Ключови фрази
вписване на искова молба * делба * индивидуализация на недвижим имот * обжалване отказ на съдия по вписванията

1076 от 2005

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

                                        №127

 

                     София, 26.03.2010 год.

 

 

                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

                                                                 ВЕСЕЛКА МАРЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 77 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Л. Т. Т. против определение № 1* от 8.12.2009 г. по гр.д. № 11412/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, с което отхвърлена жалбата на Л. Т. Т. срещу отказа на съдия по вписванията при А. по в. за вписване на исковата й молба, по която е образувано гр.д. № 12612/2007 г. на СРС, 62 състав.

Съдът е установил, че Л. Т. е депозирала искова молба за делба на недвижими имоти, находящи се в землището на с. М. и представляващи земеделски земи, възстановени на наследници на Т. С. с три последователни решение на ОСЗ-гр. Банкя, като за шест от делбените имоти, описани в пункт ІІІ от исковата молба, не е посочен номер на имот и масив, а само площта и съседите им, поради което съдията по вписванията е отказал вписването на исковата молба. Прието е, че исковата молба подлежи на вписване съгласно чл.114 от ЗС и чл.4 ПВп, но за да бъде вписана трябва да отговаря на нормативно установените изисквания, за които се следи служебно, като подлежащите на вписване актове трябва да съдържат задължително описание на имота с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и границите – чл.6, ал.1, б.”в” ПВп. В случая имотите са индивидуализирани по имена на съседи, а не по номера на граничещи имоти, а за тези то т.ІІІ изобщо липсва посочване на номера на имота. Направен е извод, че липсва минимално необходимото описание на имотите според изискванията на чл.6 ПВп, поради което отказът на съдията по вписванията е законосъобразен.

Жалбоподателят Л. Т. се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Определение № 219 от 14.05.2009 г. по гр.д. № 166/2009 г., ВКС, ІІ г.о. дава тълкуване на правомощията на съдията по вписванията съгласно чл.32а ПВп, извън които е проверка дали посоченото в акта като притежател лице действително се явява собственик на удостовереното в акта право, поради което е неотносимо към настоящия случай. Определение № 327 от 3.10.2008 г. по ч.гр.д. № 653/2008 г., ВКС, ІІІ г.о. касае тълкуване на изискванията по чл.6, ал.1, б.”в” ПВп, но при факти, различни от тези по настоящото дело, поради което не удостоверява наличие на противоречива практика.

Въпросът дали при описанието на имот с площ и съседи, е налице достатъчна идентификация на същия, която дава основание за вписване на исковата молба, е свързан с тълкуване изискванията на чл.6, ал.1, б.”в” ПВп и по него, както и по въпроса следва ли съдията по вписванията или съдът да събере липсващите данни по отношение реквизита на имотите, за които се вписва актът е налице произнасяне на ВКС /например определение № 410 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1899/2008 г., ВКС, III г.о./

Въпросът следва ли да се прилага П. за вписванията в редакцията му след 1.03.2008 г. и за искови молби от 2007 г., каквато е процесната е неотносим, тъй като редакцията на чл.6, ал.1, б.”в” ПВп, регламентираща изискванията към индивидуализацията на недвижим имот, е от ДВ бр.67 от 2005 г. Неотносим е и въпросът следва ли и в какъв срок да се върне оригиналът на исковата молба, върху който се отбелязва вписването или отказът да бъде вписана и същият да се намира по делото в съда, тъй като същият е без значение към мотивите на въззивния съд за липса на надлежна индивидуализация съгласно изискванията на чл.6, ал.1, б.”в” ПВп.

Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса възможно ли е постановяване на частичен отказ от вписване на исковата молба само за тези имоти, за които не са посочени номера, т.е. може ли отказът да засегне и достатъчно индивидуализирани имоти, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Съгласно чл.569 ГПК /чл.465, б.”в” ГПК-отм./ вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите предвидени от закона, съставляват нотариално производство, осъществяването на което, когато касае недвижими имоти, изрично е предоставено на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът – чл.570, ал.1, изр.второ ГПК /чл.466, ал.1 изр.второ ГПК-отм./. Самото вписване обхваща комплекс от действия, регламентирани в П. за вписванията, приложим съгласно чл.74, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър в съдебните райони, в които липсва обнародвана заповед по чл.73, ал.1 от ЗКИР на министъра на правосъдието за въвеждане на имотния регистър и в Закона за кадастъра и имотния регистър, приложим за съдебните райони, в които е въведен имотен регистър. В случая са приложими правилата на П. за вписванията, съгласно който вписването се извършва чрез три взаимно съгласувани и обвързани действия – записване във входящия регистър, подреждане на акта в нарочната официална книга и отбелязването в партидата на собственика в партидната книга. Именно сложния фактически състав на вписването, включващ подреждане в нарочна книга на физическия носител на в. акт обосновава извода, че е недопустимо частично вписване.

В процесния случай в представената за вписване искова молба шест от имотите, посочени в т.ІІІ от същата, не са били индивидуализирани съобразно изискванията на чл.6, ал.1, б”в” ПВп, тъй като не са посочени номерата на имотите, а съгласно чл.18ж, ал.7 ППЗСПЗЗ всеки земеделски имот има номер, единствен на територията на страната, поради което в съответствие с правомощията си по чл.32а ПВп съдията по вписванията законосъобразно е постановил отказ.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 8.12.2009 г. по гр.д. № 11412/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: