Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 81                                                           Гр.София, 19 февруари    2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.738/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С решение № 197/ 13.11.09 г.,постановено по В. Н. Д.159/09 г., ВтАС е потвърдил присъда № 10/ 26.03.09 г., постановена от ОС-Ловеч по Н. О. Х. Д. 61/ 08 г. С последната подсъдимият В. П. Й. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,.б. В вр.чл. 342,ал.1, пр.3 НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.2,б. Б НК му е наложено наказание Пробация с две пробационни мерки за срок от три години. На основание чл. 343 Г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъден е да заплати на конституираната като гражданска ищца Н. К. сумата от 35 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.04.08 г. Искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 50 000 лв., като неоснователен и недоказан. Срещу решението на ВтАС е постъпил касационен протест с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание- касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Моли се решението на въззивната инстанция да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на ВтАС, за ново разглеждане. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия с релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и алтернативно- за явна несправедливост както на наложеното наказание,така и на уважения граждански иск в съответствие с отмерения размер. Моли се атакуваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста на ВтАП и намира жалбата за неоснователна. Жалбата се поддържа с релевираните в нея оплаквания. Частната обвинителка и гражданска ищца не заявява лично становище по протеста и жалбата, а нейният повереник в писмен вид настоява касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на ВтАС. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в протеста и жалбата доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   ПО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ОПЛАКВАНИЯ ЗА ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА: 1/ Като най-същностен порок на атакувания съдебен акт се посочва обстоятелството, че съществено е нарушено правото на защита на подсъдимия с ограничаване на възможността да разбере ясно,точно и конкретно в какво е обвинен, за да може да изгради адекватно своята защита. В подкрепа на тази теза се посочва обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно която деецът е обвинен, че блъснал ходещия по средата на пътя Б. К. , прегазил го, вследствие на което той починал; а първостепенният и впоследствие второстепнният съд са приели, че подсъдимият директно е прегазил намиращия се легнал на пътя под ъгъл от 45 градуса спрямо надлъжната ос с глава към десния бордюр потърпевш. Не може да не се спомене, че въззивната инстанция сама е констатирала това разминаване, но е извела заключение, че Й. е имал възможност да се защитава срещу по-широко във фактологически план обвинение и следователно допуснатото нарушение не може да бъде съществено и да доведе до отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора. ВКС от своя страна намира, че защитата винаги може да поставя проблеми, за които счита, че би могло да бъдат подведени под съществено недопущение, свързано с правото на защита. В случая обаче разликата в приетата фактология между изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите по присъдата на ОС-Ловеч и решението на ВтАС, е резултат от проведеното съдебно дирене, в хода на което, на основание прецизна доказателствена преценка и правилна нейна мотивировъчна интерпретация, се е стигнало да възприемане на съответната фактическа обстановка. Тя в никакъв случай не се явява същностно различна от вменената по обвинителен акт, извън факта, че дори става дума за нейно стеснение по отношение на правно валидни, важими за дееца, фактори.   2/ На второ място, в жалбата на Й. и в допълнителното изложение към нея, се акцентира върху превратно тълкуване на доказателствения материал от страна на инстанциите по фактите и в този смисъл се посочва неправилно изградено вътрешно убеждение на съда, очертано въз основа на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. По посочения начин защитата настоява в съдържателен аспект за допуснати нарушения на визираните в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК правила. Казаното не отговаря на процесуалната действителност. И първостепенният, и второстепенният съд, са събрали доказателствен материал в необходим за решаване на делото по същество обем. Съпоставили са събраните по делото доказателствени източници и обсъждайки ги поотделно и в съвкупност, са изложили своите тези по фактите и правото. Показанията на свидетеля В, за който се набляга от защитата, са преценявани в контекста на другите доказателствени материали. Посочената от този свидетел позиция на тялото на потърпевшия спрямо пътното платно, е съобразена с динамиката на движение и обстоятелството, че макар и много пиян, пострадалият е имал възможност да извършва активни движения и да “мърда” на пътя. Обясненията на подсъдимия касателно движението на водения от него автомобил по отношение на тялото на пострадалия, намиращо се на пътното платно, са взети предвид от решаващите по фактите съдилища. В тази им част те основателно са счетени за неправдоподобни, в съответствие с обективно установените по автотехническите и медицински заключения характеристики. Същите са обсъдени подробно от ВтАС и ВКС не намира за нужно да повтаря съображенията, с които се солидаризира. На последно, но не по важност, място, в тази част на изложението, касационната инстанция трябва да вземе отношение по твърденията на касатора за възможността различна от неговата тежкотоварна кола да е прегазила пострадалия на пътя. И досежно това обстоятелство са изтъкнати аргументи от решаващите по фактите съдилища. Отчетено е, в съобразие със становището на експертите, че теоретично е възможно преминаването на втори автомобил върху намиращото се на пътното платно тяло на Й. От една страна обаче, най-общо казано е трудно да се постигне абсолютна идентичност на прегазването и преминаване на колите буквално една след друга, а от друга- уврежданията по пострадалия биха били много по-тежки. Освен това, в подкрепа на единствено възможната версия за прегазване на Й. само от подсъдимия, извън наличните обективни фактори по експертните заключения, за натовареността на пътното движение служат и гласните доказателствени средства-обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля В. По тези съображения настоящата инстанция не счита,че има налични нарушения, характеризиращи се като такива по чл.348,ал.1,т.2 НПК, които да водят до извод за необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ: 1/ Претенции за допускане на цитираното по смисъла на чл.348,ал.1,т.3 НПК нарушение са отправени и в касационния протест на прокурор от ВтАП, и в жалбата на подсъдимия. Тези сезиращи касационната инстанция документи съдържат в себе си противоположни съображения, относими към тезата на всяко от отправилите ги лица. На първо място, няма спор,че подсъдимият е многократно осъждан, както сочи прокурорът в своя протест. Този факт в случая не може да се яви решаващ на плоскостта на задължително определяне на наказание лишаване от свобода. И това е така, както поради обстоятелството, че деянието по настоящото обвинение е вменено като непредпазливо на Й. , така и поради приетото тежко противоправно поведение на самия пострадал. Последният е ходел, клатушкайки се по пътното платно /свидетелят В. /, след което е паднал на същото. При прегледа на трупа е констатирана концентрация на алкохол 3,2 промила. Поведението на потърпевшия е счетено от решаващите по фактите и правото съдилища за толкова извънмерно, че му е придаден характер на изключително смекчаващо вината обстоятелство. На тази база наказанието спрямо Й. е наложено при прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.2,б. Б НК. Изложеното току-що не е самоцелно. В протеста на представителя на ВтАП е акцентирано върху съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия, с посочване, че то е изведено като единствено обстоятелство, с оглед приложението на чл.55 НК. Поради цитирания факт, че третираният смекчаващ отговорността фактор е възприет за изключителен, няма пречка при определяне на дължимото наказание да се направи това, което долустепенните съдилища са сторили. Същевременно, по отношение на двете определени задължителни пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, съдът е наложил максимална тяхна дълготрайност. Тезата за предприемане на обсъжданите действия е обоснована и този съд не съзира основание за преразглеждането й. Тук вече правилно е намерило място обстоятелството, че деецът е многократно осъждан, макар и да се прави преценка в съгласие с промяна на престъпния му стереотип, създаване на семейство, раждане на дете и вграждане в обществото, в което живее. В гореизложения ред на мисли и протестът, и жалбата са неоснователни. 2/ При постановяване на второинстанционното решение- 13.11.09 г.- не е отчетена промяната в закона, визирана в параграф 2 от ЗИДНК, Д.в-к,бр. 27/09 г.,в сила от 01.06.09 г. След 01.06.09 г.разпоредбата на чл.42 Б,ал.1 НК изисква периодичността на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес”, която е явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или посочено от него длъжностно лице, да бъде определена от съда, не по-малко от два пъти седмично. Иначе казано, ВтАС е следвало сам да отмери периодичността на изпълнение на коментираната пробационна мярка, каквито правомощия първостепенният съд е нямал към 26.03.09 г. ВКС намира,че тъй като поначало е сезиран да се произнася по наложеното на Й. наказание “пробация”, е легитимиран и сам да определи периодичността на дължимата регистрация в най-благоприятния за дееца вариант. Същата следва да бъде два пъти седмично-минималната, предвидена в закона възможност.   ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИСЪДЕНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ: Оплакването, отправено от страна на подсъдимия по отношение на присъденото на майката на умрелия обезщетение за неимуществени вреди, е за завишеност на размера, несъобразяване с действително претърпените вреди и с постоянната съдебна практика. Преценката на ВКС, на основа на събраните и обсъдени от долустепенните съдилища обстоятелства, касаещи отговорността по чл.45 ЗЗД, показва, че К. е била много близка със сина си и тежко понася загубата му. Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., след приспадане на дължимото съпричиняване от общо предявения граждански иск от 50 000 лв., е в състояние да репарира /доколкото е възможно/ причинения от вредоносното поведение на подсъдимия престъпен резултат. То отговаря на правилата за справедливост, заложени в нормата на чл.52 ЗЗД.   Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯВА решение № 197/ 13.11.09 г.,постановено от ВтАС по В. Н. Д. 159/ 09 г., като ОПРЕДЕЛЯ задължителната регистрация по настоящ адрес на подсъдимия В. П. Й. да се осъществява ДВА ПЪТИ седмично.   ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/