1 Р Е Ш Е Н И Е № 541 София., 06.07. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 661/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 735 от 20.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 7 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 681/08 г. на Русенския окръжен съд. В касационната жалба, подадена от държавата, се поддържа, че са налице касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация С. Р. П. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решението от 13.08.2008 г. по гр. д. № 3133/07 г. на Русенския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на държавата, че С. Р. П. е собственик на 750/1 000 ид. ч. от УПИ I-490 от кв. 40 по плана на [населено място], а след отмяна на същото в останалата част, е отменен акт за държавна собственост № 8 от 14.01.1965 г. Ищецът С. П. Р. твърди, че е придобил претендиранато право на основание давностно владение в продължение на повече от 30 години. Въз основа на този придобивен способ е признат за собственик по отношение на С. Н. В. с влезли в сила решения по гр. д. № 4036/2003 г. на Русенския районен съд и № 233 от 12.05.2004 г. по гр. д. № 317/2004 г. на Русенския окръжен съд, послужили за издаване по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК / отм./ на н. а. № 177 от 28.10.2004 г. Има данни и за проведено производство по чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./. Искът срещу държавата е предявен предвид наличието на акт № 8 /214/ от 14.01.1965 г. за държавна собственост на 750 кв. м. от спорното място и последвалия отказ по молба на ищеца за деактуване на имота. В. съд приел, че актът от 1965 г. не е одобрен съгласно чл. 21, ал. 4 П. /отм./ от председателя на ИК на ОНС [населено място], с което е нарушен законоустановеният ред за съставянето му и в резултат неговата доказателствена сила е оборена. След като държавата не е удостоверила по предвидения ред да е собственик и не е ангажирала доказателства за възникнало право да одържави имота за неплатени данъчни задължения, то и твърдението, че същият като държавна собственост не може да се придобие по давност, е неоснователно. Записаното в акта, че имотът е бивша собственост на Д. С. И., е мотивирало съда да приеме, че не се касае за основанието по чл. 6 ЗС /редакция съгласно публикацията в Изв., бр. 92 от 1951 г./, според който държавни стават и имотите, които нямат друг собственик. Затова и предвид данните по делото за упражнявана от ищеца необезпокоявана фактическа власт повече от 10 години, съставляваща основание по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност, съдът заключил, че положителният установителен иск за собственост е основателен и доказан. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но квалифицирано по т. 2 съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по материалноправния въпрос за приложението на чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ и регламентирания в него придобивен способ и по процесуалноправните въпроси за приложението на чл. 127, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Съгласно чл. 6 ЗС /редакция от 1951 г./ държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Първата хипотеза има предвид осъществяването на такъв юридически факт, чиято правна последица, според предвиждането в конкретен нормативен акт, се състои в изгубване на правото на собственост от досегашния му носител и преминаването му в патримониума на държавата. По втората хипотеза следва да се има предвид, че основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото на собственост, се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, Закона за териториалното и селищно устройство /отм./, съответно Закона за кадастъра и имотния регистър, ЗС, ЗСПЗЗ и З.. Съдебната практика приема, че ако по време на отреждането със съответния план /кадастрален, уличнорегулационен /план за обществени мероприятия/, дворищнорегулационен/ един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В такъв случай съгласно чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ имотът преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. П. по делото акт за държавна собственост е съставен на основание чл. 6 ЗС, а имотът, описан в него - парцел I в кв. 40, се счита за държавен от 30.09.1957 г. въз основа на акт за опис на имуществото от с. д. и е бивша собственост на Д. С. И.. В разписния лист Д. Ст. И. е посочен за собственик на УПИ II-490, а за собственик на УПИ I-490 - С. И. С., впоследствие са извършвани поправки, като са посочени различни документи за собственост, вписано е и името на ищеца. От заключението на техническата експертиза се установява, че по предходните планове на [населено място] от 1953 и 1987 г. /сега действащият е от 1991 г./ няма означено отреждане на имоти за частни лица в кв. 40 и 41 - имотите са означени само с римски цифри. С оглед на тези данни следва да се приеме, че имотът е принадлежал на физическо лице и следователно не е имал статут на безстопанствен. Като придобивно основание ответникът по делото /сега касатор/ поддържа и осъществена процедура по реда на Наредбата за събиране на данъци и такси /Обн., Изв., бр. 13 от 1952 г./, преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания /Н. - ДВ, бр. 59 от 1963 г., отм./, с твърдение, че актът за опис на имуществото, посочен в графа 2 на акта за държавна собственост от 1965 г., е съставен съгласно чл. 7 и сл. Н. /отм./ с оглед принудителното изпълнение върху парцел I от кв. 40. По делото не са представени първични документи във връзка с одържавяването на имота. Приложена е част от преписка между Окръжния народен съвет [населено място] и Общинския народен съвет [населено място] във връзка със съставянето на 8 броя актове за държавна собственост от № 209 до № 216 включително. В съдебното заседание на 29.11.2007 г., когато са представени, от страна на ищеца не е заявено възражение по относимостта на тези документи към спора. От записа в съпроводителното писмо № X.-542 от 13.02.1965 г., с което се дават указания по начина на ползуване на държавните имоти, е видно, че те са описани и иззети срещу /неплатени/ данъци. Наредбата за събиране на държавните вземания /отм./ урежда в р. II, чл. 6-26 процедура по събиране от финансовите органи при общинските народни съвети или кметствата /чл. 1, т. 1 от Наредбата/ на държавните и местните данъци и такси, които, ако не са платени в сроковете за доброволно плащане, стават закъснели, чрез налагане на запор на суми и вземания, описи и продажби на движими и недвижими имущества, по правилата, предвидени в Гражданския процесуален кодекс и в самата наредба. Тя съдържа правила относно извършването на опис на имуществото и оценка на същото - чл. 7-13, и предвижда възможност за съдебно обжалване на действията на финансовия или друг орган, натоварен с тази дейност, включително и за защита правата на трети лица по исков ред в случаите, когато това е допустимо от ГПК - чл. 14-15. Съгласно чл. 17 изземването на описаното имущество се извършва от органа, натоварен със събирането, в присъствието на длъжника или на един пълнолетен член от семейството му и един свидетел, като за изземването се съставя акт в два екземпляра. Съдебната практика по приложението на Наредбата за събиране на държавните вземания /отм./ приема, че правото на собственост на държавата възниква с конфискационния акт - този за изземване на описаното за неплатени данъци имущество /вж. решение № 459 от 24.02.1973 г. по гр. д. № 2803/72 г. на ВС, I-во г. о./. Съставянето на акт за държавна собственост по реда на Правилника за държавните имоти /отм./ има друго предназначение - да се поставят в известност и отчет имотите. Затова и чл. 27 от Правилника задължава съдилищата и другите държавни учреждения в месечен срок от влизане в сила на издадени от тях постановления, с които се присъждат или конфискуват в полза на държавата имоти, да изпратят препис от тези постановления на органите по чл. 21, ал. 2 от същия правилник - службите за жилищно стопанство и държавните имоти при градските народни съвети в градовете, съответно същите служби при околийските народни съвети в селата. С оглед така даденото разрешение на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че в нарушение на трайната съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ съдът не е формирал фактическите си и правни изводи по съществото на заявения за разрешаване спор след прецека на всички относими доказателства във връзка с доводите на страните и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, след издирване на приложимия материален закон. С оглед данните за осъществена процедура по Наредбата за събиране на държавните вземания /отм./, съставляваща придобивно основание за държавата, въззивният съд неправилно е приел, че при липса на надлежно одобряване съгласно на чл. 21, ал. 4 П. /отм./ от председателя на ИК на ОНС [населено място] на акта от 1965 г., /одобряването е удостоверено в писмото от 13.02.1965 г./, доказателствената му сила е оборена и държавата не е удостоверила по предвидения ред претендираното от нея право на собственост. Уважаването на предявения иск на въведеното от ищеца основание - придобивна давност, е в зависимост от разрешаването на противопоставеното от ответника възражение. За това е необходимо да се установи на кой имот е бил собственик Д. С. И., кое имущество е било отнето от него за неплатени данъчни задължения - собственият му парцел или съседният, и оттам да се направи извод дали парцел I от кв. 40, посочен в акта за държавна собственост, е станал държавен. Изясняването на тези обстоятелства е необходимо, защото първата хипотеза на чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ може да се приложи само ако е установено, че имотът е получен от държавата по силата на определен закон. В случай, че това е така, съдът следва да се произнесе и по приложението на пар. 1 от З. /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г./. Тъй като актовете за държавна собственост само обективират права, но не ги пораждат, защитата срещу доказателствената им сила се осъществява в процеса, в който същите са представени, а не чрез предявяване на самостоятелен иск за тяхното отменяване. Затова по искането за отмяна на акта за държавна собственост от 1965 г. съдът не дължи постановяване на съдебан акт. Налице е касационно отменително основание по чл. 281, ал. 3 ГПК, и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на обжалваното решение делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 7 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 681/08 г. на Русенския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: