5 Р Е Ш Е Н И Е №.257 гр. София, 09 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 571 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Постъпила е касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. Т. П. - адв.С. К. против въззивно решение № 156/09.01.2015 г., постановено по ВНОХД № 166/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд. В жалбата се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитника при наличието на виновно поведение от страна на свидетеля Й., за когото наказателното производство е прекратено, предходните съдилища е следвало да прекратят съдебното производство и да върнат делото за ново разглеждане на прокурора с оглед обективното, всестранно и пълно разкриване на всички обстоятелства по делото. Като не са сторили това, при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на св.Й. и настъпилия вредоносен резултат следствие на възникналото пътно - транспортно произшествие, съдилищата са допуснали съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че с оглед времето за реакция на подсъдимия не би могло да се приеме, че завиването на волана на ляво е в резултат на целенасочена волева негова реакция, т.е. не би могло да се очаква, че П. е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, още повече, че той не се е поставил сам в невъзможност да предотврати катастрофата. Наличието на виновно поведение от страна на свидетеля Й. според защитата би било основание най-малкото за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, още повече, че той е с ниска степен на обществена опасност, предвид липсата на каквито и да било предходни негативни данни за поведението му като гражданин и водач на моторно превозно средство. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и потвърдената с него присъда като подсъдимият бъде оправдан или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде намален размера на наложеното наказание, най-вече постановеното лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Представителят на В. счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Повереникът на частните обвинители - И. П., който не се явява, С. Пашова – лично и като майка и законен представител на малолетната М. Пашова, адв.Н. молят касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като изложените в нея оплаквания са били наведени и пред въззивния съд, който подробно ги е обсъдил в решението си и ги е отхвърлил като неоснователни. В съдебно заседание подсъдимият и защитниците му – адв.К. и адв.Д. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 128/15.07.2014 г., постановена от Окръжен съд – [населено място] по НОХД № 523/2013 г. подсъдимият Д. Т. П. е признат за виновен в това, че на 14.08.2010 г. на път ІІ-99, от [населено място] в посока [населено място], при управление на МПС – л.а. „Форд”, е нарушил чл. 16 ал.1 т.3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. И. П. с ЕГН [ЕГН] и средна телесна повреда на М. М. Я. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343 ал.3 б. „Б” вр. с ал.4 вр. с ал.1 б.„В” вр. с чл.342 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като го е признал за невинен да е нарушил чл.25 ал.1 и 2, чл.42 ал.2 от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.2 от П. и в този смисъл го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение. На основание чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НПК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С присъдата на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 7 653,18 лв., както и сумата от 2 960 лв. на частния обвинител С. Пашова - за адвокатско възнаграждение на повереника й. По жалба на подсъдимия Д. П., чрез защитника му адв.К. е образувано ВНОХД № 166/2014 г. на Апелативен съд - [населено място]. С Решение № 156/09.01.2015 г. постановено по същото дело, въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Посоченият в касационната жалба довод за допуснато съществено процесуално нарушение е мотивиран на плоскостта относно начина на формиране на убеждението на инстанциите по същество по правно релевантните факти от значение за правилното приложение на материалния закон. Всъщност, основният спорен по делото въпрос относно осъждането на подсъдимия е дали само неговото поведение на пътя е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат или този резултат е в пряка причинна връзка и с поведението на свидетеля Х. Й.. В този смисъл установените факти относно механизма на настъпилите две пътно - транспортни произшествия и конкретните действия на подсъдимия и на свидетеля Й. са безпротиворечиво установени на базата на кредитираната от предходните инстанции петорна авто-техническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие пред окръжния съд. В случая св.Й. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл с управлявания от него л.а. „Фиат” в лентата за движение на л.а. „Форд”, но това нарушение не е в пряка причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие между л.а. „Форд”, управляван от подсъдимия и л.а. „Шкода” следствие, на което се е стигнало до трагичния съставомерен резултат. Навлизането на „Форд”- а в лентите за насрещно движение се дължи единствено на прекомерното завъртане волана на ляво от подсъдимия. Той е можел да избегне т.нар. „второ произшествие” ако е продължил движението на автомобила направо или е завъртял волана умерено на ляво, без да навлиза в платното за насрещно движение. При така установените факти от инстанциите по същество, които не могат да бъдат променяни от касационния състав, законосъобразно е отхвърлено искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, поради което не са допуснати и претендираните от защита процесуални нарушения. Неоснователно е и възражението, поддържано и пред настоящата инстанция за нарушение на материалния закон, поради наличието на случайно деяние, по смисъла на чл.15 от НК. Въззивният съд законосъобразно е приел, че при настъпването на приплъзващия удар П. е можел да намали скоростта на движение, да продължи направо, дори да завие на ляво, но премерено, като в никакъв случай да не навлиза в лентата за насрещно движение, с което е нарушил разпоредбата на чл.16 ал.1 т.3 от ЗДП. В случая чл.15 от НК е неприложим, тъй като случайно деяние има само, когато деецът не е допуснал никакви нарушения, поради което и не следва да носи отговорност за настъпилите обществено опасни последици. След като не е изпълнил задълженията – да не навлиза в платното за насрещно движение, подсъдимият сам се е лишил от възможността да не причини престъпния съставомерен резултат, следователно той не може да бъде оневинен. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Ето защо, деянието не е случайно, а е извършено по непредпазливост. Неоснователна е и претенцията на защитата за наличие в случая на крайна необходимост. Съгласно ТР № 106/31.10.1983 г. по н.д. № 90/82 г. на ОСНК на ВС, водачът на МПС не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда здравето и живота на хора. Той не може да спаси своя живот, този на пътниците или на други участници в движението, като причини смърт или телесна повреда на други лица, какъвто е настоящия казус. При индивидуализация на наложеното на подсъдимия наказание надлежно са отчетени всички обстоятелства от кръга на тези по чл.54 от НК. Правилно е прието, че приетите за смекчаващи отговорността обстоятелства не носят характеристиките на изключителност или многобройност, още повече наложеното наказание от три години лишаване от свобода не е несъразмерно тежко смисъла на чл.55 от НК. Ето защо така определено наказание е съответно на степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Същевременно с това обаче ВКС счита, че при създалата се пътна ситуация не без значение е и поведението на пътя на св.Й., което макар и да не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, е поставило началото на причинно-следствения процес, довел до смъртта на П. и до средната телесна повреда на Я.. От друга страна, самият подсъдим е претърпял три средни телесни повреди, като за него по делото няма данни за други негативни прояви, не само като гражданин, но и като водач на МПС - не са му налагани наказания за допуснати до момента нарушения на правилата за движение. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че следва да бъде намален размера на наложеното му кумулативно наказание по чл.343г вр. с чл.37 т.7 от НК от четири на три години, както и размера на изпитателния срок, в който наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение от четири също на три години, считано от влизане на присъда в сила, в който смисъл следва да се измени обжалваният съдебен акт. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.3 вр. с ал.2 т.1от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 156/09.01.2015 г. по ВНОХД № 166/2014 г. на Апелативен съд – Б., като НАМАЛЯВА изпитателния срок, в който е отложено за изпълнение наложеното на подсъдимия Д. Т. П. наказание лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство на ТРИ ГОДИНИ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: