Р Е Ш Е Н И Е № 553 София, 11 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №2068/2012 година Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимия Г. Л. Н. и на частните обвинители и граждански ищци В. Б. Т., ДИНКА Д. Т., Р. В. Т. и М. Д. М. срещу въззизно решение № 131 от 13 август 2012г. по внохд № 251/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия Н. се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието.Иска се да бъде намалено. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители също се поддържа касационно основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК,но се иска отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане,за да се увеличи наказанието на подсъдимия . Представителят на Върховната касационна жалба изразява становище за неоснователност на жалбите. В последната си дума подсъдимият моли решението да се остави в сила. Върховният съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 17 от 14.05.2012г. по нохд № 144/2012г. Пазарджишкия окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим Г. Л. Н. за ВИНОВЕН в това,че за времето от 30.09.2011г. до 13.10.2011г. при условията на продължавано престъпение в с.Мало конаре,обл.Пазарджик е унищожил и направил опит да унищожи чужди движими вещи собственост на Д. Д. Т. на обща стойност 1200 лева,като деянието е останало недовършено по независещ от дееца причини,поради което и на основание чл.216,ал. вр.с чл.26,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Т. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 450/четиристотин и петдесет/лева,ведно със законните последици. ` ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до 950 лева. ОТХВЪРЛИЛ е предявените от В. Б. Т.,Р. Т. и М. М. срещу подсъдимия граждански искове в размера на по 10 000 лева за всеки от тях,обезщетение за имуществени вреди причинени от опита за палеж на лек автомобил. С горното решение Пловдиският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в наказателно-осъдителната й част,като УВЕЛИЧИЛ наказанието на подсъдимия Г. Н. от осемнадесет месеца на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. По жалбата на подсъдимия Н.: Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да увеличи размера на наказанието постановен с присъдата,въззивният съд е приел,че определеното от 18 месеца е занижено и не съответства на степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца.Счел е също така,че критичното отношение на Н. към извършеното престъпление е надценено. Преценката е правилна. Видно е от данните по делото и приетата за установена фактическа обстановка,извършените деяния се характеризират с с висока степен на обоществена опасност.Н. е извършил три деяния,едното от които е останало недовършено в стадия на опита,поради своевременната намеса на полицейските органи. Установен е и мотивът за деянието-обвиненията на пострадалата Д.Т. към него,че постоянно краде селскостопанската й продукция,продавана на пътя Пазарджик-Пловдив,където и той се занимавал с такава продажба.На тази основа отношенията им били влошени и подсъдимият под въздействието на алкохол решил да запали имотите й.Първо запалил 30 броя палети за ябълки,които Т. държала пред дома си, използвайки бензин,който носил.Второто деяние извършил на 01/02.10.2011г. в тъмната част на денонощието,като залял дървената врата на селскостопанската постройка с двигателно масло.Опитал се да я запали с клечка кибрит,но огънят не се развил,тъй като използваното средство не могло да се разгори.В близост до постройката се намирал домът на св.Т. Г.,обитаем по същото време,върху който е било възможно да се разпростре огъня в случай,че би се разгорял.Подсъдимият не се отказал от намерението се да причини вреда на пострадалата и на 13.10.2011г. около 0.20ч отново се насочил към дома на Т.,носейки в себе си две шишета с двигателно масло.Възнамерявал да запали лекия автомобил на пострадалата л.а.”ВАЗ с рег.№ 7325 АА,паркиран пред дома й.Действията му били наблюдавани от полицейски служители,при които бил постъпил сигнал от пострадалата за предходните му действия.Подсъдимият се приближил до автомобила и отворил бутилките със запалителна течност,когато бил задържан от свидетелите П. и Г.. Пожаро- техническата експертиза е дала заключение,че ако автомобилът се бил запалил,пожарът би се разпрострял и върху намираща се на 1.5 метра жилищна сграда и създаде опасност за спящите в нея хора. Предвид изложеното правилно е отчетено,че деянието е с висока степен на обществена опасност. Висока е степента на обществена опасност и на подсъдимия.Видно от справката за съдимост-л.77-79 от дос.пр. подсъдимият е осъждан многократно.Наказанията по тези 6 броя осъждания очевидно не са оказали своето поправително-възпиращо въздействие,което дава основание,за извод че спрямо него следва да се наложи по високо по размер наказание съответстващо на извършеното престъпление,и което да изпълни целите визирани в чл.36 НК. Предвид изложеното,като е увеличил размера на наказанието, въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК. Основание за намаляване на наказанието не е налице,поради което жалбата се явява неоснователна,а решението следва да се остави в сила. По жалбата на частните обвинители : Същите не се доволни от наказанието,увеличено от въззивния съд по тяхна жалба. Настоящият съдебен състав намира,че наказанието от две години лишаване от свобода не е явно несправедливо,поради което липсва законово основание за отменяване на съдебния акт и връщане на делото в тази част, за налагане на друго по-тежко по размер наказание В този смисъл жалбата също е НЕОСНОВАТЕЛНА и не следва да се уважава. Предвид изложеното,тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал съществено нарушение по чл.348,ал.3 НПК,съдебният акт като законосъобразен и справедлив следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 131 от 13 август 2012г. постановено по внохд № 251/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: