са били всички въпроси, свързани с настъпилото ПТП, които са и такива от кръга по чл. 102 от НПК – причините за настъпването на ПТП, място на удара, скорост на движение на двете МПС-ва преди и по време на удара, отстояния и др. Основната и допълнителната автотехнически експертизи не пораждат съмнения относно правилността им, не сочат на предпоставки по чл. 153 от НПК, поради което правилно са приети по делото. По доводите за допуснато нарушение на закона: Направеното в тази насока оплакване, обосновано с незаконосъобразния, според касаторът и защитата, отказ на САС за преквалификация на деянието по чл. 343а от НК, е неоснователно. Липсата на доказателства Б. Б. след деянието да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, което да доведе до прилагане на привилегирования състав по чл.343а от НК и до налагане на по-леко по размер или вид наказание, е обсъдена подробно в мотивите на постановения въззивен съдебен акт /на л. 9 и л. 10/. Въз основа на изложените убедителни аргументи, които настоящият състав напълно споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря, въззивният съд е стигнал до правилния извод за неустановени по делото факти, във връзка с действия от страна на подсъдимия след произшествието по оказване помощ на пострадалия, както и относно липсата на обективна необходимост от такива действия при почти мигновенно настъпилата му смърт. По доводите за явна несправедливост на наложените наказания: Оплакването за явна несправедливост на наказанието се поддържа, от една страна, като резултат от твърденията за нарушение на закона поради отказът на САС да преквалифицира деянието по чл. 343а от НК, а от друга – поради неотчитане на социалната и трудовата ангажираност на подсъдимия, както и на липсата на предходни и последващи деянието осъждания. Направеното оплакване с бланкетен характер е неоснователно по изложените съображения. На първо място, както беше посочено в предходния абзац, нарушение при приложението на материалния закон не е допуснато. Що се отнася до дейността на контролираните инстанции по определяне вида и размера на наказанието, настоящият касационен състав също не намира основание за критика. Безспорно, наказанието за съответното деяние се определя съобразно действащите разпоредби на закона към момента на извършването му, освен в случаите на законодателна промяна, която да се явява по-благоприятна за дееца. В този смисъл, контролираните инстанции са извършили дължимата оценка на чистото съдебно минало на Б. към момента на извършване на деянието, като правилно са го отчели и преценили при определянето на наказанието ведно с останалите смекчаващи и отегчаващите вината обстоятелства. Поради това, наложените на подсъдимия наказания- лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок и кумулативно предвиденото лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, са справедливи, както и съответни на обществената опасност на деянието и дееца и са съобразени с целите на личната и генералната превенция. Водим от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418/09.12.2015г., постановено по в.н.о.х.д. № 935/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: