Р Е Ш Е Н И Е № 353 гр. София, 26 юли 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 1699/ 2011 година Касационното производство е образувано на основание жалба на подсъдимия С. И. С., от [населено място], депозирана чрез неговия защитник адв. А. С., срещу въззивна присъда № 9 от 3. 02. 2011г., на Окръжен съд- гр.Русе, наказателна колегия, постановена по ВНЧХД № 60/ 2011г., по описа на съда, с която е отменена присъда № 222 от 12. 11. 2010г., на Районен съд- гр.Русе, 10 наказателен състав, по НОХД № 1089/ 2011г., и е постановена нова. В касационната жалба на подсъдимия С. И. С. се релевират доводи за нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане. Жалбоподателят и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция. Постъпила е молба от упълномощения защитник на касатора- адв. С., с изявление, че поддържа жалбата, по съображенията в нея, със заявеното искане, като моли делото да бъде разгледано в негово и на подзащитния му отсъствие. Частният тъжител Д. М. С., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище по касационната жалба, със съображения за нейната неоснователност и искане за оставянето й без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, данните по делото, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия С. И. С. е основателна. С първоинстанционната присъда Районният съд- гр.Русе, 10 наказателен състав, по отношение на подсъдимия С. И. С., от [населено място], е постановил следното: признал е посочения подсъдим за невинен в това, че на 6/ 7. 03. 2010г., в [населено място], в съучастие, като извършител с Й. И. С. и И. С. И., да е причинил да Д. М. С. лека телесна повреда- временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Отхвърлил е предявения от Д. М. С. граждански иск срещу подсъдимия С. С., за сумата 2000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същата присъда, подсъдимият И. С. И., от [населено място] е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за което и на основание чл. 78а НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. По отношение на него е уважен предявеният от Д. С. граждански иск, за сумата 700 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Подсъдимият Й. И. С. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и по отношение на него е отхвърлен изцяло предявения от С. граждански иск за сумата 2000 лв. С обжалваната въззивна присъда, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, Окръжният съд- гр.Русе, наказателна колегия, е отменил цитираната първоинстанционна присъда, в наказателно- оправдателните й части, и в гражданската й част, касаещи подсъдимите С. И. С. и Й. И. С., и вместо нея е постановил нова, с която е признал посочените подсъдими за виновни в извършване на гореописаното деяние, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК е осъдил подсъдимия С. И. С. на една година и два месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, а на основание чл. 78а НК е освободил подсъдимия Й. И. С. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание- глоба в размер на 1000 лв. Осъдил е подсъдимите Й. И. С., С. И. С. и И. С. И. да заплатят солидарно на Д. М. С. сумата 2000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 7. 03. 2010г. до окончателното й изплащане и направените разноски по делото. Релевираният довод в касационната жалба на подсъдимия С. С.- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументиран с възражения срещу доказателствената дейност на втората инстанция, е основателен. На първо място, в нарушение на принципната норма на чл. 13 НПК, проверяваната нова присъда е постановена без да са изяснени правнорелевантните фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване, въз основа на които са приети правните изводи за вината и отговорността на касатора. В този смисъл мотивите на проверяваната присъда съдържат множество непълноти, неясноти и вътрешни противоречия, правещи неясно решението на съда по въпросите, в кръга по чл. 305, ал. 3 НПК, а именно на кои конкретни доказателствени източници се е позовал окръжният съд, за да заключи, че в инкриминирания побой над частния тъжител е взел участие и касаторът С. С., и да отхвърли като защитна тезата му, че не е участвал в изпълнението на престъплението. Постановявайки нова присъда, въззивната инстанция разполага с правомощието да приема нови фактически положения, съгласно чл. 316 НПК, които да постави в основата на осъждането на жалбоподателя, като по този начин се разграничи от констатациите на първостепенния съд, послужили за оправдаването му. В конкретния случай обаче мотивите на новата присъда, страдат от особено съществен порок, безусловно обосноваващ нейната касационна отмяна. Окръжният съд не е изложил фактическите обстоятелства, приети за установени, касаещи конкретното участие на касатора в извършване на инкриминираното престъпление и неговия механизъм. След като е декларирал, че се разграничава от фактическите положения, приети от първостепенния съд и изведените въз основа на тях правни изводи, в собствените му мотиви освен характеристични данни за подсъдимите И. и С. С., се съдържат единствено оскъдни факти за самия край на инкриминирания инцидент между частния тъжител и подсъдимите лица (след появата на паркинга на свидетелите М. М. и Т. И.), последвани от анализ на доказателствата, правни изводи, съображения по решението за вида и размера на наказанието, и по гражданския иск (Вж. мотиви, л. 58- 60 от въззивното дело). Липсва обаче каквото и да било изложение на установените и приети за доказани правнорелевантни обстоятелства, поставени в основата на осъждането на жалбоподателя- възникването, развитието и финализирането на инкриминирания инцидент между него, частния тъжител, касатора, Й. и И. С., и конкретния му принос в съвместно изпълненото престъпление. При положение, че е намерил съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на районния съд, в резултат на които, според него, се е стигнало до постановяването на един необоснован и незаконосъобразен в оправдателните си и гражданско- отхвърлителни части първоинстанционен съдебен акт, въззивният съд е бил длъжен да посочи конкретните доказани по делото обстоятелства, сочещи на престъпна съставомерност на инкриминираното деяние, съгласно изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Като не е сторил това, а с проверяваната присъда е ангажирал наказателната и гражданска отговорност на С., Русенският окръжен съд е допуснал особено съществено процесуално нарушение, не само по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, предвид накърненото право на касатора да узнае на базата на какви приети фактически обстоятелства и въз основа на какви доказателства е признат за виновен и осъден, но и от категорията на абсолютните, по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК- липсата на съществени реквизити на мотивите, а именно изложението на фактите, поставени в основата на осъждането на дадено лице, което доктрината и съдебната практика приравняват на липса на мотиви. Последното безусловно обуславя касационната отмяна на проверяваната нова присъда. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че извън описаното и комплектовано въззивно дело, администрирано до ВКС, се намират и „мотиви към присъдата по ВНЧХД № 60/ 11г. на РОС”, с обем, различен от този на намиращите се по производството. Доколкото обаче липсват подписи на съдебния състав (чл. чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 и чл. 310, ал. 2 НПК), касационната инстанция не би могла изобщо да обсъжда тяхното съдържание, поради което и осъществи контролните си правомощия, занимавайки се с въззивната присъда, включваща диспозитив и мотиви, във вида, в който тя се намира по делото, и е подписана от съда, който я е постановил. ВКС намери също, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения и при реализирането на своята доказателствена дейност- проверката и оценката на доказателствата не е съобразена с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. Решаващият съдебен състав не е подложил на всестранно и обективно изследване всички обстоятелства по делото, не е направил и съпоставка на данните, изведени от отделните доказателствени източници, в голямата си част оказващи се твърде противоречиви, а някои от тях- и взаимно изключващи се. Русенският окръжен съд е кредитирал показанията на свидетелите Н., С. и Г., отхвърляйки тези на И., Г. и М., задоволявайки се само декларативно да посочи, че първите са достоверни като кореспондиращи с останалите доказателства и същевременно не се оказват в противоречие с тези от втората формирана група. Вън от съмнение е, че като инстанция по фактите, въззивната разполага със суверенното право да основава констатациите си за правнорелевантните обстоятелства на конкретни доказателствени източници, като кредитира едни и отхвърли други. Нейно безусловно задължение е обаче да посочи точните си фактически и правни основания за това, и то съобразно доказателствата по делото. Ето защо, в конкретния случай, доказателствената дейност на втората инстанция би била съответна на предписанията на процесуалния закон, ако в мотивите си тя беше изложила конкретни съображения, подкрепящи собствените й фактически констатации и тяхната доказателствена основа, но интерпретирана съобразно действителното съдържание на всеки от цитираните и коментирани доказателствени източници. Прегледът на мотивите на проверяваната въззивна присъда показва, че липсващата аргументация в тази насока е заместена от обобщения, лишени от фактологична подкрепа. В случая съвсем не е вярно, че показанията на свидетелите И. и Г. не опровергават тези на Н., С. и Г., които, като кореспондиращи помежду си и с останалите доказателствени източници, са приети за обективни и достоверни. Напротив, внимателният им прочит сочи, че по отношение на основния спорен момент по делото- участието на жалбоподателя в инкриминирания побой над частния тъжител С., свидетелските показания на И. Н., А. Г. и Е. С. съвсем не са еднозначни и водещи до приетия за безспорен от състава на окръжния съд, извод за съвместното осъществяване на престъплението от трима извършители, при условията на съучастие, по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Приетата като основен (и безпристрастен) очевидец на инцидента- свид. Н., е установила, че възникналият спор за паркомястото е започнал първоначално с участието на С. и Й. С. и частния тъжител, а при задълбочаването на конфликта двамата само дърпали пострадалия, но без да го удря който и да било от тях. Твърди, че пострадалият паднал върху терена едва след нанесения от бащата- И. И., удар, който продължавал да го удря и след като С. паднал (показания, л. 80- 81 от НОХД № 1089/ 2010г. на РС- гр.