6 Р Е Ш Е Н И Е № 238 СОФИЯ, 13.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 37/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : С решение № 354 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 1018/2012 г. на Окръжен съд - Велико Търново е отменено решение № 333 от 07.06.2012 г. по гр.д. № 4/2012 г. на Районен съд- Горна Оряховица и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на С. Д. Г., А. С. Г. и М. Д. К., че [фирма] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Горна О., представляващ дворно място с площ 1 534 кв.м, с идентификационен № 23100.501.315 по кадастралната карта и регистър, одобрени през 2011 г. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от от С. Д. Г. чрез неговия пълномощник адв. И. И.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е приел, че дружеството ищец е придобило правото на собственост върху имота на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, без по делото да са били събрани доказателства дали имотът се е водил в активите на преобразуваното държавно предприятие. На следващо място поддържа, че ищецът не е доказал в продължение на повече от 10 години след преобразуването на държавното предприятие да е владял имота явно, спокойно и необезпокоявано, поради което изводът на въззивния съд за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание се явява необоснован и незаконосъобразен. Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба. Ответниците А. С. Г. и М. Д. К. също не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е бил отчужден през 1983 г. по реда на З. от наследодателя на ответниците- Д. Х. Г., за озеленяване на Завод за възли и детайли за металорежещи машини- [населено място], след което бил предоставен за стопанисване и управление на същото държавно предприятие. През 1984 г. в имота е била изградена оранжерия за нуждите на стола на завода, която през 1994 г. е била съборена. Приел е, че заповедта за отчуждаване е произвела вещноправно действие от момента на влизането й в сила, поради което най- късно от 27.06.1983 г. имотът е станал държавна собственост, независимо от това дали на собственика е било заплатено определеното парично обезщетение. Посочил е, че съгласно чл. 109 З./ отм./, ако в три годишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване собственикът не е бил обезщетен, това би било основание да поиска отмяна на отчуждаването, но заповед по чл. 109 З./отм./в случая не е била издадена. Ответниците не са направили и искане за отмяна на отчуждаването и по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. Поради това те не се легитимират като собственици на имота. Имотът е бил отчужден, предоставен за оперативно управление на З. - Д., което е било поделение на З.- София, а при извършеното преобразуване на държавната фирма в търговско дружество имотът е преминал в собственост на дружеството на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. От момента на преобразуването през 1991 г. дружеството е започнало да упражнява спокойно, явно и необезпокоявано владение върху имота, като го е държало като свой. Това владение е продължило повече от 10 години, поради което през 2001 г. дружеството е придобило имота на оригинерно основание - придобивна давност. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за предпоставките за придобиване право на собственост от еднолични търговски дружества с държавно имущество по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, като е констатирано противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 616 от 04.07.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1538/07 г. на V г.о. В него е прието, че при спор за придобиване на собственост върху недвижим имот на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, от значение е какво имущество е било предоставено от държавата за стопанисване и управление на държавните предприятия и дали с акта за преобразуване собствеността се прехвърля върху тях. В създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по този въпрос се приема, че предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ за придобиване на собственост от търговско дружество с държавно имущество включват: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество; предоставяне на това имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие; преобразуване на това предприятие в търговско дружество, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, респ. в акта за преобразуването не е предвидено нещо друго относно това имущество. При наличието на тези законови изисквания се осъществява прехвърляне на правото на собственост от държавата на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. В случая обаче ищецът не се е позовал на придобиване на правото на собственост върху имота на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. Изрично в проведеното на 12.05.2012 г. съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че основанието, на което ищецът претендира да е придобил собствеността върху имота, е придобивна давност в резултат на упражнявано в продължение на повече от 10 години давностно владение. За да направи извод, че в полза на ищеца е осъществен фактическия състав на този оригинерен придобивен способ, въззивният съд е приел, че той е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, като последица от това придобиване правото на собственост на държавата е било прекратено, следователно - не е имало забрана по смисъла на чл. 86 ЗС имотът да бъде придобит по давност. Подобна правна конструкция не може да бъде възприета, тъй като пренебрегва основни положения във връзка с института на придобивната давност и на способите за придобиване на право на собственост и вещни права изобщо – по давност може да се придобие право на собственост върху чужда вещ ; правно невъзможно е едно лице, след като е придобило собственост на производно основание, каквото е придобиването по чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, да започне да владее против себе си и да придобие правото на собственост и на оригинерно основание. По основателността на касационната жалба. От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че процесният недвижим имот е бил собственост на наследодателя на ответниците - Д. Х. Г.. По действащия към 1982 г. ЗРП същият е бил заснет с пл.№ 315. През 1982 г. е открито производство за отчуждаване по З. на няколко имота, между които и имот пл.№ 315, за нуждите на озеленяването на “Завод за възли и детайли за металорежещи машини” /ЗВДММ/ - [населено място]. Имотът е бил оценен и на собственика Д. Г. е било определено парично обезщетение в размер на 3010 лв. Имотът е бил завзет за нуждите на завода, като в него през 1984 г. е била изградена оранжерия, но няма доказателства, а и твърдения от ищеца, това обезщетение да е било изплатено. При тези данни в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че е било извършено валидно отчуждаване на имота, в резултат на което държавата е придобила правото на собственост върху него, а наследниците на бившия собственик, за да възстановяват собствеността си, е следвало да поискат отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. Съгласно чл. 105 З./ отм./, недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации, се заемат след като инвеститорът обезщети правоимащите съгласно разпоредбите на този закон. Обстоятелствата, че по отношение на недвижимия имот е започнала процедура по отчуждаване по З., че имотът е бил завзет от държавата, но на собственика не е било изплатено определеното парично обезщетение, налагат извод, че имотът е бил отчужден не по установения в закона ред - хипотеза, която се обхваща от реституционното основание на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ. Възстановяването на собствеността върху имоти, които попадат в приложното поле на този закон, е ex lege, при наличието на визираните в чл. 1, ал.1 предпоставки – към момента на влизане на закона в сила имотите да са в патримониума на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества, и да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Тъй като реституционното основание по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ е въведено с изменение на закона, направено с § 1 от ПЗР на ЗОСОИ, преценката за наличието на тези предпоставки е към 22.11.1997 г. Това е прието в т.3 от ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод дали към момента на влизане в сила на рестуционния закон процесният недвижим имот е бил в партимониума на държавата или на ищцовото дружество, което е образувано през 1991 г. като еднолично търговско дружество с държавно имущество и след поредица реорганизации се явява правоприемник на Завода за възли и детайли за металорежещи машини - [населено място], за нуждите на който е открито производството по отчуждаване на имота по З. през 1982 г. Това обстоятелство обаче е без значение, тъй като и държавата, и нейните търговски дружества по чл. 61 ТЗ, са сред субектите, посочени в чл. 1, ал.1 от ЗВСВНОИ, т.е. и в двата случая първата предпоставка за възстановяване на собствеността ще бъде налице. Налице е и другата предпоставка - към 1997 г. процесният имот е съществувал във вида, в който е бил отчужден. Събрани са гласни доказателства, че построената през 1984 г. оранжерия е била съборена през 1994 г., след което имотът е бил запуснат, обрасъл с бурени и превърнат в сметище. При така събраните доказателства по делото следва да бъде направен извод, че собствеността върху процесния имот е възстановена на основание чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ по силата на закона от момента на влизането му в сила в полза на бившия собственик- праводателят на ответниците по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСВНОИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, не се зачита и от влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ започва да тече нова давност. Следователно, упражняваното от ищеца владение до 22.11.1997 г. е без правно значение и независимо от продъжителността му, не може да доведе до придобиване на имота по давност. С оглед събраните по делото доказателства, че след 1994 г. дружеството не ползва имота, че същият е неограден и запуснат, следва да се приеме, че дружеството не е упражнявало фактическа власт върху него, поради което не го е придобило по давност и към момента на предявяване на иска не се легитимира като собственик на оригинерно основание. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което съставлява основание по чл. 281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не са налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. ГПК спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като предявеният от [фирма] против С. Д. Г., А. С. Г. и М. Д. К. иск за установяване, че на основание придобивна давност ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Горна О., представляващ дворно място с площ 1 534 кв.м, с идентификационен № 23100.501.315 по кадастралната карта и регистър, одобрени през 2011 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед този изход на делото [фирма] следва да бъде осъден да заплати на С. Д. Г. направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 62 лв. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 354 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 1018/2012 г. на Окръжен съд - Велико Търново, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Горна О., против С. Д. Г., А. С. Г. и М. Д. К. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че на основание придобивна давност ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Горна О., представляващ дворно място с площ 1 534 кв.м, с идентификационен № 23100.501.315 по кадастралната карта и регистър, одобрени през 2011 г. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление с. Д., общ. горна О., да заплати на С. Д. Г. направените по делото разноски пред ВКС в размер на 62 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: