7 Р Е Ш Е Н И Е № 251 София, 07.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1002/2011г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Е. К., Гражданин на Русия срещу решение № 335 от 28.02.20110 г. по гр. д. № 481/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на поставеното от Благоевградски окръжен съд решение № 183 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 227/2009 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 22 500 евро, представляваща част от продажната цена, дадена на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.01.2007 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 979.70 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 25.07.2007 г. до датата на исковата молба - 08.06.2009 г. и иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата 14 904 евро, представляваща двойният размер на задатъка, даден по договора. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения срещу извода на въззивния съд за липса на предпоставките по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между страните предварителен договор от 09.01.2007 г. поради това, че не е спазено изискването кредиторът да даде допълнителен срок на длъжника за изпълнение на договора като условие за неговото разваляне. Според касатора, клаузата на чл. 10, ал. 2 от договора е тълкувана в противоречие с разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, като не е зачетен диспозитивния характер на нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и възможността страните по облигационното правоотношение да уговорят изрично условията за едностранното му разваляне. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 493 от 28.06.2012 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, свързани с характера на нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и за съотношението между договореното от страните и установеното в посочената норма и по-конкретно – необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали договора. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 25.08.2011 г. и писмени бележки, депозирани в съдебно заседание на 12.12.2012 г., които са свързани единствено с тълкуването на клаузата на чл. 10, ал. 2 от процесния договор и с приложимостта на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, без да поддържа останалите свои възражения за недължимост на исковите суми, релевирани пред предходните инстанции. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от А. Е. К., Гражданин на Русия срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 93, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд, макар да е споделил изводите на първата инстанция, че ищецът е изправна страна по процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.01.2007 г. и че ответникът не е доказал твърдението си за невиновна невъзможност за изпълнение на поетите задължения както в рамките на първоначално уговорения срок /м. декември 2007 г./, така и след изтичането на едностранно продължения от него срок /30.03.2008г./, е приел, че договорът не е развален, тъй като не е изпълнено предвиденото в чл. 87, ал. 1 ЗЗД условие за даване срок на ответника за изпълнение на поетите задължения, който е допълнителен, извън срока, уговорен в самия договор. В тази връзка решаващият състав е застъпил становището, че договорът не се счита развален по право с изпадането на длъжника във виновна забава и че развалянето настъпва едва след изтичане на допълнително дадения срок за изпълнение с предупреждение за развалянето му, ако задължението не бъде изпълнено. Този извод е отнесен и към хипотезата, когато страните са уговорили срок на неизпълнение, след изтичането на който ищецът като купувач ще може да развали договора без да даде срок за изпълнение. Според съдебния състав, възможността за разваляне на договора с едностранно безусловно изявление съществува единствено в случаите по чл. 87, ал. 2 ЗЗД – ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако е станало безполезно или ако задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, каквито твърдения от страна на ищеца не се поддържат. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон. В съответствие с прокламирания в чл. 9 ЗЗД основен принцип на облигационното право за свобода на договарянето, страните могат да регламентират правоотношенията, в които встъпват, по своя воля, като уговорят конкретно условията за тяхното възникване, развитие и прекратяване. Постигнатите между страните договорености са задължителни за тях съгласно изричната норма на чл. 20а ЗЗД, според която договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Принципът за свобода на договарянето е намерил израз в преобладаващо диспозитивния характер на нормите на Закона за задълженията и договорите, сдържащ общата правна уредба на облигационните отношения. Такъв характер има и разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставките за едностранно разваляне на двустранните договори при виновно неизпълнение, което е прието изрично и в цитираната в определението за допускане на касационното обжалване задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Посочената норма е приложима само дотолкова, доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор и доколкото страните не са уговорили други условия и начин за развалянето им. Следователно, при отсъствие на императивни разпоредби относно развалянето на предварителния договор за продажба на недвижим имот, страните са свободни сами да определят условията, при които настъпва разваляне на същия с едностранно волеизявление на изправната до неизправната страна, в т. ч. и да предвидят, че изявлението за разваляне може да бъде отправено и поражда действие след изтичането на предварително определен от тях срок след настъпване падежа на изпълнението, без да е необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение. В този смисъл са и постановените от ВКС решение № 31 от 13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 47 от 31.03.2011 г. по т. д. № 706/2010 г. на ІІ т. о. Такъв именно е и настоящият случай. В чл. 10, ал. 2, изр. 2 на процесния договор страните са постигнали съгласие за това, че при забава с повече от 150 дни на предвидения в чл. 5 срок за осъществяване на строителството на апартамента /м. декември 2007 г./ купувачът има право да развали договора поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача, като последният връща на купувача внесените от него суми, ведно с начислената до момента неустойка за забава и задатъка по чл. 3, ал. 2 от договора. Тълкуването на посочената договорна клауза по правилата на чл. 20 ЗЗД и преди всичко ясно формулираната уговорка за едновременност на изявлението за разваляне и връщането на дадените във връзка с договора суми, заедно с неустойката и задатъка, налага категоричния извод, че действителната воля на страните е ефектът на развалянето да настъпи автоматично с отправеното от купувача едностранно изявление до продавача, след като вече е изтекъл предварително посоченият от тях срок /150 дни/ от датата на падежа на задължението на продавача. Следователно, в настоящата хипотеза е налице отклонение от общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изразяващо се в това, че страните са уговорили даването на подходящ срок на продавача за изпълнение след настъпване падежа на задължението, който обаче предхожда по време отправянето на изявлението за разваляне. Незачитайки така изразената воля на страните, въззивният съд е нарушил материалния закон – чл. 9 и чл. 20 ЗЗД, което е довело до неправилност на постановеното от него решение. Поради това същото следва да бъде отменено и предвид липсата на необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция. По същество: При безспорно установения по делото факт, че ищецът-купувач е изправна страна по процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.01.2007 г. и че ответникът не е изпълнил поетите задължения в рамките на първоначално уговорения срок /м. декември 2007 г./ и в едностранно продължения от него срок /30.03.2008г./, без да са ангажирани доказателства за наличието на обективни причини за неизпълнението, и с оглед обстоятелството, че задължението на продавача не е било изпълнено и в уговорения от страните допълнителен срок от 150 дни след падежа, следва да се приеме, че с отправеното от купувача едностранно „уведомление за прекратяване на предварителния договор от 09.01.2007 г.” от 03.09.2008 г., получено от ответника-продавач на 17.09.2008 г., договорът е бил развален в съответствие с клаузата а чл. 10, ал. 2, изр. 2 от същия. Като последица от развалянето, платената от купувача сума в размер на 22 500 евро, представляваща част от цената на имота, се явява платена на отпаднало основание и подлежи на връщане в съответствие с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 08.06.2009 г. до окончателното й изплащане. Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В хипотезата на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД забавата за връщане на сумата, дадена на отпаднало основание, настъпва с отправянето на покана от кредитора, а не от момента на плащането на последната вноска, както неправилно се поддържа от касатора-ищец. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – разясненията по т. 7 от ППВС № 1/79 г. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 47 от 31.03.2011 г. по т. д. № 706/2010 г. на ІІ т. о. В случая, покана за връщане на платената по процесния договор част от цената на имота се съдържа в уведомлението на купувача от 03.09.2008г., получено от продавача на 17.09.2008 г. Това е и датата, от която настъпва изискуемостта и съответно забавата за връщане на сумата 22 500 евро. Следователно, претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна за периода от 17.09.2008 г. до завеждането на исковата молба – 08.06.2009 г. Съобразно данните в заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза, законната лихва върху платената по договора цена за посочения период възлиза на сумата 2 114. 34 евро. За тази сума именно следва да бъде уважен предявеният иск, като за разликата до пълния му претендиран размер от 5 979.70 евро – същият е неоснователен и в тази му част въззивното решение следва да бъде потвърдено. Последица от развалянето на процесния договор поради виновното му неизпълнение от страна на продавача е и задължението на последния, изрично уговорено в чл. 10, ал. 2, изр. 2 от договора, за връщане на получения задатък /посочената в чл. 3, ал. 2 сума 7 452 евро/ в двоен размер. Ето защо, искът по чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата 14 904 евро е основателен и следва да бъде уважен. С оглед изричното искане на ищеца, върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2009 г. – до окончателното й изплащане. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на касатора направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 2 927 лв., съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 335 от 28.02.20110 г. по гр. д. № 481/2010 г. на Софийски апелативен съд, с изключение на частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Е. К., Гражданин на Русия срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2 114.34 евро до пълния му размер 5 979.70 евро, вместо което ПОСТАНОВЯВА:. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [улица], да заплати на А. Е. К., Гражданин на Русия, със съдебен адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, сумата 22 500 /двадесет и две хиляди и петстотин/ евро – дадена на отпаднало основание в изпълнение на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.01.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 08.06.2009 г. – до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 2 114.34 евро /две хиляди сто и четиринадесет евро и тридесет и четири евроцента/ - обезщетение за забава върху първата сума в размер на законната лихва за периода от 17.09.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба – 08.06.2009 г.; на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, сумата 14 904 /четиринадесет хиляди деветстотин и четири/ евро, представляваща двоен размер на задатъка по чл. 3, ал. 2 от договора, както и сумата 2 927 /две хиляди деветстотин двадесет и седем/ лева – разноски за настоящата инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335 от 28.02.20110 г. по гр. д. № 481/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Е. К., Гражданин на Русия срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2 114.34 евро до пълния претендиран размер 5 979.70 евро. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: