Р Е Ш Е Н И Е № 273 С. 23.10.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3963 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.4 от ГПК. Образувано е въз основа подадената от М. Х. Т. от [населено място] и П. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Б. молба с вх.№ 3608 от 3.12.2012г. за отмяна на решение № 129 от 18.02.2010г. по гр.д.№ 1758/08г. Върховен касационен съд.С него е потвърдено решение № 26 от 15.01.08г. по в.гр.д.№ 956/07г.на Окръжен съд Пазарджик в обжалваната част,като е отменено решение от 10.05.07г.по гр.д.№ 310/06г.на Районен съд Пещера и е постановено друго,с което е унищожен договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№ 24 от 1.08.96г.по н.д.№ 506/96г.до размера на 1/3ид.ч.от ливада в землището на [населено място] м.”Е. камък”с площ от 9.176дка-имот с пл.№ 904016 и ливада в същата местност с площ от 1.890дка-имот с пл.№ 905027 и е прието за установено по отношение на М. и П. Т., че Снежинка М. е собственик на 1/3ид.ч.от посочените имоти. Молителката се позова на две основания за отмяна. Първото е по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК - наличие на ново обстоятелство,изразяващо се в това, че лицето Снежинка М. не е лекувана в Държавна психиатрична болница П. за периода 1995г.-30.10.09г.и по отношение на нея след 1992г. не е провеждана процедура по назначаване на настойник и попечител от [община], което установява с представени удостоверение с № 146 от 4.02.11г.на директор на държавна психиатрична болница П. и удостоверение с № 11-00-39 от 7.02.11г.на [община]. Второто посочено от молителката основание за отмяна е по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК - наличие на постановено /след решението,чиято отменя се иска/ друго решение № 548 от 26.11.12г. по гр.д.№ 851/12г.на ПОС,за което твърди,че е за същото искане и на същото основание,както и че противоречи на настоящето,чиято отмяна се иска. Желае последното да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане в районния съд от друг състав, като бъде посочено от кое действие то да започне. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор от Л. Х., правоприемник на Снежинка М.. Със същия се оспорва основателността на подадената молба със становището, че новото обстоятелство, на което се позовава страната не е ясно посочено, а цитираното решение не е постановено преди настоящето и не е между същите страни, на същото основание и със същото искане. То касае поправка на очевидна фактическа грешка,допусната в решение по спор, който не е приключил с влязъл в сила акт. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Процесуалните представители съответно поддържат и оспорват подадената молба за отмяна,като всяка страна претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане,изразените становища и доказателствата по делото,намира молбата за неоснователна по следните съображения : Искането за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е подадено след изтичане на законоустановения тримесечен срок по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК, който тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или в който е могъл да се снабди с новото доказателство. Това е така, защото удостоверенията, на които молителката се позовава, за да посочи кога й е станало известно твърдяното от нея като ново обстоятелство са от 4.02.11г.и 7.02.11г., а молбата за отмяна е подадена по пощата повече от година след това - на 30.11.12г. Освен, че е подадена след законоустановения срок, молбата с правно основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е и неоснователна, защото новото обстоятелство, на което се позовава молителката /че ответницата по делото, чиято отмяна се иска Снежинка М. не е лекувана в Държавна психиатрична болница П. за периода 1995г.-30.10.09г.и по отношение на нея след 1992г. не е провеждана процедура по назначаване на настойник и попечител от [община]/ не е от съществено значение за изхода на делото. Дори и това обстоятелство да е било известно докато спорът е бил висящ, същото – с оглед предмета на спора – обективно съединени искове по чл.26 от ЗЗД,чл.28 от ЗЗД и чл.108 от ЗС – по никакъв начин не би могло да повлияе на изхода му. Не съставлява основание за отмяна и второто посочено от молителката основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК. Последното е обосновано с приложено решение № 419 от 13.07.12г. по гр.д.№ 312/06г.на РС Пещера, постановено по реда на чл.192 ал.2 от ГПК/отм./, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 189 от 28.06.11г.по гр.д.№ 312/06г./за него молителката не е представила доказателства за влизане в сила/. Към отговора на противната страна е приложено решение № 548 от 26.11.12г. по гр.д.№ 851/12г.на ПОС, с което частично е потвърдено посоченото от молителката решение № 189 от 28.06.11г.по гр.д.№ 312/06г. в частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран н.а.№ 24 от 1.08.96г.по н.д.№ 506/96г.в частта, в която Снежинка М. е продала на М. Х. Т. 1/3 ид.ч. от ливада в землището на [населено място] м.”Е. камък”с площ от 9.176дка-имот с пл.№ 904016 и от ливада в същата местност с площ от 1.890дка-имот с пл.№ 905027, отменено е същото решение № 189 от 28.06.11г.по гр.д.№ 312/06г.в частта досежно исковете с правно основание чл.28 от ЗЗД и чл.108 от ЗС и вместо това е постановено друго,с което е уважен иск по чл.28 от ЗЗД като е унищожен гореописания договор поради грешка в предмета и е уважен е иск по чл.108 от ЗС,като е прието за установено по отношение на М. и П. Т., че Снежинка М. е собственик на 1/3ид.ч. от посочените имоти. След служебна проверка настоящият съдебен състав установи,че това решение на въззивния Пазарджишки окръжен съд е влязло в сила на 19.06.13г.,когато с определение № 762 по гр.д.№ 2377 по описа за 2013г.ВКС,състав на ІІІ г.о. е отказал да допусне касационното му обжалване. Така описаният съдебен акт не съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, защото е постановен след, а не преди решението, чиято отмяна се иска,освен това е с различни страни, по различно искане и основание, от тези за които е постановено решението, чиято отмяна се иска. Страните са различни, защото в производството, по което е постановено решението, заради което се иска отмяната на настоящето с № 548 от 26.11.12г. по гр.д.№ 851/12г.на ПОС страните са: ищци – Г. Н. Г., Е. Н. А. и Р. Н. А. и ответници – М. Х. Т. и П. И. Т. и Я. Г. Б.. В производството,по което е постановено решението,чиято отмяна се иска с № 129 от 18.02.2010г. по гр.д.№ 1758/08г.на ВКС страни са: ищци – Снежинка М.,ответници – М. Х. Т. и П. И. Т. и трето лице помагач – Ди Енд ти С. К. Е.. Основанията и исканията по двете дела не са идентични,защото : В производството,по което е постановено решението, заради което се иска отмяната № 548 от 26.11.12г. по гр.д.№ 851/12г.на ПОС – е уважен иск по чл.26 от ЗЗД като е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба,обективиран н.а.№ 24 от 1.08.96г.по н.д.№ 506/96г.в частта в която П. Г. А. е продала на М. Т. собствената си 1/3 ид.ч. от ливада в землището на [населено място] м.”Е. камък” с площ от 9.176 дка - имот с пл.№ 904016 и ливада в същата местност с площ от 1.890 дка - имот с пл.№ 905027, уважен е иск по чл.108 от ЗС,като е прието за установено по отношение на М. и П. Т., че Г. Н. Г., Е. Н. А. и Р. Н. А. са собственици на 1/3ид.ч. от посочените имоти и са осъдени да им предадат владението ,като е обезсилено решението на РС, с което е оставен този иск без разглеждане,като е прекратено производството по делото и е уважен иск по чл.33 от ЗС, като е признато правото на изкупуване в полза на ищците за процесните имоти. В производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска с № 129 от 18.02.2010г. по гр.д.№ 1758/08г.на ВКС е отхвърлен иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване за нищожен договора за покупко-продажба, обективиран н.а.№ 24 от 1.08.96г.по н.д.№ 506/96г.в частта, в която Снежинка М. е продала на М. Х. Т. 1/3 ид.ч. от ливада в землището на [населено място] м.”Е. камък”с площ от 9.176 дка -имот с пл.№ 904016 и от ливада в същата местност с площ от 1.890 дка-имот с пл.№ 905027,уважен е иск по чл.28 от ЗЗД като е унищожен договора поради грешка в предмета същия договор в посочената част и е уважен иск по чл.108 от ЗС, като е прието за установено по отношение на М. и П. Т., че Снежинка М. е собственик на 1/3ид.ч. от посочените имоти. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме подадената молба за отмяна за неоснователна.С оглед изхода от спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени удостоверените с представена вносна бележка от 26.04.2013г. като реално направи разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. Х. Т. от [населено място] и П. И. Т. от [населено място] със съдебен адрес : [населено място] [улица] ет.2 офис № 13 адвокат Б. молба с вх.№ 3608 от 3.12.2012г. за отмяна на решение № 129 от 18.02.2010г. по гр.д.№ 1758/08г. Върховен касационен съд. ОСЪЖДА М. Х. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.А и П. И. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплатят на Л. И. Х. от [населено място] [улица] сумата от 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/,представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.