Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е


№ 127


гр. София, 13.10.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА


при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1106 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по подадена от С. „А. ” молба от 11.09.2013г. за отмяна на решение № 5151/05.07.2013г. по гр.д. № 3442/2012г. на Софийски градски съд, ГО, IV-д състав, с което е потвърдено решение № II -67-124 от 11.07.2012г. по гр.д. № 7532/ 2012г. на Софийски районен съд, ГК, 67 състав, в частта, в която са уважени предявените от [фирма] по реда на чл.422 ГПК исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл.345, ал.2 ТЗ.
Молителят поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не е могъл да се яви лично или чрез повереник в единственото проведено във въззивната инстанция открито съдебно заседание, поради особено непредвидено обстоятелство, което не е могъл да преодолее - заболяване на органния представител на страната, и вследствие на нарушаване на процесуалните правила на чл.142, ал.2 ГПК е бил лишен от възможност да участва в делото. Въззивният съд не е уважил искането на страната за отлагане на делото и е дал ход на устните състезания, въпреки наличието на болничен лист, удостоверяващ обективното препятствие за участие на законния представител на въззивника в процеса, който няма представител по пълномощие. Поддържа се, че съгласно Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, липсва изискване в графа „забележки” на болничния лист да бъде вписана невъзможността на страната да се явява пред съдебните органи, а евентуални пропуски на оформящия болничния лист не могат да бъдат тълкувани във вреда на осигуреното лице. Молителят излага и съображения, че ЛКК заседават в определени дни и не могат по всяко време да издават удостоверения за невъзможност на лицето да се явява пред съдебните органи, като с молбата по чл.303 ГПК се представя получено в срока на болничния лист удостоверение от ЛКК, като се твърди, че от него се установява невъзможността за явяване на председателя на сдружението пред съдебните органи, поради заболяването му.
Ответникът по молбата, [фирма], [населено място], поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна и претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство. Сочи, че по делото не е било представено медицинско удостоверение по образец, съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, с което задължително при наличие на общо заболяване се удостоверява, че лицето, на което е предписан режим „домашно лечение”, не може да се яви пред органите на съдебната власт, в която хипотеза, представянето на болничен лист не е достатъчно основание за отлагане на делото. Въз основа на това е направен извод, че сдружението - молител не е доказало пред Софийски градски съд невъзможността на представителя си да се яви в откритото съдебно заседание, тъй като не е доказал уважителна причина по см. на чл.142, ал.2 ГПК по предвидения от цитираната наредба начин. Сочи се, че преценката, дали заболяването позволява на лицето да се яви пред съдебните органи, е в компетентността единствено на здравните органи. Застъпва се становището, че издаденият впоследствие и представен в настоящото производство медицински документ удостоверява само, че заболяването не е позволявало явяване пред съдебните органи към датата на издаването му, но не и за минал период - към предшестващата го дата на съдебното заседание. Като допълнителен аргумент се изтъква факта, че удостоверението на ЛКК е издадено да послужи пред друго дело пред ВАС, различно от делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.
Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното:
Софийски градски съд е приел по гр.д. № 3442 / 2012г., че болничният лист, издаден на законния представител на С. „А. ”, С. П., с който й е разрешен отпуск, поради общо заболяване за периода от 11.06.2013г до 20.06.2013г., не удостоверява невъзможност за явяване пред съд съгласно Наредбата за медицинската експертиза, поради което е оставил без уважение молбата на страната за отлагане на делото, дал е ход на устните състезания в единственото проведено на 13.06.2013г. открито съдебно заседание във въззивната инстанция и е постановил решение по спора на 05.07.2013г.
С молбата за отмяна е представено издадено на 17.06.2013г удостоверение от ЛКК във връзка с друго дело, въз основа на същия болничен лист, според което заболяването не позволява явяване на лицето пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.
Молбата е неоснователна.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт през периода на разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение” по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Следователно, при произнасянето си за наличие на непреодолимо препятствие по см. на чл.142, ал.2 ГПК, изразяващо се в заболяване на страната или на законния й представител, когато няма представител по пълномощие, съдът е обвързан от преценката на здравните органи относно режима на лечение, обозначен в болничния лист, като по аргумент от противното от чл.18, ал.2 НМЕ, при определянето на друг режим, различен от домашен амбулаторен или свободен, заболяването е препятствие, което страната не може да отстрани, и е основание за отлагане на делото без да е необходимо издаването на отделно медицинско удостоверение за това. При определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение - домашен амбулаторен или свободен, се счита, че заболяването позволява на лицето да се яви пред органите на съдебната власт, ако не е издадено медицинско удостоверение по образец, с което се установява противното. В тази хипотеза съдът при постановяване на определението по чл.142, ал.2 ГПК отново действа при обвързана компетентност, доколкото преценката, че заболяването не позволява явяване пред съд, е единствено от правомощията на здравните органи, обективирана в медицинско удостоверение по образец по чл.18, ал.2 НМЕ.
Настоящият състав приема, че издаденото на законния представител на сдружението - молител медицинско удостоверение по чл.18, ал.2 НМЕ въпреки, че е с дата след тази на съдебното заседание и във връзка с друго дело, доколкото е издадено на база на представения пред въззивния съд болничен лист, установява преценка на здравните органи, че заболяването не позволява явяване на лицето пред разследващите органи за целия период на отпуска, разрешен с болничния лист. Независимо от наличието на заболяване, което по преценка на здравните органи не позволява явяване пред съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на чл.142, ал.2 ГПК, тъй като страната се е позовала пред нея единствено на болничен лист, без да представи медицинско удостоверение по чл.18, ал.2 НМЕ или да заяви, че й е необходимо време за издаването му. Нещо повече, страната се е снабдила с медицинското удостоверение по чл.18, ал.2 НМЕ на 17.06.2013г., което е могла да представи по делото след 20.06.2013г. – датата на изтичане на разрешения й с болничния лист отпуск, до постановяване на решението по делото на 05.07.2013г., което не е направила. Процесуалното бездействие на страната във връзка с упражняване на правата й се дължи на процесуална небрежност, на който тя не може да се позовава. Отмяната на влезли в сила решения не е способ за отстраняване на направени от страната грешки при организиране на защитата й по делото.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение. Въпреки изхода на делото, в полза на ответника по молбата не се присъждат разноски, тъй като не се доказва такива да са направени от него в настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. „А. ”, ЕИК 12103612, за отмяна на решение № 5151/05.07.2013г. по гр.д. № 3442/2012г. на Софийски градски съд, ГО, IV-д състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.