Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  495   гр. София, 19 февруари  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева                                             2. Жанина Начева     при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Лаков …………………………………....... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 546 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу присъда № 7 от 30.10.2008 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2884/08 г. В протеста е изтъкнато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон. Според прокурора подсъдимият е бил незаконосъобразно оправдан в рамките на възприетите по делото факти. Допълнително уточнява, че поставяйки подписа си и печата на нотариус, той е удостоверил невярното обстоятелство - св. Н св. Златков да са се явили в нотариалната кантора и пред него са положили подписи върху частния документ. Счита, че автентичността на подписите не променя факта на невярното удостоверяване и подсъдимият е извършил от обективна страна престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. С оглед на това е направил искането да се отмени присъдата. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното. С присъда № 7 от 30.10.20008 г. по в. н. о. х. д. № 2884/08 г. Софийският градски съд е отменил присъдата от 25.06.2007 г. по н. о. х. д. № 6173/06 г. на Софийския районен съд, като е признал подсъдимия С. К. К. за невинен в това, на 7.10.2002 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице – нотариус с район на действие Софийски районен съд и вписан под № 270 в регистъра на Нотариалната камара, в кръга на службата си да е съставил официален документ - договор за покупко-продажба от 4.10.2002 г. на лек автомобил, марка „Ауди”100 с ДК№ Р* с рама WAUZZZ4AZNN055601, двигател № А* като положил подписа си и печата си на нотариус с район на действие Софийския районен съд на гърба на договора, заверен в общия му регистър под № 1* от 7.10.02 г., в който да е удостоверил неверни обстоятелства - че подписите на страните са положени пред него в кантората му, с цел да бъде използван този документ от А. Д. З. като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 311, ал.1, пр. 1 НК. Протестът, който почива единствено на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон в рамките на приетите за установени по делото факти, а според тях в началото на м. октомври 2002 г. бил изготвен договор за продажба, по силата на който св. Л, действаща в качеството на пълномощник, прехвърляла на св. А собствеността върху лек автомобил. Двамата собственоръчно положили подписите си като купувач и продавач, и предали договора на неустановено по делото лице. На 7.10.2002 г. това лице занесло договора в нотариалната кантора (ул. „Яворец” № 8, гр. С. на нотариуса, вписан под № 270 в регистъра на Нотариалната камара на Република България - подсъдимият С. К. К.. Нотариусът извършил нотариално удостоверяване на подписите върху договора, което вписал в общия регистър под № 1* от 7.10.2002 г. При тези съществени факти, относими към инкриминираното деяние на подсъдимия с оглед на повдигнатото обвинение, въззивният съд е направил заключение, че липсват съставомерни признаци на престъплението по чл. 311, ал.1 НК в обективно отношение. В мотивите е изложил изчерпателна аргументация, която съдържа отговор и на довода, залегнал в протеста. Подчертавайки длъжностно качество на подсъдимия, действащ в кръга на службата си на нотариус, Софийският градски съд законосъобразно е приел, че личното явяване на лицето, посочено като автор на частния документ, не е предмет на нотариалното удостоверяване, а то е само предпоставка за валидното извършване на нотариалната заверка на подписи. Затова, само по себе си допуснатото нарушение на процедурата не може да направи нотариалната заверка на подписите официален документ с невярно съдържание, щом подписите са били действително положени от лицата, посочени като автори на волеизявленията в договора за продажба на моторно превозно средство. Изявлението на нотариуса би било невярно единствено ако подписът не произхожда от лицето, което е отразено като автор на съставения частен документ. При това положение касационният протест е неоснователен и присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7 от 30.10.2008 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2884/08 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: