4 Определение по ч.т.д. № 82/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №200 София, 17.03.2011 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 82 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на И.-Ф.”Г. Е. К - Г. срещу Определение № 1492 от 29.09.2010 год. по ч.гр.д.№ 1272/2010 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено протоколно определение от 09.07.2010 год. по т.д.№ 1060/2009 год. на Софийски градски съд. С него СГС е прекратил производството по предявеният от „И-Ф.”Г. Е. Ко - Г. срещу [фирма] (н) иск по чл.51 ал.3 ЗМТА вр.чл.119 вр.чл.117 КМПЧ за допускане изпълнението на Арбитражно решение от 12.06.2008 год. по д.№ 14870/JHN на Арбитражния съд към Международната търговска камара – П.. Съставът на СГС е постановил производството по делото да продължи по иска за признаване на същото Арбитражно решение. За да прекрати производството в посочената част, съставът на СГС се е позовал на обстоятелството, че по отношение на ответника е налице висящо производство по несъстоятелност. Поради наличието на производство по универсално принудително изпълнение, искът по чл.51 ал.3 ЗМТА за допускането на изпълнение по реда на чл.119 вр.чл.117 КМПЧ е лишено от правен интерес, доколкото провеждането на производство на индивидуално принудително срещу несъстоятелния длъжник е недопустимо. Последователно подържаната теза на ищеца-касатор е, че производството по признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение е единно, както и липсата на процесуална пречка за провеждането му, поради несъстоятелността на ответника. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК са посочени три процесуалноправни въпроса, които касаторът свързва с основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Въпросите са формулирани така: 1./ Исковете за признаване и допускане изпълнението на международно арбитражно решение по чл.51 ал.2 и ал.3 ЗМТА вр.чл.118 (за признаване) и чл.119 (за допускане на изпълнението) КМПЧ, могат ли да се разделят, тогава, когато се иска признаване и допускане на такова решение; 2./ Налице ли е правен интерес от иск за допускане на изпълнението по чл.119 КМПЧ вр.чл.51 ЗМТА, т.е. дали е необходимо да бъде зачетено и като изпълнително основание това чуждестранно решение при висяща несъстоятелност на длъжника (и ответник по това международно арбитражно решение), като универсално принудително производство; 3./ Какъв е характерът на исковото производство по чл.51 ал.2 и ал.3 ЗМТА вр.чл.118 и чл.119 КМПЧ и приложима ли е разпоредбата на чл.637 ал.1-5 ТЗ Настоящият съдебен състав счита, че поставените от касатора въпроси следва да бъдат обединени в един, произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона – чл.51 ал.3 ЗМТА и развитието на правото. Въпросът е: Допустимо ли е прекратяване, поради липсата на правен интерес производството по иск за допускане на изпълнението на чуждестранно арбитражно решение, с оглед обстоятелството, че изпълнението може да бъде реализирано по реда на Част ІV ТЗ. Както бе посочено по-горе, искът/исковете са предявени по реда на чл.51 ал.3 ЗМТА и са насочени срещу [фирма] (н), представлявано от синдика. Производството по признаване на арбитражното решение е висящо и разглеждането му в настоящето производство е дотолкова, доколкото именно неговата висящност съставлява аргумент в полза на тезата, че евентуалния положителен изход от него, обезсмисля допускането на изпълнението му. Това е така, поради обстоятелството, че вземането ще подлежи на удовлетворяване по реда на универсалното принудително изпълнение. Настоящият съдебен състав счита, че в случая нито чл.637 ТЗ е неприложим, доколкото производството по чл.51 ал.3 ЗМТА не се обхваща от изброяването в чл.637 ал.5 ТЗ. Това е така и поради обстоятелството, че ако би се приела приложимостта на посочения текст, тя би се простирала и по отношение на производството по признаване на чуждестранното арбитражно решение, а не само по отношение производството по допускане изпълнението му. Аргументите на страните са свързани по-скоро с последиците от допускането на изпълнението и дали то следва да се осъществи като индивидуално или като универсално принудително такова. Тези аргументи са извън обсега на спора, който би следвало да бъде: Налице ли е правен интерес от допускане на изпълнението на територията на Република България? Въпросът дали след като бъде допуснато изпълнението на територията на Република България, то ще следва да бъде реализирано като индивидуално или като универсално е последващ въпрос и този въпрос според настоящия съдебен състав е извън производството по екзекватура и не обуславя неговата допустимост. Проверката по чл.V на Нюйоркската конвенция респ.чл.120 вр.чл.117 КМЧП обхваща условията за признаване и допускане на изпълнението, а не процесуалните предпоставки за образуването на това производство, извън формалните такива по чл.119 ал.2 КМЧП и при лимитативност на възраженията – чл.121 ал.2 и ал.3 КМЧП, които обаче са възражения по същество, а не по допустимостта на производство. От това следва, че проверката по чл.130 ГПК на която се е позовал първоинстанционния съд, както и пречката по чл.637 ал.5 ТЗ, аргумент от която черпи състава на САС, нямат приложение в случая. Вярно е, че би била налице неоспоримост на вземането в случай, че чуждестранното арбитражно решение бъде признато – арг.чл.691 ТЗ. Искът за допускане на изпълнението му, обаче, не може да бъде квалифициран като установителен в който случай правният интерес би съставлявал абсолютна процесуална предпоставка, а по-скоро, като специфичен конститутивен иск. И пак следва да се отбележи – искът е за допускане на изпълнението на територията на Република България. Дали въз основа на положително решение по спора ще бъде допуснато издаването на изпълнителен лист - чл.51 ал.1 ЗМТА, ще бъде ли образувано производство по индивидуално принудително изпълнение, това са въпроси извън настоящето производство. Становището на състава на І т.о. е, че допускането на изпълнение на територията на Република България обхваща и двата вида принудително изпълнение - индивидуално или универсално с оглед статута на ответника. В случай, че ответникът е в процедура по несъстоятелност, ако бъде допуснато, изпълнението на чуждестранното арбитражно решение подлежи на реализация по реда на чл.685 и сл.ТЗ в който случай действително би била приложима хипотезата на чл.637 ал.5 ГПК, но както неколкократно бе посочено – касае се за обстоятелства, които могат да възникнат след постановяване на съдебното решение и то само в случай, че арбитражното решение бъде признато и изпълнението му – допуснато. Поради изложените съображения, съдебният състав счита, че прекратителното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 1492 от 29.09.2010 год. по ч.гр.д.№ 1272/2010 год. на Софийския апелативен съд и определение от 09.07.2010 год. по т.д.№ 1060/2009 год. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.