3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 148 гр.София, 08.05.2020г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесета година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1107 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 31.12.2019г. по гр.д.№5650/2019г. на АС София, с което е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател Е. С. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е разрешен правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационон обжалване и атакуваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато за разглеждане на спора по същиство. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. За да постанови своето определение въззивния съд е установил, че с определение № 15372 от 21.06.2019г. съставът на ГС-София е оставил исковата молба на частната жалбоподателка Е. С. и съпрутга и С. С. без движение и е указал на ищците да уточнят срещу кого предявяват претенциите си, до посочат цената на исковете си и да представят доказателства за заплатена държавна такса в размер 4% върху същата, както и да опишат подробно извършените подобрения, както и момента на извършването им. Констатирано е от приложените по делото разписки, че съобщения за указанията на съда са изпратени на двамата ищци на адреса посочен в исковата молба: [населено място], кв.Г., [улица] са получени на 03.07.2019г. от С. С. лично и като съпруг на Е. С.. Установено е, че ГС София е прекратил производството по делото, като е приел, че съобщението с указанията е било надлежно връчено на ищците на 03.07.2019г., но в срок не са отстранени нередовностите на исковата молба. За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съгласно чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата. Посочил е, че в чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата, като същевременно законът е допуска връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно (чл. 46 ГПК), като това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса, като лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Прието е, че в конкретния случай тези правила са били спазени. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на частната жалбоподателка Е. С., че съпругът и не е мотгъл да и предаде съобщението, тъй като са във фактическа раздяла. Съдът е изложел съображения за това, че съобщението е връчено на посочения в исковата молба общ адрес и на съпруга на ищцата. В изложение по чл.274, ал.3 ГПК, чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалние си представител поддържа, че в определението е разрешен правен въпрос от значение за спора: редовно ли е връчването на съобщение, ако лицето, приело съобщението не е разписало разписката със задължението да предаде призовката на адресата и не е предало съобщението на адресата. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по поставения за разглеждане въпрос и на соченото от него основание. Въпросът е свързан с приложението на чл. 46, ал. 2 ГПК (предвиждаща възможност за връчване на съдебни книжа на пълнолетно лице от домашните на адресата или на друго пълнолетно лице, което живее на същия адрес и се е задължило да предаде книжата на адресата). Същият се отнася до редовността на връчване на съобщението до жалбоподателя. В практиката се пршема, че под “друго лице, което живее на адреса”, следва да се разбира лице, което живее на същия адрес, на който живее и самият адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище, като този извод следва категорично от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 38 във връзка с чл. 46, ал. 2 ГПК и от изричната дефиниция на понятието “адрес” на физическите лица, дадена в разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 3 от Закона за гражданската регистрация. При съобразяване именно с тази практика съдът е приел, че връчването на съобщение на жалбоподателката е редовно. Оттук и изводът, че ищцата-частен жалбоподател е била надлежно уведомена за дадените й указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и поради това правилно същата е върната и е прекратено производството по делото. В този смисъл е и даденото разрешение в приложената към жалбата практика от самата жалбоподателка. Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за коригирането й. Предвид изложените съображения съдът: О П Р Е Д Е Л И : Не ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 31.12.2019г. по гр.д.№5650/2019г. на АС София. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: