Р Е Ш Е Н И Е № 463 София., 28.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Цветанка Найденова и след като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 463/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез П. Мъжлеков – инспектор-юрист в ТД на К., [населено място] срещу решение № 209/11.01.2010 год., по гр.д. № 572/2009 год. на Великотърновския апелативен съд , с което е оставено в сила решение на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 1176/2007 год., с което е отхвърлено подаденото от К. – С. мотивирано искане / искова молба / против Я. М. Я., Г. Т. Я. и Е. Я. Б. за отнемане на придобитото от тях в режим на съпружеска имуществена общност, а за третата прехвърлено чрез дарение, от престъпна дейност на Я. М. Я. за периода от 01.01.1990 год. до 2007 год. имущество, на обща стойност 467 250 лв. , подробно описано в решението и е отменено допуснатото с определение от 23.11.2007 год. обезпечение на подаденото мотивирано искане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК. / Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният от К. иск да бъде уважен. Ответникът по касационната жалба Я. М. Я., чрез адв. Б. и Д., оспорва основателността на касационната жалба . Останалите ответници по жалбата Г. Т. Я. и Е. Я. Б., не вземат становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.Счита, че въззивният съд неправилно е ограничил периода за установяване незаконни доходи от момента на деянието, за което ответникът Я. е бил осъден, както и че са налице предпоставките на чл. 4 от ЗОППДИППД за отнемане на имуществото , предмет на отправеното мотивирано искане. С определение № 894 от 06.08.2010 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: 1.При преценка основателността на направеното мотивирано искане необходимо ли е да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност; 2.Следва ли при оценка на активите, придобити през проверявания от К. период да се ползва тяхната пазарната стойност или следва да бъде съобразявана посочената стойност по придобивните документи - нот. актове и пр.; 3.Следва ли да се използва критерия минимална работна заплата / М./ при оценка на имуществото, предмет на отправеното мотивирано искане. Досежно въпроса по т. 2, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК доколкото същият е бил предмет на разглеждане в производство по гр.д. № 717/2009 год. на ВКС, 3-то г.о. и има постановено решение по чл. 290 ГПК, което е със задължителен характер,а относно въпросите по т.1 и 3, касационното обжалване е допуснато на осн. по чл. 280,ал.1,т. 2 ГПК, тъй като се решават противоречиво от съдилищата. По поставените правни въпроси: По въпрос № 1: Както е посочено, касационното обжалване по този въпрос е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , доколкото въпроса е разрешаван противоречиво от съдилищата. Към настоящия момент този въпрос е разрешен по задължителен начин с решение №834 /23.12.2010 год. по гр.д. №1417/2009 год. на ВКС , ІV. г.о ,постановено при условията на чл. 290 ГПК. С решението е прието, че за да се постанови отнемане на имуществото в полза на държавата, лицето следва да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3,ал.1 от ЗОППДИППД или да е налице условие по чл.3,ал.2 ЗОППДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение , че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпна дейност.Установяването на законен източник за придобиване на имущество,изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност . Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. При това тълкуване на закона следва да се приеме, че при преценка основателността на направеното мотивирано искане не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има или да може да се направи предположение за съществуването на такава. По въпрос №2: С решение №89/2010 год., постановено по гр.д. № 717/2009 год. на ВКС, 30 г.о. е прието, че стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност по см. съгл. чл. 3,ал.1, във вр. пар.1,т.2 от ДР на ЗОППДИППД, е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарната цена към момента на придобиването му, което се установява с помощта на експертни заключения, а не неговата придобивна цена по документи за собственост. Това виждане по повдигнатия въпрос се споделя и в решение № 471/ 06.07.2010 год. по гр.д. № 641/2009 год. на ВКС, 3 г.о. , както и в решение № 671/09.11.2010 год. по гр.д. № 875/2010 год. на ВКС, 4 г.о., където отговора на въпроса е доразвит , като съдът приема, че доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това , че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели. Държавата в лицето на К. не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на имуществото.С оглед на това не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалния акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа за собственост.Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, не за трети лица - в случая - държавата. По въпрос №3 По този въпрос също е има даден отговор в цитираното вече решение №834 /23.12.2010 год. по гр.д. №1417/2009 год. на ВКС , ІV. г.о ,според което съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси. Последното определя извода, че при наличие на такива процеси този способ е средство за извършване реална преценка относно стойността на придобитото през изследвания период имущество , респ. за преценка дали същото е на значителна стойност по см. на чл. пар.1т.2 от ДР на ЗОППДИППД. По основателността на касационната жалба: С обжалваното въззивно решение е прието, че e спазена процедурата за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 28 от ЗОПДИППД и същото е направено от компетентния за това орган , което определя неговата допустимост. Подробно е посочено придобитото и отчуждено движимо и недвижимо имущество от първия и втори ответник по мотивираното искане . Прието е : че ответникът Я. Я. е осъден от Великотърновския районен съд с влязла в сила на 28.12.2006 год. присъда по НОХД за извършено от него престъпление по чл. 159а и чл. 155 НК , което е сред посочените в разпоредбата на чл. 3 ЗОПДИППД състави на престъпления, при които при започнало наказателно преследване или влязла в сила присъда , се провежда производството по ЗОПДИППД ; че проверявания период е от 01.01.1990 год. до 23.11.2007 год. / когато мотивираното искане е внесено в съда /, и че това е в съответствие с разпоредбата на чл. 11 от ЗОПДИППД, даваща възможност отговорност по този закон да се търси за период от 25 години , считано от датата на придобиване на имуществото; че проверяваното имущество е придобито по време на брака на първия ответник с втората ответница, поради което и доколкото не е оборена презумпцията на чл. 19 СК , това имущество е придобито в резултат на съвместния им принос. Тези фактически и правни изводи на въззивният съд са правилни и следва да бъдат споделени. За да отхвърли мотивираното искане, въззивният съд приема, че за имущество, придобито от престъпна дейност може да се говори само след 01.09.2003 год. , доколкото преди тази дата няма данни ответникът Я. да е извършвал такава дейност. В тази връзка съдът се позовава на влязлата в сила присъда, според която престъплението, за което Я. е осъден е извършено през периода от 01.09.2003 год. до 13.11.2003 год. С оглед на това съдът е приел, че за имуществото придобито преди 01.09.2003 год., не може да се направи основателно предположение , че има връзка с престъпната дейност, и условието на чл. 4 от ЗОПДИППД, изискващо обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност за да бъде отнето, не е изпълнено. Съдът е приел също така, че при преценка стойността на проверяваното имущество следва да се взема предвид цената посочена в съответните актове за неговото придобиване, доколкото същите не са оспорени и по делото не е доказано цените да са симулативни. Дали придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона с оглед визирания в пар. 1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД размер, според въззивният съд, следва да се преценява въз основа на сбора от посочените в придобивните актове стойности, а не чрез приравняване на тази стойности към минималните работни заплати . При тази изходна позиция и след като от имуществото придобито след датата 01.09.2003 год. са изключени МПС / мотопед „Чинчи Сузуки”, трактор Т 150 К и лек автомобил марка „Рено”, както и вещите – машини и съоръжения в сервиза за ремонт и балансиране на гуми, които според съдът не са включени в мотивираното предложение на комисията, съдът е приел, че придобитото имущество е на стойност 57 351,41 лв. Доколкото това имущество е придобито по време на брака между първите двама ответника и презумпцията за съвместен принос не е оборена, съдът е приел, че стойността на придобитото имущество, за което може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпна дейност възлиза на ½ от сумата 57 351,41 лв. Тъй като това имущество е под 60 000 лв. очевидно същото не е на значителна стойност и доколкото това е едно от кумулативно заложените от закона условия за неговото отнемане , съдът е отхвърлил направеното мотивирано искане. С оглед отговорите на поставените правни въпроси, тези изводи и съображения на въззивният съд са неправилни. Съдът неправилно е приел, че стойността на придобитото през проверявания период имущество следва да бъде преценявана въз основа на посочената в съответните придобивни актове цена като без значение е обстоятелството, че същите не са били изрично оспорени в процеса. Доколкото в рамките на проверявания период от 01.01.1990 год. до 23.11.2007 год. в страната са се развили от една страна инфлационни процеси, а от друга лева е бил деноминиран /ЗДЛ,д.в. бр.20/05.03.1999 год./, за да се определи реалната покупателна способност на доказаните законни средства за придобиване на проверяваното имущество, е било наложително както тяхната стойност, така и стойността на придобитото имущество , да се изчисли като брой минимални работни заплати, с оглед действащия им нормативно определен размер за съответния период, което впрочем съдът е сторил с няколко приети по делото експертизи. Съдът неправилно е ограничил обема на имуществото , което следва да се проверява като придобито от престъпна дейност до това, придобито след датата 01.09.2003 , доколкото с осъдителната присъда е прието, че това е началото на периода, през който престъпната дейност е била осъществявана. Разпоредбите на ЗОПДИППД, не предвиждат такава корелация . От друга страна характера на извършеното от първия ответник престъпление дава основание да се изгради предположение , че проверяваното имущество е придобито от престъпна дейност, още повече, че същата е осъществявана на един от обектите, който съдът изключва като предмет на отнемане. Следва да се посочи също така , че определянето на конкретния период , за който проверката се извършва е правомощие на К. като законовото изискване е същият да е в рамките на предвидения в чл. 11 ЗОПДИППД двадесет и пет годишен давностен срок. С оглед на горното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде касирано. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд, който следва да задължи К. да представи посоченото в решение № 287 от 21.11.2007 год. за внасяне на мотивирано искане по чл. 28,ал.1 ЗОПДИППД до Окръжен съд [населено място], мотивирано заключение, според което предмет на отнемане в исковото производство е имущество на стойност 467 250 лв. Съдът следва да вземе становището на страните по въпроса какво имущество по вид и на каква стойност подлежи на евентуално отнемане като придобито от престъпна дейност предвид установената в процеса пазарната стойност на проверяваното имущество към датата на неговото придобиване, различна от посочената в мотивираното искане и събраните доказателства за доходи на ответниците, установени за пръв път в хода на съдебното производство при хипотеза ,че имуществото, за което не е установен законен източник отново надхвърля сумата от 60 000 лв. / 400 минимални работни заплати/.Така например в последната по делото експертиза с вх. № 4095/07.05.2009 год. на в.л. Т. Б., в резултат на съпоставката между получените приходи и направените разходи за периода от 1990 год. до 2007 год. се прави извод, че ответниците са направили разходи в размер на 719,56 минимални работни заплати, за които няма установен законен източник на средствата . Това се равнява на сумата 129 520,80 лв., като стойност на придобито имущество, за което не е установен законен източник , която надхвърля 60 000 лв., но е различна от посочената в мотивираното искане. При необходимост и в тази връзка съдът следва да назначи комплексна технико - счетоводна експертиза. Независимо, че през проверявания период е установен принос на съпругата за придобиване на проверяваното имущество с оглед разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД следва да се съобрази дали този принос обосновава придобиването на имущество, за което не е установен законен източник. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 209/11.01.2010 год., по гр.д. № 572/2009 год. на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: