Р Е Ш Е Н И Е № 504 гр. София, 20 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1598/2012 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъди-мият И. И. М. от гр.Сл., чрез неговия служебен защитник – адвокат Н. К., против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 142/2012 г. Сочи се, че размерът на наложеното наказание е явно несправедлив и се иска неговото намаляване. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 122/16.07.2012 г., Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 18/23.04.2012 г., постановена по нохд № 154/2012 г., на Сливенския окръжен съд, с която подс. И. И. М. е бил признат за виновен в извършено на 27.12.2011 г., в гр. Сливен, престъпление по чл. чл. 115 НК и при условията на чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК, осъден на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при „строг” първоначален режим, зачетено предварителното задържане, уважен предявеният граждански иск за 30 000 лв., присъдени направените разноски и решен въпроса за веществените доказателства. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията по този направен довод. При определяне размера на наказанието решаващия съд, а от своя страна и въззивната инстанция, са подложили на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно същото е било индивидуализирано при условията на чл. 54 и 58а, ал. 1 НК с оглед производството по Глава 27 НПК. В тази връзка, са били взети в пред вид всички данни за обществената опасност на извършеното деяние и за личността на дееца. С оглед на това и настоящата инстанция счита, че размерът на санкцията се явява напълно справедлива. Допълнителното й намаляване не би било оправдано, тъй като няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия по отношение на индивидуалната и генерална превенции. От друга страна, с оглед данните по делото за деянието и личността на дееца, не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното и определи под най-ниския предвиден в закона размер по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, така както правилно са счели и предходните инстанции. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 122/ 16.07.2012 г., постановено по внохд № 142/2012 г., на Бургаския апелативния съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: