2 Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 22.10. 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ При участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 4699/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 290 и сл.ГПК. Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А. П. чрез процесуалния представител адв. Р.Р. са обжалвали въззивното решение на Видинския окръжен съд № 16 от 12.04.2018г. по гр.д.№ 30/2018г. , с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР. Ответниците С. П. С., В. С. С., Н. С. К. и С. И. К. чрез пълномощника си адв.С. изразяват становище в отговора на касационната жалба, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответницата П. Л. П. е представила писмена защита , в която излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 360 от 05.07.2019 г. поради съмнение за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР. Съгласно приетото в ТР 8/2016г. на ВКС, ОСГК т.4 Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Непълнотите и грешките в кадастралната карта, които са свързани със спор за собственост, се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Със ЗКИР се въведе основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Затова при спор, породен от грешка в кадастъра, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Следователно искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, което не е в правомощията на съда, а иск за собственост към настоящия момент и в петитума следва да се посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца с точно отразяване на границите на имота, които иска да бъдат установени, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ. По този иск ответникът може да се защитава като противопоставя права, придобити след одобряването на кадастралната карта и съответно с уважаването на иска, ще се постигне целта на ЗКИР кадастралната карта да отразява вярно актуалното състояние на собствеността. Ако се приеме обратното, би се стигнало до неприемливия резултат с иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР да се установят права, които не съответстват на действителните права на собственост към настоящия момент, ако в периода от одобряване на кадастралната карта до момента на предявяване на иска са настъпили промени в собствеността и уважаването на иска няма да допринесе до привеждане на кадастралната карта в актуално състояние. В разглеждания случай ищците Н. И. Д., Ф. Б. Ф. и Ц. А. П. са твърдяли в исковата молба, че са собственици на идеални части от поземлен имот 810 в комплекс „Б. Т.“ по кадастралния план на [населено място] с площ от 318.40 кв.м. , за който е отреден УПИ І -..... кв. ..... по действащия ПУП на [населено място] и на построената в дворното място двуетажна жилищна сграда , заснет по действащата кадастрална карта , одобрена със Заповед РД-18-5 /29.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор ..... с площ от 200 кв.м. като в съседство с имота е отреден със самостоятелен имот с идентификатор ..... с площ от 86 кв.м. кв.м. , представляващ бивш преносим павилион, за който като собственик е записана [община]. Другият съседен имот е с идентификатор ..... като поставената ограда не съвпада с границата на имотите. Петитумът на исковата молба е, да се приеме за установено, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта , одобрена със заповед РД-18-5 /29.01.2008г. : 1. праводателите на ищците са били собственици на УПИ І-..... с площ от 318 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор 10971.502.546 2.при изработване на кадастралната карта не са отразени точно правата по нот.акт № ...../2006г. като площта следва да бъде 318 .40 кв.м., което е довело до грешка в границите на УПИ І-..... 3. От юг границата между двата имота ..... и ..... се премести на юг и към ..... се придадат 86 кв.м. от имот ..... кв.м. , 4. от юг границата между имоти ..... и ..... се премести на юг и към имот ..... се придадат 27 кв.м. от имот ..... При така формулираният петитум исковата молба е нередовна и произнасянето по нея е довело до недопустимост на решението на първоинстанционния съд, което въззивният съд е следвало да констатира при извършване на служебната проверка, каквото задължение той има съгласно чл.269 изр. 1 ГПК . Като се е произнесъл по нередовна искова молба, въззивният също е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 281 ал.1 т.2 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд за даване указания на ищците 129 ал.2 ГПК за отстраняване на нередовността на исковата молба съобразно изложените по-горе мотиви. При отстраняване нередовността на исковата молба, въззивният съд следва да допусне поисканата от въззивницата Ц. А. П. експертиза, която е необходима за изясняване на въпроса дали е спазено изискването на 43 ал.1 б.“г“ ЗКИР заснемането на имотите по кадастралната карта да съответства на регулационните планове при приложена дворищна регулация. Следва също така експертизата да изясни на какво основание имотът със сегашен идентификатор ..... е променял площта си през годините, както и дали отмяната на отчуждаването на имот бившия имот пл. № ..... през 1988г. засяга процесните имоти. При решаването на спора съдът следва да съобрази и това, че площта на имотите не е съществен индивидуализиращ признак и при изследване на правата на ищците, следва да се установи действителната воля на страните по договорите за продажба , с които те са придобили права чрез тяхното тълкуване. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Видинския окръжен съд № 16 от 12.04.2018г. по гр.д.№ 30/2018г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: