Ключови фрази
Частна касационна жалба * изменение на решението в частта относно разноските * Делба


O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 685

гр. София, 23.10. 2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4028 / 2015 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 предл. 1-во ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 16393/ 26.05.2015 г. на Д. П. Р. срещу определение № 1534 от 13.05.2015г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1421 /2015 г., с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делба на недвижим имот по гр. д. № 5403/2013 г. по описа на Варненския районен съд, както и е потвърдено първоинстанционното определение № 3852 от 20.03.2015 г. за оставяне без уважение на искане за изменение на решение № 6331 от 05.01.2015 г. по извършване на делбата в частта за разноските.
Жалбоподателката поддържа недопустимост на обжалвания акт с довода, че той е постановен във връзка с едно недопустимо решение, визирайки това от 05.01.2015 г. В условия на евентуалност поддържа неправилност на определението, с довода, че държавната такса от 25 лв., която е платила при завеждане на исковата молба, е следвало да бъде изключена от размера на държавната такса, за която е осъдена с решението, както и че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 355 ГПК неразпределяйки направените от нея разноски за скица, вписване на исковата молба, преписи от нея във връзка с това, изготвяне и одобряване на проект за делба от общинската служба по земеделие, между съделителите. В изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК инкорпорирано в жалбата, формулира четири процесуално правни въпроса, уточнени от настоящия състав, а именно: 1. Как следва да процедира съдът в делбеното производство при внесена от страна държавна такса преди събирането и във фазата на извършване на делбата – да я приспадне от дължимата, осъждайки страната за останалата част, да я върне като недължимо платена или да я разпредели между страните по правилото на чл. 355 ГПК?; 2. Разходите, извършени за скица, вписване на исковата молба, за изготвяне на проект за делба, са ли съдебно-деловодните разноски, по смисъла на чл. 355 ГПК? ; 3. При представен от страната проект за делба, изработен и одобрен от общинска служба по земеделие, който е приобщен от съда към доказателствата по делото, следва ли съдът да назначава вещо лице по въпроса за поделяемостта на имота, така товарейки допълнително страните с разноски и ненарушава ли това принципа за решаване на делото в разумен срок? 4.С кой акт съдът събира дължимата държавна такса в делбеното производство в хипотезата на необходимост от парично уравнение на стойността на дяловете – с решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен или с протокола за теглене на жребий?. Навеждат се и трите специални основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК, като последното е мотивирано с липсата на законодателно разрешение. Представя се съдебна практика. Иска се още спиране на делбеното дело и присъждане на разноски.
Ответната страна, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата по допустимост в двете и части, а срещу потвърдения отказ за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК и по основателност и също претендира разноски.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като обсъди данните по делото намира, че в частта, с която се обжалва оставеното без уважение искане за спиране на делбеното производство до приключване на частното производство с влязъл в сила съдебен акт, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради това, че е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Определението, с което се отказва спиране на производството не попада в категорията определения обхванати от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК. То не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК, каквото би било определението за спиране на производството, нито в разпоредбата на чл. 277 ГПК или в друга законова разпоредба изрично е предвидено, че подлежи на обжалване.
В частта, с която се обжалва потвърденото от въззивния съд определение за оставяне без уважение на искането за изменение на решението за извършване на делбата в частта за разноски, жалбата е допустима като редовна, подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, в частта и на частна касационна жалба, настоящият състав съобразява следното:
С решение № 6331 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 5401/2013 г. Варненският районен съд е обявил за окончателен разделителния протокол по допуснатия до делба при равни квоти с решение № 5637 от 10.12.2013 г. съсобствен между Д. П. Р. и К. П. Р. имот, представляващ нива с обща площ 3.564 декара. С решението е осъдил собственикът на дял 1-ви да доплати уравнение на дела на собственика на новообразувания дял 2-ри в размер на 1.10 лв. , както и е осъдил всяка една от страните да заплати държавна такса съобразно квотата си в допуснатата до делба съсобственост в размер на 156.82 лв. на основание чл. 8 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. С определение № 3852 от 20.03.2015г. е отказал по молбата от 23.01.2015 г. на Д. Р. да допълни съдебното решение в частта за разноски присъждайки и сумата от 90.40 лв. разходи за платена за завеждане на делото държавна такса, скица на имота, вписване на исковата молба, изготвяне на проект за делба, с мотива, че претендираните разноски, с изключение на държавната такса, която обаче била недължимо внесена, са направени извън делото и не са такива по смисъла на 78, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение Варненският окръжен съд е приел, че при постановяване на решението си от 05.01.2015 г. районният съд се е съобразил с искането на ищцата за присъждане на разноски при прилагане разпоредбата на чл. 355 ГПК и ги е определил именно съобразно нея. Позовал се е на т.9 от ППВС № 7/ 73 г. поради идентичност в смисъла на чл. 293а ГПК ( отм.) и чл. 355 ГПК, съгласно която разноските в делбеното производство се разпределят съобразно признатия на съделителите дял в прекратяваната общност¸ когато са направени по необходимост, а когато са във връзка със спорни въпроси съобразно общите правила на чл. 64 и чл. 64 ГПК (отм.) , респективно чл. 78 ГПК. Приел е още, че в конкретното делбено производство, искове по чл. 344 ГПК свързани с установяване на квотите в съсобствеността не са предявявани за съвместно разглеждане, поради което не са налице и разноски, които да се разпределят по общите правила на чл. 78 ГПК и в крайна сметка, че не се установяват други разноски, които следва да се присъдят съобразно правилото на чл. 355 ГПК.
При тези мотиви на въззивния съд, от формулираните в жалбата въпроси, само вторият се явява годен да обоснове общата предпоставка по смисъла на т. 1 от ТР 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е включен в предмета на делото пред въззивен съд и е обусловил решаващия му извод. В частта, в която се пита дали разходите, извършени за скица на недвижимия имот и за вписване на исковата молба се включват в съдебно-деловодните разноски по делба, разпределяни по правилото на чл. 355 ГПК, то предвид липсата на изрична законова разпоредба даваща отговор и липсата на уеднаквяваща задължителна практика по този въпрос на ВКС, е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 2 , т. 3 ГПК и атакуваното определение следва да се допусне до касация.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настощият състав счита, че разходите, извършени от страната по издаването на скица с оглед индивидуализация на недвижимия имот и по вписване на исковата молба, във връзка с предявения иск за делба, когато са направени в изпълнение на дадени от съда указания за това, са необходими разходи по прекратяване на съсобствеността и следва да се разпределят между всички съделители съобразно дела им, когато искът за делба не е оспорен от съделителите - ответници. Това е така за разходите за скица на недвижимия имот, когато е поискана от съда във връзка с индивидуализацията му, защото индивидуализацията на недвижимия имот спрямо актуалния действащ план, е изискване за редовност на исковата молба при вещните искове и иска за делба, респективно ако имотът не е индивидуализиран производството е недопустимо и подлежи на прекратяване. Вписването на исковата молба за делба на недвижим имот, макар да не е изискване за нейната редовност, след като съдът е дал указание за вписването, придобива характера на процесуално действие по завеждане на делото, чието неизпълнение по последици се приравнява на неотстранена нередовност на исковата молба и влече връщането и и прекратяване на производството. В този смисъл, разходите по издаване на скица за индивидуализация на имота и по вписване на исковата молба в делбеното производство, които страната прави в изпълнение на указанията на съда за това, не са разходи, чието извършване е в нейна дискреция, а са разходи по необходимост извършени във връзка с процесуални действия по завеждане на делото, обуславящи неговата допустимост и като такива, в хипотезата, когато делбеният иск не е оспорен от съделителите- ответници, ползват всички съделители и следва да бъдат разпределени между всички тях съобразно дела им.
Предвид така дадения отговор на поставения въпрос, жалбата в частта на частна касационна жалба, разгледана по същество, се явява основателна.
Страната, видно от л. 12 по делото пред районен съд, е направила разноски за издаване на скица за индивидуализация на имота във връзка с изпълнение указанията на съда по негово разпореждане от 18.04.2013г. в размер на 5 лв. За вписване на исковата молба е направила разходи общо в размер на 20 лв., от които за заверени преписи 10 лв ( л. 13 РС ) и за държавна такса за самото вписване 10 лв. ( л. 19 РС). Следователно разноските, които следва да се разпределят между страните съобразно равните им дялове в прекратяваната имуществена общност са в размер на 25 лв.
Страната е недължимо внесла за завеждане на делото пред първа инстанция държавна такса в размер на 25 лв., документът за която е приложен на л. 1 от първоинстанционното дело, която следва да и се върне като се освободи и приспадне от дължимата държавна такса за делбеното производство.
С оглед на изложеното, определенията на Варненския окръжен съд и Варненския районен съд ще следва да се отменят, а решение № 6331 от 05.01.2015 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 5401/2013 г. да се измени в частта за разноски.
Искането за спиране на производството по частната жалба по реда на чл. 277 ГПК следва да се остави без разглеждане, тъй като липсва предмет на защита с оглед произнасянето по частната жалба.
При този изход по съществото на спора, разноски в общ размер на 30 лв. за държавна такса за въззивното и касационното обжалване, следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на IV – то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 16393/ 26.05.2015 г. срещу определение № 1534 от 13.05.2015г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1421 /2015 г., в частта, с която е оставеното без уважение искане за спиране на гр. д. №. 5401/2013 г. по описа на Варненския районен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1534 от 13.05.2015г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1421 /2015 г., в частта, с която е потвърдено определение № 3852 от 20.03.2015г. на Варненския районен съд по гр. д. №. 5401/2013 г. за оставяне без уважение на искане за изменение на решение в частта за разноски.
ОТМЕНЯ определение № 1534 от 13.05.2015г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1421 /2015 г и определение № 3852 от 20.03.2015 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 5401/2013 г.
ИЗМЕНЯ решение № 6331 от 05.01.2015 г. на Варненския районен съд по гр. д. 5401/ 2013 г. в частта за разноски както следва:
ОСЪЖДА Д. П. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място] с адрес [улица] ет.1ап. 3 да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса в размер на 131. 82 лв. / сто тридесет и един лева и 82 стотинки /.
ОСЪЖДА К. П. Р. ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. К.. Р.” № , ет. , ап. да заплати на Д. П. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място] с адрес [улица] ет. ап. сумата от 12.50 лв. / дванадесет лева и 50 стотинки / съдебно-деловодни разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на гр. д. № 5401/2013 г. по описа на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА К. П. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. К.. Р.” № ет. , ап. да заплати на Д. П. Р., ЕГН [ЕГН] сумата от 30 лв. / тридесет лева / разноски по обжалване пред въззивна и касационна инстанция.
Определението в частта, с която са оставени без разглеждане частната жалба и искането за спиране, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: