Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 21 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 56/2013г. Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд №41/2004г. на Военен съд-Варна, отмяна на постановеното по него определение от 28.06.2004г., с което е потвърдено постановление от 08.06.2004г. на Варненската военноокръжна прокуратура и връщане на делото на прокурора за продължаване на следствените действия, на основание чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.4 от НПК. В съдебно заседание на 19.02.2013 година представител на Върховната касационна прокуратура поддържа депозираното предложение и аргументира позицията си с нарушение на чл.2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, констатирано с влязло в сила решение на Европейския съд по правата на човека, по делото „Влаеви срещу България”. В настоящата процедура участва упълномощен от лицето Д. Р. адвокат, който пледира за изтекла погасителна давност, препятстваща провеждане на наказателно разследване по делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С Постановление от 03.09.1998г. Варненската военноокръжна прокуратура е образувала сл.д.№469-Х-1998г. срещу лица от СПООР и ПОММББ при РДВР-Варна, за това че на 26.08.1998г., на пътя Добрич-А., след разклона на с.Одърци, Варненска област, причинили на М. И. В. смърт, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-престъпление по чл.123, ал.1 от НК. В рамките на досъдебната фаза на наказателния процес, след проведени разпити на свидетели, назначени медицински и балистични експертизи, е установено че при организирана полицейска акция за задържане на похитители, отвлекли заложник, на указаното за предаване на искания откуп място, бил заловен непознат мъж, който взел чантата с носените пари. По същото време се появил автомобил и намалил скоростта, като при предприетите мерки за спирането му /отваряне на вратата и представяне на служебна карта от участващо в операцията лице/, шофьорът М. В. ускорил движението, демонстрирайки намерение за бягство. Полицаите възпроизвели стрелба, при която водачът на моторното превозно средство /В./ бил засегнат от два куршума и починал. Досъдебното производство е приключило с внесен срещу старши сержант Д. Р. обвинителен акт по чл.123, ал.1 НК. С разпореждане от 06.04.2001г. на съдия-докладчик при Военен съд - Варна са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за доразследване. След извършване на допълнителни процесуално-следствени действия с постановление от 08.06.2004г., представител на Варненската военноокръжна прокуратура, на основание чл.237, ал.1, т.1 от НПК /отм./, вр.чл.12а, ал.1 от НК, прекратява наказателното производство сл.д.№469-Х-1998г. По жалба на родителите на пострадалия – И. В. и Г. В. срещу визираното постановление, в обсега на упражнения по чл.237, ал.4 и ал.5 от НПК съдебен контрол, се е произнесъл Варненският военен съд, като с определение от 28.06.2004г., по чнд №41/2004г. е потвърдил обжалваното прокурорско постановление. След изчерпване на всички вътрешноправни следства за защита, при съблюдаване на нормите на чл.34 и чл.35 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, родителите на починалия- И. В. и Г. В. са депозирали жалба пред Европейския съд в Страсбург и инициирали дело срещу България, финализирало с решение на 02.09.2010г., с което е установено нарушение на чл.2 от КЗПЧОС относно задължението на властите да проведат ефективно разследване. Член 2 от Конвенцията и чл.28 от Конституцията на България гарантират най-ценното човешко благо - правото на живот. В аспекта на значимостта на охраната на тази основна ценност в демократичните общества на Съвета на Европа, сред които и нашето, националният съд трябва да подлага оплакванията, свързани с лишаване от живот на внимателна, задълбочена и обективна проверка, съобразно всички относими и необходими доказателства. При обсъждане на релевантните обстоятелства е изискуем стандарт на доказване ”извън разумното съмнение”, който следва от съвместно съществуване на достатъчно ясни и непротиворечиви индиции или на подобни неопровергани фактически презумпции. В коментирания смисъл практиката на Съда в Страсбург е категорична и последователно очертава, че произтичащото от чл.2 на КЗПЧОС задължение, интерпретирано в кореспондираща връзка с общото задължение на държавите по чл.1 ”да осигуряват на всеки под тяхната юрисдикция правата и свободите, определени в тази Конвенция”, имплицитно включва необходимост от ефективно официално разследване, в случаите на насилствена смърт. За да бъде ефективно разследването, то трябва да е всеобхватно, безпристрастно и годно да доведе до идентифициране и наказване на отговорните лица. Това не е задължение за резултат, а за средства. Нужно е предприемане на разумни и достъпни стъпки за събирането на всички относими и необходими фактически данни по случая /свидетелски показания, писмени материали, съдебни експертизи/, с последващ обективен и пълен доказателствен анализ. Всеки недостатък на разследването, който подкопава годността му да установи причините за смъртта или отговорното лице, рискува да го направи несъответстващо на този стандарт./параграфи 161-163 на решение от 27.09.1995г. на ЕСПЧ по делото М. срещу Обединеното кралство; параграф 105 на решение от 28.03.2000г. на ЕСПЧ по делото К. срещу Турция; параграфи 136, 139 на решение от 13.06.2002г. на ЕСПЧ по делото А. срещу България; параграфи 102-105 на решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото О. и Ч. срещу България / В постановеното по делото „Влаеви срещу България” решение, Съдът по правата на човека обръща внимание на налични пропуски при извършените процесуално-следствени действия, довели до доказателствена непълнота относно важни факти - не е установен броя на изстреляните куршуми и на използвания режим на стрелба /автоматичен или полуавтоматичен/; не е проведено изследване на следи от куршуми на място извън автомобила; липсва коментар в постановлението за прекратяване и в контролиращия го акт на съществуващото противоречие между свидетелските показания за произведени множество изстрели и иззетите при инцидента гилзи. Поставя се акцент и на обстоятелството, че в рамките на осъщественото разследване, властите са се ограничили до преценката на законността на поведението на участващите в полицейската акция лица, с приложимото вътрешно право /чл.12а от НК и чл.80 от Закона за МВР от 1997г., като са пренебрегнали изискванията на чл.2, пар. 2, б. а, б и в на КЗПЧОС за „абсолютно необходимия характер” на използването на сила, която може да доведе до причиняване на смърт по непредпазливост. Принципът на строга съразмерност, присъщ на чл.2 от Конвенцията налага националната правна система, регламентираща дейността на оторизираните държавни органи, при защита на лице от незаконно насилие, законен арест или предотвратяване на бягство на лишен от свобода /чл.2, пар. 2, б. а и б от КЗПЧОС /, да предвижда употреба на огнестрелно оръжие в зависимост от внимателна преценка на конкретните факти, свързани не само с действията на ангажираните с полицейската операция служители, прибягнали до смъртоносна сила, но и с тяхната предварителна подготовка и реализиран контрол Решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно на 02.12.2010г и съгласно императивно предписаното от чл.46 от Конвенцията е придобило задължителна сила за Република България, в качеството й на засегната страна-ответник, с произтичащите от това юридически последици за изпълнението му. В контекста на изложеното неоснователни са възраженията на договорния защитник на Д. Р. за изтекла давност. Разпоредбите на чл.чл.80 и 81 от НК предвиждат изключване на наказателното преследване за престъпление, когато от довършването му е изтекъл срок, надвишаващ лимитирания в ал.1, т.1-5 на чл.80 от НК, последният от които предопределен от параметрите на наказуемост на престъпните посегателства. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако времевият период надвишава с ½ визираните в чл.80, ал.1 от НК предели. /чл.81 от НК/ Установеният от разпоредбата на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК срок, релевантен за визираното в разглеждания казус деяние по чл.123, ал.1 от НК изтича на 26.08.2013 година, като абсолютната давност възпрепятства наказателното разследване за престъплението, при изрично направено волеизявление на лицето, сочено за извършител. /чл.24, ал.2, вр.ал.1, т.3 от НПК/ Мотивиран от очертаната аргументация, настоящият състав упражни правомощията си по чл.425 ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.4 от НПК, чрез отмяна на обявеното по чнд №41/2004г. определение от 28.06.2004г., предмет на проверка по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския военен съд. Този съд, единствено компетентен да осъществява контрол върху дейността на органите на досъдебното производство, в пределите на предоставената му от нормата на чл.243 от НПК власт и при съблюдаване на констатациите в решението на Европейския съд за допуснати нарушения на чл.2 от Конвенцията, следва да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на постановление от 08.06.2004г. на Варненската военноокръжна прокуратура, и да обезпечи провеждане на ефективно разследване на обстоятелствата, при които М. В. е загубил живота си. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА чнд №41/2004г.на Варненския военен съд. ОТМЕНЯ определение от 28.06.2004г., по чнд №41/2004г. на Варненски военен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.