Русе. Показанията на свид. А. Г. също не съдържат приписваната им категоричност за обсъжданите факти- тя е свидетелствала за наблюдавана разправия, при която група хора биели друг паднал на земята човек, но не е могла да посочи точен, дори приблизителен брой на участниците в сблъсъка, доколкото във визираните от нея 5-ма мъже и една жена, очевидно е включила и намиращите се на мястото свидетели. Същевременно е посочила, че не може да бъде сигурна в детайлите, тъй като по време на развитието на инцидента е била обърната с гръб (л. 90- 92). В контекста на казаното от тези свидетелки, практически са игнорирани показанията на свид. М. М., който твърди, че излизайки от входа е видял разразил се между И. И. и тъжителя спор, придружен с крясъци и ръкомахане от страна и на двамата, в който момент С. С. е стоял зад баща си до отстраняването му от М., който успял да го отдели от групата и да го отведе до входа (л. 86- 88). Неговите показания са в синхрон и с тези на Т. И. (л. 89- 90). Няма пречка обстоятелството, установявано в процеса чрез цитираните свидетелски показания, а именно, че първият удар, нанесен от И. И., последван от падането на тъжителя и следващите нови удари, съвкупно довели до съставомерните телесни увреждания на С., са все във време, когато касаторът С. е бил изведен от зоната на конфликта, да не бъде прието за доказано от решаващия съдебен състав, но той следва да изложи съображенията си за това, и то основани на доказателствата по делото, съвкупно и обективно оценени. Впрочем, показанията на тази група свидетели не се оказват в колизия и с казаното от И. Н., в частта на показанията й, че пострадалият е паднал на земята, едва когато бащата (И. И.) го е ударил за първи път. Тази свидетелка също потвърждава участието и активните действия на свид. М., насочени към предотвратяване на възникналия междусъседски инцидент. Макар пространно да е разсъждавал по въпроса за липсата на процесуални пречки свид. Е. С. да бъде кредитирана, с оглед качеството й на съпруга на частния тъжител, само по себе си предполагащо внимателната им проверка за евентуална пристрастност, което поначало е вярно, окръжният съд е допуснал пропуск упражнявайки именно в тази им част, на правомощията си на орган по ръководство и решаване на делото. Нейните показания са съществено преекспонирани и съвсем не е вярно, че изнесеното от нея съвпада с данните, изведени от показанията на Ив. Н. и А. Г.. Достатъчно е в тази насока да се отбележи нейното свидетелстване пред първоинстанционния съд, а именно, че жалбоподателят, баща му и брат му отиват да ги убиват (л. 82), а също и описанието на механизма на нанасяне на ударите на съпруга й (л.- 84), какъвто не сочи никой от останалите очевидци, при съобразяване и на собственото й твърдение, че се е намирала в състояние на силен стрес. Всички тези детайли е следвало да бъдат внимателно и обективно анализирани и оценени, в контекста на цялостната формирана по делото доказателствена съвкупност, което въззивният съд в случая не е сторил. Интерпретацията на доказателствените материали, събрани по делото, по описания начин, е довела до приемането на факти, лишени от доказателствена основа, съобразно преценката на действителното съдържание на всеки от доказателствените източници. Ето защо, ВКС намери, че допуснатите от въззивната инстанция нарушения на процесуалните правила, в тази им част, са съществени, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй с нарушаването на правилата за проверка и оценка на доказателствените средства, които вместо обективно и всестранно, са интерпретирани едностранчиво и единствено в синхрон с тезата на една от страните (частния тъжител), значително са ограничени правата на друга от тях- касатора- подсъдим по делото. При констатираното очевидно игнориране на всички оневиняващи го доказателства, същият е бил лишен от възможността да се ползва от тях, и въз основа на тях да иска оправдаването си по повдигнатото обвинение. Същите са довели като резултат и до неправилното приложение на материалния закон- отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Предвид всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав прие, че жалбата на подсъдимия С. И. С. е основателна и следва да бъде уважена. Последното налага обжалваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр.Русе, от стадия на съдебното заседание, съобразно правомощията на ВКС, по чл. 354, ал. 1, вр. ал. 3, т. 2 НПК. На основание чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, при новото разглеждане на делото констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до неправилното решаване на въпросите за вината и отговорността на касационния жалбоподател С., следва да бъдат отстранени. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 9 от 3. 02. 2011г., постановена по ВНЧХД № 60/ 2011г., по описа на Окръжен съд- гр.Русе, наказателна колегия, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: