Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. София, 01.02.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 244 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. В. срещу Решение № 445/ 14.11.2011 г. по гр.д.№ 369/11 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено Решение № 702/ 09.12.2010 г. по гр.д.№ 2607/09 г. на Кюстендилския районен съд, с което е уважен предявеният от Е. Ж. В. и Р. П. В. против касатора иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] ч., [община] наследодателят на ищците- Ж. К. В. е бил собственик, на основание давностно владение, основаващо се на писмен договор от 25.12.1948 г., на нива с площ от 1,5 дка в местността “Д.-М. в.” в землището на [населено място] чифлик, от които 778 кв.м. понастоящем попадат в имот пл.№ *, за който е отреден УПИ * в кв.15 по плана на [населено място] ч. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е постановено по искова претенция, лишена от правен интерес- доколкото между страните по делото не е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към момента на масовизацията, тъй като от страна на ответника не е заявена претенция за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, а същият поддържа, че в периода след 1955 г. имотът винаги е бил собственост на наследодателя му, респ. негова собственост. При условията на евентуалност са изложени и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците по касационната жалба- Е. Ж. В. и Р. П. В. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който оспорват жалбата и поддържат, че обжалваното решение на въззивния съд е правилно.
С определение № 492/ 15.10.2012 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, съобразявайки се със задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, е допуснал до разглеждане касационната жалба, като е приел, че е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо предвид липсата на данни между страните да е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.53, ал.2 ЗКИР на Е. Ж. В. и Р. П. В.. Ищците поддържат, че са наследници на Ж. К. В., който с писмен договор от 25.12.1948 г. е придобил нива от 1,5 дка в землището на [населено място] ч., [община], м.”Д.-М. в.”, а в съседство с този имот през 1955 г. е закупил с Н..акт № 95, том І, дело № 218/55 г. и нива от 1 дка. За първия от двата имота заявяват, че е бил придобит от наследодателя им по давност в периода 25.12.1948 г.- 25.12.1961 г. /П..4 от ПП на ЗС/, доколкото по силата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ внасянето на земята в ТКЗС не е прекъснало основаната на частния писмен договор придобивна давност. По отношение на същия имот била проведена процедура за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, като с решение на ОСЗГ- [населено място] от 30.05.2008 г. имотът бил възстановен в стари реални граници в полза на наследниците на Ж. К. В.. Изложени са твърдения, според които между страните е налице спор за собственост, доколкото 778 кв.м., представляващи част от имот пл.№ * в кв.15, записан на името на ответника, попадат върху имота на ищците, образуван от придобитите на посочените по-горе основания ниви от 1,5 дка и 1 дка, частично заснети по регулационния план от 1958 г. като парцел І-* в кв.15 на площ от 968 кв.м., като останалата част от общия имот останала извън регулация. Понастоящем имотът на ищците, съобразно регулационния план от 1987 г., се идентифицирал като УПИ І-* в кв.15 на площ от 968 кв.м., застроен с едноетажна масивна сграда, изградена приживе от наследодателя им. На ищците било отказано издаване на скица на възстановения им имот от 1,5 дка предвид наличието на спор относно кадастралната основа и границите на имоти с пл.№ * и имот пл.№ * /собственост на ответника/. Същевременно общинската администрация отказала попълване на кадастралната основа с вярната имотна граница между двата имота предвид липсата на съгласие на собственика на имот пл.№ *, за който е отреден УПИ * в кв.15. При така релевираните твърдения ищците са поискали да се признае за установено по отношение на ответника, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят им е бил собственик на нива от 1,5 дка в м.”Д.-М. в.” на основание писмен договор за покупко-продажба от 25.12.1948 г. и придобивна давност в периода 25.12.1948 г.- 25.12.1961 г., както и да се признае за установено, че при включване на имот пл.№ * в чертите на регулационния план на [населено място] ч. от 1987 г. е допусната грешка при кадастралното му заснемане, при която 778 кв.м. от имот пл.№ * попадат върху имота от 1,5 дка, собственост на ищците по силата на издаденото в тяхна полза решение на органа по поземлената собственост. Първоинстанционният Кюстендилски районен съд е уважил исковата претенция по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е признал за установено, че към момента на масовизацията гореописаният имот е бил собственост на наследодателя на ищците, а искът по чл.53, ал.2 ЗКИР е оставен без разглеждане като преждевременно предявен, доколкото в тяхна полза не е постановено по реда на ЗСПЗЗ решение за възстановяване на собствеността върху индивидуално определен имот. Така постановеното първоинстанционно решение е потвърдено с Решение № 445/ 14.11.2011 г. по гр.д.№ 369/11 г. на Кюстендилския окръжен съд. С Определение № 182/ 16.05.2012 г. по гр.д.№ 244/12 г. на ІІ г.о., потвърдено с Определение № 508/ 06.07.2012 г. по гр.д.№ 508/12 г. на ІV г.о., е оставена без разглеждане касационната жалба на ищците Е. Ж. В. и Р. П. В. срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане исковата претенция по чл.53, ал.2 ЗКИР, тъй като цената на иска по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК е по-малка от 5 000 лв.
При така очертания спорен предмет настоящата касационна инстанция намира, че въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд в обжалваната му част се явява недопустимо като постановено по недопустим иск. Според задължителните постановки на ТР № 1/97 г., гр. д. № 11/97 г., ОСГК, правен интерес от предявяване на иск за спорно материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, насочен към установяване правото на собственост върху подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот към момента на обобществяването му, е налице само в хипотезата, при която правото на ищците на възстановяване на собствеността върху земята им се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на масовизацията имотът е бил тяхна или на наследодателя им собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза. При такъв спор производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е насочено да определи кръга от лица, на които органът по поземлената собственост следва да възстанови правата върху имота. В конкретния случай между страните не е налице спор за собственост към минал момент. Процесният имот не е заявен по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване в полза на ответника, а спорът произтича от заснемането на имота, за който ищците твърдят да им е възстановен по този ред, като част от имота на ответника, който се легитимира като негов собственик на основание, последващо масовизацията- договор за покупко-продажба от 1955 г., по силата на който имотът е бил закупен от неговия частен праводател, прехвърлил му го през 1988 г. с алеаторен договор за издръжка и гледане. Следователно, за ищците липсва правен интерес да установят по отношение на ответника правото на собственост на техния наследодател върху нивата от 1,5 дка в м. .”Д.-М. в.” към момента на масовизацията, тъй като между страните не съществува спор за собствеността на този имот към посочения момент. Доколкото спорът произтича от отказ на администрацията да попълни кадастралната основа с вярната имотна граница между съседните имоти на страните и на това основание е налице невъзможност органът по поземлената собственост да издаде скица, с която да индивидуализира признатия за възстановяване имот и с това да финализира процедурата по възстановяването му, поначало за ищците съществува интерес от предявяване на иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, посредством който да установят действителните граници на имота по кадастралния план. В случая обаче такава невъзможност не е налице. Заявеният за възстановяване имот от 1,5 дка може да бъде идентифициран на място по съседи, посочени в договора за покупко-продажба от 25.12.1948 г., на който се основава собственическата претенция на ищците, а именно: от север- път на В.с., от изток- б. на С. В. К., от юг- б. на наследници на А. и А. Д.П. и от запад- бахча на продавача А. В. К.. Тези граници са достатъчни за възстановяване на имота във възстановими стари реални граници по смисъла на чл.18б, ал.2 ППЗСПЗЗ, с оглед на което и не е налице необходимост от идентифицирането му посредством помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ. Следователно, за ищците е налице интерес да поискат от ОСЗ- [населено място] да се произнесе с окончателно решение за възстановяване на собствеността им върху притежавания от наследодателя им имот в посочените стари реални граници, като отказът за постановяване на такова решение би подлежал на обжалване по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Едва след приключване на административната процедура за възстановяване на собствеността, ако е налице спор за материално право, произтичащ от начина на кадастралното заснемане на възстановения имот и принадлежащия на ответника имот пл.*, ще е налице интерес от провеждане на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР.
По изложените съображения, въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение на Кюстендилския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Е. Ж. В. и Р. П. В. против А. К. В. иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, следва да бъдат обезсилени, а производството по този иск- прекратено като недопустимо /чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3, предл.1 ГПК/.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените от последния разноски пред първата и въззивната инстанция, а именно сумата 225 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивна жалба. Направените в касационното производство разноски не са поискани, поради което и същите не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 445/ 14.11.2011 г. по гр.д.№ 369/11 г. на Кюстендилския окръжен съд и потвърденото с него Решение № 702/ 09.12.2010 г. по гр.д.№ 2607/09 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Е. Ж. В. и Р. П. В. против А. К. В. иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] ч., [община] наследодателят на ищците- Ж. К. В. е бил собственик, на основание давностно владение, основаващо се на писмен договор от 25.12.1948 г., на нива с площ от 1,5 дка в местността “Д.-М. в.” в землището на [населено място] ч., от които 778 кв.м. понастоящем попадат в имот пл.№ *, за който е отреден УПИ * в кв.15 по плана на [населено място] ч., като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази му част.
ОСЪЖДА Е. Ж. В. и Р. П. В. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят поравно на А. К. В. сумата 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|