Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №    гр. София,   02 юни   2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                                              2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Колова …………………………………...... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 157 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. Г. М. против присъда № 371 от 23.09.2009 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 38/09 г. В касационната жалба са посочени всички основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Защитникът твърди, че деянието е несъставомерно, тъй като не е приложен законът, който е следвало да се приложи. Съдът не е обсъдил възможността по чл. 12, ал. 1 и ал. 4 НК, не е изследвал обстоятелствата във връзка с възможността за преквалификация на деянието по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, по чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НК, както и по чл. 133 от НК. В допълнение развива и съображения за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 13 и чл. 14 от НПК - оплаква се от предубеденост, тенденциозност и едностранчив анализ, които са причина за незаконосъобразно игнориране на оправдателните доказателства и до фактически положения, основани единствено на недопустими предположения. Според жалбоподателя пропуските на съда са довели до явно несправедливо наказание и прекомерно завишения размер на обезщетението. Прави искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, респективно за отхвърляне на гражданския иск или алтернативно – за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и чл. 78а НК, както и за намаляване на обезщетението. В съдебно заседание защитникът (адв. Дуков) поддържа жалбата. Повереникът (адв. Сланчев) счита, че липсва касационно основание и постановената присъда е законосъобразна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище за неоснователност на жалбата и настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 371 от 23.09.2009 г. по в. н. о. х. д. № 38/09 г. на Благоевградския окръжен съд е отменена оправдателна присъда № 3* от 10.12.2008 г. по н. о. х. д. № 938/07 г. на Районния съд – гр. Р. и подсъдимият Х. Г. М. е признат за виновен в това, на 23/24.12.2006 г. в гр. Д. да е причинил на Л. С. З. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Л. С. З. сумата от пет хиляди лева като обезщетение за неимуществените вреди. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на възприетите фактически положения материалният закон е приложен правилно и не е допуснато съществено процесуално нарушение. Преимуществена част от доводите на защитника се отнасят до оценката за достоверност на доказателствени източници и изведените въз основа на тях съществени факти и обстоятелства - изпратеното съобщение от подсъдимия до св. Т чрез мобилния телефон на св. Б причиненото нараняване с нож на пострадалия. В доказателствен аспект се счита, че съдът е пренебрегнал показанията на редица свидетели, според които подсъдимият М е бил повален на земята и ритан от няколко човека, а в резултат на ударите е получил сериозни наранявания. Посочените аргументи на защитника покриват оплакване за необоснованост, което не е касационно основание и не може да доведе до отмяна на присъдата. Поначало въззивният съд разглежда делото по същество и в неговите правомощия е да направи собствен анализ и преценка на събраните и проверени доказателства. В тази връзка Благоевградският окръжен съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 305 НПК аналитично да обсъди всички доказателства по делото, в т.ч. и обясненията на подсъдимия М, излагайки подробни и логични съображения. Изследвал е съществените противоречия в доказателствените материали, изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. Затова неоснователен е упрекът за едностранчив подход към доказателствата, тенденциозност и неясно предпочитание към тезата на прокурора и обвинителните доказателства. При това положение въззивният съд не е нарушил процесуалното си задължение да формира своето вътрешно убеждение, основавайки се на съвкупността от фактически обстоятелства със съществено значение по делото. Доводите срещу правната квалификация на деянието също са неприемливи. От фактическа страна по делото е прието за установено, че подсъдимият пръв е нападнал – посегнал с ръка към пострадалия и внезапно му нанесъл удар с глава, а в процеса на последвалото сбиване с намесата и на други лица подсъдимия намушкал с нож св. Л. При отсъствието на противоправно нападение от страна на пострадалия подсъдимият М няма законното право да се позовава на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК. Респективно, липсата на условията на неизбежна отбрана изключва въпроса дали е налице превишаване на нейните предели поради уплаха или смущение (чл. 12, ал. 4 НК). Съдът не е установил и силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия, поради което доводът за преквалификация на деянието по чл. 132, ал. 2 НК не отговаря на възприетите по делото факти и обстоятелства. Неприемлива е и тезата на защитника за случайно деяние по чл. 15 НК, основана на аргументацията, че подсъдимият е получил мозъчно сътресение вследствие на нанесените му удари в главата, поради което не е съзнавал своите действия, отбранявайки се хаотично. В разглеждания случай липсват данни за каквито и да било особености на извършителя на инкриминираното деяние или на конкретната обстановка на протеклото събитие, които да позволяват заключение за невъзможност подсъдимият М да съзнава съдържанието на своите действия (нанасяне на удар с нож върху тялото на човек) и да предвижда общественоопасните последици (причиненото телесно нараняване на пострадалия З. ). Отчитайки комплексно цялото своеобразие от обстоятелства, въззивният съд е избрал подходящо за конкретния случай наказание. В размер на една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за минималния срок от три години наказанието съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Разумно присъденото обезщетение за виновно причинените неимуществени вреди от подсъдимия държи сметка за всички релевантни обстоятелства и в пълна степен отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В обхвата на касационната проверка, развитите доводи в подкрепа на жалбата са неоснователни. Присъдата на Благоевградския окръжен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 371 от 23.09.2009 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 38/09 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: