Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * материалноправна легитимация на ищеца * реституция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 241

София, 23.10.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 01 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3194 /2013 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 398 от 12.07.2013г.. по касационна жалба на [община] е допуснато касационно обжалване на решение № 418 от 03.08.2012г. по гр.д.№ 1981 /2011г. с което е отменено решение № 418 от 03.08.2012г. по гр.д.№ 1981/2011г. на Горнооряховски РС и вместо това са уважени предявените от И. С. С., Д. С. С., Б. Д. С., Д. Б. С. и А. Б. С. против касатора искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС. Касаторът е осъден да предаде владението на ищците – собственици върху 20 кв.м. в северозападната част от УПИ VІ-894 в кв.90 по плана на Горна О. и да премахне автобусната спирка, разположена на тази част от имота.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон, защото съдът не е съобразил, че спирката попада извън имота на ищеца, защото не е приложена предходна регулация, която вече не може да се приложи – пар.8 ЗУТ, за допуснати процесуални нарушения, защото не е възприет без мотиви изводът на вещото лице, че спирката е извън имота и за необоснованост на решението.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по два въпроса:
По първия въпрос - може ли съдът да не възприеме заключението на СТЕ без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК, съдебната практика приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случай следва да се мотивира от съда. /Р № 108/16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г. ІV гр.о., Р № 118/15.05.2012г. по гр.д.№ 588/11г. ІІ гр.о. Р № 60/25.03.2013г. по т.д.№ 475/12г. ТК ІІ т.о.
По втория въпрос - може ли да се уважи иск за собственост ако ищеца не е доказал правото си на собственост. Съдебната практика без противоречие и в съответствие с нормите на чл. 108 и 109 ЗС приема, че за да се уважат тези два иска следва ищецът да докаже правото си на собственост. Доказване на активната материланоправна легитимация на ищеца е първата от трите кумулативно необходими предпоставки за уважаване на ревандикационния иск наред с това ответникът да ползва имота и това ползване да е без основание. За да иска преустановяване на неоснователно действие, ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, ползването на който твърди, че е смутено.
По делото е установено следното:
С н.а. № 1443/1940г. А. К. купува дворно место от 500 кв.м. и дворно место от 1200 кв.м. Тази площ обхваща имоти 2110 и 2111 по плана от 1921г. За тях са отредени п.ІV-1210 и п. V-1211, записани на Ал.К.. В следващия план източната и западната част от тях са заснети като имоти 2194 и 2195. По ЗОЕГПНС от К. е отчуждено дворно место, съставляващо имот 2195, видно от заповед № Р-01-11-207/11.02.1993г. и заповед № Р и Б -66 / 08.02.1995г. / л. 68 и л. 69 от делото на РС/ Със заповед № 2367 от 18.04.1958г. са отчуждени от А. К. за обществено мероприятие на основание чл. 55 а от ЗПИНМ место от 700 кв.м., за които е съставен А. № 865. /л.65/. Този план е частично изменен, като двата имота са обединени и е образуван парцел V-„гр. кооперативно жилищно строителство” от кв. 90 Към този момент дворното место е било държавна собственост, отчуждена на посочените две основания и затова е отреден за обществено мероприятие. С договор от 15.09.1982г. държавата продава на Й. и Б. С. втория етаж от жилищната сграда в имота и ½ ид.ч. от дворно место от 350 кв.м. /а не от 700 кв.м./ Без значение за придобиването на вещните права е колко квадратни метра от дворното место са оценени. Другата ½ ид.ч. от дворно место от 650 кв.м. е реституирана на наследници на К., които с н.а. № 217/01.04.2011г. продават възстановената им част от дворно место, съставляващо УПИ VІ-894 от кв. 90 от 650 кв.м. на ищеца И. С.. Й. С. е починала на 28.02.2001г. и е наследена от съпруга си Б. С. и дъщерите си А. С. и Д. И..
По плана от 1957г. е предвидено предаване по регулация на 90 кв.м. от имот 2195 към п. VІІІ-2193. Регулацията за тази площ не е приложена. При действието на плана от 1957г. – преди ищците да придобият права върху имота на северозападната регулационна линия, но извън оградата на имота трайно е прикрепена към терена автобусна спирка от метална конструкция. По делото е представено у-ние № 686 от 20.02.1969г., че се отнемат от А. К. съсобствен с общината парцел VІІ-2195 за автобусна спирка 20 кв.м., като вместо обезщетение ще се увеличи частта на К.. Това удостоверение няма вещно действие и не доказва нито отчуждаване, нито придобиване на права.
По плана от 1988г. имот 2195 е заснет с пл.№ 894. Според заключението на СТЕ, този имот е грешно заснет защото е включен и терена на автобусната спирка, макар на место да е извън оградата, а спирката да е изградена преди повече от 10 години- чл. 33, ал.1 изр.2 З. /отм/.
По сега действащия подробен устройствен план, одобрен 1998г. за имот 894 е отреден УПИ ... в кв. 90, в който е отразена освен жилищната сграда с пристройка и автобусната спирка. Според заключението на СТЕ не е приложена регулацията към [улица]с о.т. 16-84 и [улица]с о.т.76-83-84 и поради това е допусната грешка в плана. Според вещото лице спирката в действителност е в регулационните граници на парцела но попада извън материализираната масивна ограда.
РС е отхвърлил исковете, като е приел, че процесната площ от 20 кв.м. е извън имота на ищците и те не са нейни собственици, а няма доказателства и общината да я владее,или държи.
Въззивната инстанция е формирала други правни изводи. Тя е приела, че терена от 20 кв.м. е част от имота на ищците, а ответната община не доказва придобивно основание, поради котето исковете са уважени.
При тези доказателства не се доказва правото на собственост на ищците върху спорните 20 кв.м. поради следното. От А. К. е отчужден целия имот, на два етапа – по ЗОЕГПНС и ЗПИНМ. Към момента на изграждане на спирката – в периода 1969, но преди 1982г. терена на който е поставена е бил държавна собственост. С договорът от 15.09.1982г. на Й. и Б. С. е продадена ½ ид.ч. от дворно место от 350 кв.м., а не от 700 кв.м., съобразно изричното съдържание на договора. С оценителен протокол, включително и на дворното место не може да се установява придобиване на двойно по-голяма площ. Към момента на сключване на договора – 15.09.1982г. спирката вече е съществувала, а тя и терена под нея не са били предмет на прехвърляне. Затова Й. и Б. С. не се легитимират като собственици на спорните 20 кв.м. под спирката.
Тъй като автобусната спирка представлява реализирано обществено мероприятие, тази част от имота с площ 20 кв.м. не е подлежала на реституция по ЗВСОНИ. Затова на А. К. са реституирани ½ ид.ч. от 650 кв.м., а не от 700 колкото са отчуждени от него. Поради това, че той и неговите наследници не са придобили спорната площ от 20 кв.м. по реституция, те не са могли да прехвърлят тази площ на ищеца И. С..
Така поради това, че ищците не се легитимират като собственици на процесните 20 кв.м., предявеният от тях ревандикационен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Това е основание за отхвърляне и на предявения негаторен иск за премахване на автобусната спирка върху процесната площ. Съобразно този резултат, на общината следва да се присъдят деловодни разноски до доказания размер 70 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 544 от 22.02.2013г., по гр.д.№ 1981/2011г. на Окръжен съд - Велико Търново и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. С., Д. С. С., Б. Д. С., Д. Б. С. и А. Б. С., всички от [населено място], [улица] на основание чл. 108 ЗС [община] да предаде владението на ищците – собственици върху 20 кв.м. в северозападната част от УПИ ... в кв.90 по плана на Горна О. и на основание чл. 109 ЗС да премахне автобусната спирка, разположена на тази част от имота.
ОСЪЖДА И. С. С., Д. С. С., Б. Д. С., Д. Б. С. и А. Б. С. ДА ЗАПЛАТЯТ НА [община] деловодни разноски в размер на 70 лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: