1 Р Е Ш Е Н И Е № 60158 [населено място] ,03.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 763/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдиците на КТБ / в несъстоятелност / - Ангел Донов и Кристи Маринова , за отмяна на решение № 246/27.01.2020 г. по т.д.№ 1818/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2514/20.12.2018 г. по т.д.№ 1523/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от синдиците на банката против „Доминус„ ЕООД искове, с правно основание чл.60а ал.1 т.1 ЗБН , в качеството му на трето лице, придобило имущество с произход от банката, без реално заплащане на насрещна престация или срещу насрещна престация на значително по-ниска от получената стойност, за връщане в масата на несъстоятелността на банката на три поземлени имота – с пл. № 000265, парцел 265, масив 000, с площ от 38,987 дка, с пл. № 000264 , парцел 264, масив 000, с площ от 3,000 дка и пл.№ 000266, парцел 266, масив 000, с площ от 17,844 дка, всички получени след разделяне на имот № 000260 в землището на [населено място], местност Елака, [община], област Пловдив. Синдиците оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – недопусната съдебно-оценителска експертиза, в нарушение на чл.201 ГПК, предвид оспорване заключението на първоначалната, обосновала извод, че пазарната оценка на разпоредените имоти е по-ниска от платената по сделката цена . В останалата си част касационната жалба не навежда доводи за неправилност на въззивното решение, а съдържа коментар на съобразимите, като доказани в процеса, релевантни за разглеждането на спора, факти. От ответната страна - „Доминус „ЕООД и третото лице – помагач на същата - „ Омега агро инвест „ ЕООД – не са постъпили отговори на касационната жалба. В хода на производството и с оглед решение № 8 / 27.05.2021 г. по конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България / обн. ДВ, бр.48 от дата 08.06.2021 г./, до произнасянето на който производството по делото е било спряно с определение № 193/05.11.2020 г. на настоящия състав, ответникът ”Доминус„ ЕООД е оспорил допустимостта на въззивния акт, предвид прогласената противоконституционност на чл.60а ал.1 ЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2015 г., доп. ДВ бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./. С определение № 60425/01.07.2021 г., след възобновяване на спряното производство , касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно правомощията си по чл.293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното: Предявеният иск е с правно основание чл.60а ал.1 т.1 ЗБН, с поддържане на всяка от двете хипотези на разпоредбата . Въззивният съд е отхвърлил иска по съображения за недоказана нееквивалентност на насрещните престации по атакуваната сделка, както и че ответникът не е изпълнил задължението си за плащането на цената, въпреки доказаност, че разпоредените недвижими имоти са придобити с имущество с произход от банката, по смисъла на пар.1 т.7 от ЗБН. С решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, разпоредбата на чл.60а ал.1 от ЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2015 г., доп. бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г./ е обявена за противоконституционна.Конституционният съд приема, че „ по отношение на разпоредбата на чл.60а, предоставяща възможност синдикът, временният синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, е необходимо да се посочи, че така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти („всяко трето лице”), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат – връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира „имуществото с произход от банката”), б е з провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки. С правните си последици разпоредбите както на чл.60б , така и на чл.60а постигат ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици “. Предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна, настоящият състав на ВКС намира, че исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН са недопустими. Възражението на касатора, че обявяването на противоконституционността не рефлектира върху правото на иск, а е съобразимо като обстоятелство при произнасяне по съществото на спора, е несъстоятелно. С разпоредбата на чл.151, ал.2, изр.трето от Конституцията е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/. С Решение № 22/1995г. по конституционно дело № 25/1995г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Съдът излага мотиви, че „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения, поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества . Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което и липсват подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по иска – прекратено. На основание чл.60а, ал.2 ЗБН дължимата държавна такса за трите съдебни инстанции в общ размер на 382 лева / 176 лева за първа инстанция, 88 лева за въззивна инстанция и 118 лева за касационна инстанция/ следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Предявените от ответника „ Доминус „ ЕООД претенции , с молба вх.№ 65028/11.06.2021 г. – за отмяна на допуснатото обезпечение на исковете и за заличаване вписването на исковата молба - не са в компетенциите на настоящата инстанция, а на съда, допуснал обезпечението, респ. на съдията по вписванията, въз основа на настоящия съдебен акт за прекратяване на производството. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, първо търговско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 246/27.01.2020 г. по т.д.№ 1818/2019 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото със същото решение № 2514/20.12.2018 г. по т.д.№ 1523/2017 г. на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Доминус„ ЕООД иск, с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН, за връщане в масата на несъстоятелността на банката, на придобити със средства с произход от банката, три поземлени имота : 1/ пл. № 000265, парцел 265, масив 000, с площ от 38,987 дка ; 2/ пл. № 000264 , парцел 264, масив 000, с площ от 3,000 дка и 3/ пл.№ 000266, парцел 266, масив 000, с площ от 17,844 дка, находящи се в землището на [населено място], местност Елака, [община], област Пловдив. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника „ Доминус „ЕООД - „Омега Агро Инвест „ ЕООД. ОСЪЖДА „КТБ“ АД /н/ да плати по сметка на ВКС сумата от 382 лева, дължима държавна такса за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: