Р Е Ш Е Н И Е № 150 София 12.06.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 765/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. М., Р., подадена от пълномощника и адвокат В. В., срещу въззивно решение №4 от 07.02.2012 г. по гр. дело №277/2011 г. на Разградския окръжен съд, с което е отменено решение №199 от 29.07.2011 г. на Разградския районен съд по гр. дело №1800/2010 г. и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Н. И. К. искове за постановяване разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето И. Н. И., родено на 03.01.2003 г. и за издаване на разрешение на И. Н. И. за пътуване до Испания до навършване на пълнолетие без съгласието на баща му Н. И. К.. Въззивният съд е приел, че след като на майката са възложени за упражняване родителските права, то тя разполага с възможността да вземе детето при себе си в Испания. В този случай обаче е необходим нов режим на лични отношения между бащата и детето, без който пълното и неограничено разрешение за пътуване в чужбина не е съобразено с интересите на детето. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че не е в интерес на детето да живее с майка си в Испания. Ответникът по касационната жалба Н. И. К., [населено място], оспорва жалбата. С определение №115 от 28.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №4 от 07.02.2012 г. по гр. дело №277/2011 г. на Разградския окръжен съд. Обжалването е допуснато по правните въпроси за съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановено решение на ВКС по реда на чл.290 ГПК. /решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г, ІV г.о /. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС това решение има задължителен характер. Според него съобразно чл. 127 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави,както и неограничен брой пътувания, но до определени държави, а също и местоживеене на детето в определена друга държава. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото не се спори, че родителските права по отношение на И. Н. И., [дата на раждане] г, след развода на родителите и, са възложени за упражняване от майката, а за бащата има определен режим на лични контакти. Според него бащата има право да вижда детето по всяко време, след като предварително е уведомил за това майката, както и 10 дни през пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Постоянното местоживеене на детето е в Р.. През 2007 г. майка му М. Н. М. се е установила да живее и работи в Испания. Бащата Н. И. К. живее и работи в Б.. Сключил е граждански брак с друга жена и има второ дете. Майката желае детето да живее при нея в Испания. Осигурила е жилище там, което е годно за обитаване, съобразно удостоверение, издадено от [община]. Представени са и доказателства, че за детето има възможност при пристигането му в Испания да посещава училище за начално образование „Морро хабле”. Според изготвените два социални доклада в интерес на детето е да се установи да живее при майка си в Испания, ако и връзката с бащата не бъде прекъсвана. Съобразно приетото по-горе по обуславящия изхода на спора въпрос относно възможността съдът да разреши ненавършило пълнолетие дете да има постоянно местоживеене в чужбина без съгласието на единия родител, то изводите на въззивния съд за липса на такава възможност поради необходимостта и от нов режим на лични отношения между бащата и детето, са неправилни. Неправилен е и изводът, че въпреки предоставената възможност на съда по реда на чл.59, ал.9 СК служебно да промени мерките на лични отношения, то ако това бъде направено, би се нарушила забраната за влошаване положението на жалбоподателя /чл.271, ал.1 ГПК/. В случаите, при които на съда е предоставена възможността служебно да променя мерките на лични отношения, забраната от общия исков процес за reformatio in peius не се прилага. Ето защо трябва да се приеме, че е в интерес на детето да бъде променено местоживеенето му в Испания, разрешаване пътуванията му в държавите - членки на Европейския съюз и промяна на режима на личните отношения между него и баща му като бащата има право да вижда детето в България, след като предварително е уведомил за това майката 10 дни през пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изхода на спора на жалбоподателката трябва да бъдат присъдени 1 770 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №4 от 07.02.2012 г. по гр. дело №277/2011 г. на Разградския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето И. Н. И., Е. [ЕГН], в Испания. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Н. И. К. и детето И. Н. И. като бащата има право да вижда детето в България, след като предварително е уведомил за това майката, 10 дни през пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката. РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на детето И. Н. И., Е. [ЕГН], само по искане на майката М. Н. М. и без съгласието на бащата Н. И. К.. РАЗРЕШАВА на детето И. Н. И., Е. [ЕГН],, да пътува в държавите - членки на Европейския съюз с майка си М. Н. М., без съгласието на бащата Н. И. К.. ОСЪЖДА Н. И. К., [населено място], да заплати на М. Н. М., Р., 1 770 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.