Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр.София, 06 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 719/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.П. К., назначена в качеството на служебен защитник на подсъдимия С. Т. К., срещу решение №192 от 08.05.2019 год., постановено по внохд 184/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1,2 и 3 от НПК. Оплакването на допуснато съществено процесуално нарушение се обосновава с твърдение за подценяване на доказателствената сила на обясненията на подсъдимия, който макар и да не отрича, че в него са били намерени инкриминираните наркотични вещества, оспорва те да се били с цел разпространение. Посочва се, че по делото липсват гласни доказателства, в подкрепа държането на процесните наркотици с инкриминираната цел. В тази насока се оспорва правната квалификация на деянието по чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 пр.4 във вр.с чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, като се претендира подсъдимият евентуално да е извършил престъплението по чл.354а ал.3 от НК. На следващо място, основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се аргументира с ниската стойност на наркотичните вещества и тяхното незначително количество. Моли се да бъде отменено атакуваното съдебно решение и делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, адв.К., служебен защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл.354а ал.3 от НК, като наказанието на подсъдимия бъде намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, тъй като счита, че не са налице претендираните касационни основания. В последната си дума подсъдимият С. Т. К. моли да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №9 от 18.01.2018 г., постановена по нохд №2997/2017 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия С. Т. К. за виновен в това, че на 26.01.2017 г., около 14,20 часа, в [населено място], на [улица], в дървена постройка на махала „име“, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества –амфетамин и хероин с общо нето тегло 0,15 гр., на обща стойност 10,50 лв., поради което и на основание чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 пр.4 във вр.с чл.29 ал.1 б.“б“ и чл.54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 20 000 лв. С присъдата съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, отнел е в полза на държавата предмета на престъплението и е възложил в тежест на К. направените по делото разноски. По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №198/2018 г., приключило с решение №175 от 30.04.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, в частта относно определеното място на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като последното е било отменено. В останалата част присъдата е била потвърдена. По касационна жалба, подадена лично от подсъдимия и по жалба от неговия защитник, ВКС с решение№240 от 07.02.2019 г. по н.д. 899/2018 г. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на Софийски апелативен съд, друг състав от стадия на съдебното заседание. При второто въззивно разглеждане на делото, Софийски апелативен съд е постановил решение №192 от 08.05.2019 г. по внохд № 184/2019 г., със съдържание, идентично като на първото въззивно решение, а именно отмяна на определеното място на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения. ВКС намира за неоснователно релевираното оплакване за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения. При проверката и оценката на доказателствата и доказателствените източници и при извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия К. обстоятелства, въззивният съд е спазил изискванията на чл.13, чл.14 и чл.105 ал.7 от НПК, поради което не се констатират пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение. В жалбата неоснователно се твърди, че са били подценени обясненията на подсъдимия, в които той е съобщил, че намерените в него наркотични вещества са били за лична употреба. Съпоставяйки този гласен доказателствен източник с останалите гласни и писмени материали, събрани по делото, апелативната инстанция е направила верен извод, че се касае за защитна версия на подсъдимия, целяща облекчаване на наказателно-правното му положение. Всъщност инкриминираната цел за разпространение на процесните наркотични вещества, както правилно са отбелязали решаващите съдебни инстанции, се извежда от кредитираните с доверие показания на св.Т. В., който е предоставил информация за това, че на инкриминираната дата и място е закупил от С. К. амфетамин и хероин за сумата от 15 лева, които наркотични вещества е употребил в присъствието на подсъдимия; от показанията на св.К. И., дадени на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК, от които се установява, че също е закупила хероин от подсъдимия, който веднага е употребила и от показанията на св.Д., в които е споделил за казаното му от предходните двама свидетели на мястото на престъплението. Следва да се отбележи, че съдът е подходил в достатъчна степен критично към информацията, предоставена от св.И., доколкото в хода на съдебното заседание пред първоистанционния съд тя е отрекла продажбата от страна на подсъдимия на впоследствие употребеното от нея наркотично вещество. В принципен план, не съществува пречка съдът да избере кои от противоречивите показания, дадени от едно и също лице, да кредитира с доверие, стига да изпълни задълженията си за тяхната пълноценна проверка и анализ и подробно да обективира в мотивите си своето решение, нещо което е сторил апелативния съд. Освен това, начинът по който са били разфасовани наркотичните вещества- всички те са били размерени по 0,05 гр., и съвпадението между вида наркотични вещества, закупени от свидетелите В. и И. с тези, намерени в черна мъжка чантичка, притежание на подсъдимия, също сочи на извод, че държаните от К. процесни вещества са били с цел разпространение. Ето защо, претенцията на защитника за преквалификация на престъпната деятелност на подсъдимия в такава по чл.354а ал.3 от НПК, не може да бъде удовлетворена, и в този смисъл не се констатира нарушение на материалния закон. Що се отнася до наложеното на С. К. наказание пет години лишаване от свобода, ВКС приема, че то се явява явно несправедливо. Касае се за държане на изключително малки количества наркотични вещества- общо нетно тегло 0,15 гр., на изключително ниска стойност- общо 10,50 лева, като активно действащия компонент диацетилморфин също не се отличава с висока концентрация. Тези обстоятелства имат характеристика на изключителни по смисъла на чл.55 от НК, която разпоредба следва да намери приложение. Констатира се и втората изискуема от закона предпоставка, обосноваваща приложението на посочената правна норма, а именно предвиденото в закона най-леко наказание за престъплението, в извършването на което подсъдимия е признат за виновен /пет години/, да е несъразмерно тежко. При преценката относно конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, който следва да бъде определен в рамките на чл.55 ал.1 т.1 от НК, ВКС от една страна съобрази установените у подсъдимия психични и поведенчески разстройства вследствие употребата на опиоиди,синдром на зависимост, зависимост към амфетамини, както и частичните му самопризнания, а от друга- обремененото му съдебно минало/извън правната квалификация опасен рецидив/, очертаващо го като личност с трайно изградени престъпни навици и стремеж към получаване на доходи от престъпна дейност. При тези данни необходимото и достатъчно наказание, отговарящо и на целите по чл.36 от НК, което С. К. следва да понесе, е три години и шест месеца лишаване от свобода. Относно кумулативно предвиденото наказание „глоба“, настоящият касационен състав намери за необходимо да приложи разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК и да слезе под най-ниския предел. Изхождайки от конкретните параметри на предмета на престъплението / количество и стойност на наркотичните вещества/ и съобразявайки изискванията , визирани в нормата на чл.47 ал.1 от НК, ВКС прие, че размерът на наказанието глоба следва да бъде намален на 10 000 /десет хиляди/ лева. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №192 от 08.05.2019 г., постановено по внохд №184/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, като на основание чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. Т. К. наказание лишаване от свобода от пет години на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и наказанието глоба от 20 000 лв. на 10 000 /десет хиляди/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/