12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
[населено място], 10.02.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1764/23г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Гарантстрой комплект”АД против решение №427/27.06.2023 г. по т.д.№16/23 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която, след отмяна на решение №1053/21.09.22 г. по т.д.№1073/21 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу “Галчев инженеринг” ООД осъдителни искове , както следва:
-171 170,40 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/, за което са били издадени данъчна фактура № [ЕГН]/10.09.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/10.10.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/10.10.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/14.11.2018г. и данъчна фактура № [ЕГН]/11.12.2018г.;
-22 527,80 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за водоноски от 27.01.2017г., за което са били издадени данъчна фактура № [ЕГН]/10.09.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/10.10.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/10.10.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/14.11.2018г. и данъчна фактура № [ЕГН]/ 11.12.2018г.;
-61 378,24 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за възлагане на строително -монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г. , за което са били издадени данъчна фактура № [ЕГН]/02.05.2018г., данъчна фактура №[ЕГН]/ 01.06.2018г. и данъчна фактура №[ЕГН]/01.08.2018г. и
-102 909,27 лв. неустойка по чл. 21 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/,
ведно със законната лихва за забава върху горепосочените суми от 16.06.2021г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се от касатора,че въззивната инстанция е постановила решението си въз основа на невъведени в предмета на спора - нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, фактически твърдения и възражения за липса на приемане на работата на ответното дружество от неговия възложител „Софийска вода“АД, като основание за възникването на задължение за същото да плати на подизпълнителя-ищец; приела е за недоказан факт от решаващо значение за делото - приемането на работата с актовете, посочени в чл.6.3 от Общите условия на основния договор, който факт първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, като същевременно не е уведомил предварително страните,че счита този факт за спорен и подлежащ на доказване; не е извършила преценка на изрично обективираното от ответника признание на неизгодни за него факти /че работата му е била приета от „Софийска вода“АД/; не е обсъдила приети по делото доказателства, които несъмнено установяват факта на приемане на възложените на ответника от „Софийска вода“АД работи; не е обсъдила в мотивите си връзката между относимите доказателства, които се съдържат в кориците на делото. Наред с така допуснатите процесуални нарушения, касаторът квалифицира като несъобразен с материалния закон и практиката на касационната инстанция изводът на въззивния съд, че осчетоводяването от страна на ответника на издадените от ищеца фактури не може да обоснове извод за приемане на извършените от последния работи и възникването на задължение на първия да плати. Напълно необоснован, произволен и некореспондиращ с извършените от страните и съда процесуални действия, според касатора, е и изводът за липса на ангажирани от ищеца данъчни фактури, на които ищецът е основал претенциите си, тъй като такива страната твърди,че е представила още с исковата молба. По подробно изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторът моли въззивното решение да бъде отменено,а предявените от него претенции - уважени. Претендира разноски за всички инстанции.
Ответникът по касация „Галчев инженеринг“ ООД, в представен в законоустановения срок писмен отговор, е оспорил изложените в касационната жалба оплаквания, доводи и искания като неоснователни. Поискал е да бъде оставена без уважение,като му бъдат присъдени разноските за касационното производство.
В проведеното пред касационната инстанция открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Софийски градски съд е бил сезиран от „Гарантстрой комплект“АД с осъдителни искове срещу „Галчев инженеринг“ООД с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД – за заплащане на неплатени възнаграждения по Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/ в общ размер 171 170,40 лв. /по фактури № [ЕГН]/ 10.09.2018г., №[ЕГН]/ 10.10.2018г., №[ЕГН]/ 10.10.2018г., № [ЕГН]/ 14.11.2018г. и № [ЕГН]/ 11.12.2018г./, по Договор за водоноски от 27.01.2017г. в общ размер 22 527,80 лв., осчетоводени със същите фактури и по Договор за възлагане на строително -монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г. в общ размер 61 378,24 лв. по издадени фактури №[ЕГН]/ 02.05.2018г., №[ЕГН]/ 01.06.2018г. и №[ЕГН]/ 01.08.2018г.; както и с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД – за заплащане на неустойки, уговорени в трите договора, както следва : 2 019,22 лв. неустойка по чл.6 ал.2 и 102 909,27 лв. неустойка по чл.21от Договора за аварии от 27.01.2017г.; 13 516,15 лв. неустойка по чл. 9 от Договор водоноски от 27.01.2017г. и 6 137,82 лв. неустойка по чл. 21 от Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г.
В първоинстанционното производство ответникът „Галчев инженеринг“ООД е оспорил исковете. Навел е възражения по отношение на първия от трите договора, че работата не е била изпълнена реално и не е била приета от него; евентуално – че не е изпълнена точно в количествено и качествено отношение, тъй като е налице разминаване в отчетените от ищеца квадратури и приетите такива от „Софийска вода“АД; че са били налице недостатъци, които не са могли да бъдат установени при обикновения начин на приемане на работата – недостатъчна дебелина на положената асфалтова настилка, поради което е поискал намаляване на дължимото възнаграждение в размер на разликата между възнаграждението и пазарната стойност на реално извършеното.По отношение на претенцията за неустойка по чл.21 от същия договор ответникът е изложил възражения за нищожност на клаузата, поради противоречието й с добрите нрави, евентуално – че сумата е недължима, поради упражнено от него възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД. Възражения относно претенцията по втория договор /Договор за водоноски/ ответникът не е излагал. Във връзка с третия договор /Договор за линейни обекти/ възраженията на ответника са били за некачествено изпълнение на работите по фактура №[ЕГН]/ 02.05.2018г. и за упражнено от него право на извънсъдебно прихващане на сумите по фактури №[ЕГН]/ 01.06.2018г. и №[ЕГН]/ 01.08.2018г. с негово вземане по чл.22 от договора за неустойка за забава при изпълнението на СМР, начислено с фактури №300000667/28.09.2018г. и №300000668/28.09.2018г. до размер на 49 267,74 лв., с което вземанията на ищеца по двете фактури са погасени. В условията на евентуалност ответникът е направил съдебно възражение за прихващане на сумите по претенциите с остатъка от вземането му за неустойка по издадените от него фактури след извънсъдебното прихващане – в размер на 46 332,38 лв.; евентуално – с негово вземане за обезщетение за вреди в размер на 90 600,12 лв., представляващи платени от него на „Софийска вода“АД неустойки по вина на ищеца; евентуално – с вземането му за връщане на надплатени суми по договора за аварии /за отчетени,но неизпълнени от ищеца работи/ в размер на 49 923,77 лв.
С постановеното от нея решение първата инстанция е приела исковете за основателни и доказани в предявените размери; намерила е за неоснователни твърдението на ответника за извършено извънсъдебно прихващане с негово насрещно вземане от ищеца, както и съдебно направените възражения за прихващане,с изключение на това за вземането по чл.55 ал.1 ЗЗД за надплатени суми , касаещи отчетена, но неизвършена от ищеца работа /установена като разлика в отчетените по първия договор между страните квадратури и тези, приети като изпълнени от ответника по договора му със „Софийска вода“АД/. Признавайки съществуването на това задължение на ищеца към ответника в размер на сумата 21 532,82 лв., съдът е прихванал тази сума от вземането му по едната от фактурите - фактура №[ЕГН]/19.09.2018г., при което е уважил иска за възнаграждение по Договора за аварии до размер на общата по фактурите сума 149 637,58 лв., а в останалата му част го е отхвърлил като погасен чрез прихващане. Исковете за възнаграждение по останалите два договора са уважени в предявените им размери, а искът за неустойка по чл.21 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/ е уважен до размер на сумата 89 623,52 лв., изчислена върху останалата след прихващането част от главното задължение по този договор.
Сезиран с въззивни жалби от двете страни в производството,за да постанови съдебния си акт в обжалваната пред настоящата инстанция и допусната до касационен контрол част, въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенциите по първия от трите договора, сключени между страните на 27.01.2017г., са незаконосъобразни.
За да обоснове това си заключение по отношение на първия от трите договора – Договора за аварии, съставът е развил съображения, основани на съгласуваната от страните договорна клауза на чл.6 ал.1, според чието съдържание е приел,че за да възникне задължение за заплащането на извършените от изпълнителя-ищеца СМР следва кумулативно да се осъществени посочените в нея предпоставки: до 3-то число на месеца изпълнителят да изготви и предостави на възложителя справка за изпълнените СМР през предходния месец; в срок не по-късно от два месеца от получаване на справката възложителят да направи оглед на представените за приемане работи; да няма забележки; работите да са приети от „Софийска вода“ АД; да е изготвен и изпратен на изпълнителя Акт обр. 19 за фактуриране на приетите работи. Посочил е,че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил приемането на работата от страна на главния възложител „Софийска вода“АД /предвид обвързаността на Договора за аварии от 27.01.2017г. с този, сключен между „Галчев инженеринг“ООД и „Софийска вода“АД/, а с проекто-доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, указвайки на ищеца,че следва да ангажира доказателства за изпълнение на задълженията му по договорите. Въпреки това от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи приемане на работата от „Софийска вода“АД. Допълнително съставът се е позовал на чл.6.3 от Общите условия на договора за строителство, сключен между ответника и „Софийска вода“АД, представляващи неразделна част от договора между страните, съгласно чиято клауза на чл.1 ал.4, искането за плащане на „Галчев инженеринг“ООД е трябвало да бъде придружено от протокол за изпълнени и подлежащи на изплащане видове СМР, включая съответните доказателства: актове за скрити работи, констативни протоколи доказващи качествено изпълнение на строежа-приети и подписани от инвеститорски контрол и съответния строителен надзор. Посочил е,че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такива документи и поради недоказването на една от предпоставките за дължимостта на сумите, съдът е приел, че задължението на ответника за плащане на претендираното за изработено от ищеца не е възникнало. В допълнение е изтъкнал,че не могат да обосноват обратен извод представените по делото помесечни отчети за изпълнени СМР, както и издадените и осчетоводени фактури, които само „оформят счетоводно отношенията между страните, но не обосновават възникването на задължението за плащане при липсата на предпоставките за това, посочени в чл.6.3. от Общите условия“.
За да намери за неоснователни и останалите две главни претенции за възнаграждение по Договора за водоноски и Договора за възлагане на строително -монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г., съдът е приел,че по делото не са представени фактурите с номера №[ЕГН]/10.09.2018г., №[ЕГН]/10.10.2018г., №[ЕГН]/ 10.10.2018г., № [ЕГН]/14.11.2018г. и № [ЕГН]/11.12.2018г., касаещи Договор за водоноски от 27.01.2017г. и с номера №[ЕГН]/02.05.2018г., №[ЕГН]/ 01.06.2018г. и №[ЕГН]/ 01.08.2018г., касаещи Договор за възлагане на строително -монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г., а същите само са описани в заключението на вещото лице по счетоводната експертиза; че в приложението към това заключение първата група фактури са описани с основание за издаване „извършване на СМР по отстраняване на аварии по водопроводната мрежа на Столична община“, без да са описани услуги, съгласно предметите на двата договора.
По тези съображения съдът е направил извод за неоснователност както на исковете за възнаграждение, така и на обусловения иск за неустойка за забава, което го е мотивирало да отмени обжалваното пред него решение в осъдителната му част и отхвърли тези искове изцяло.
С определение №2254/13.08.2024 г., решението на въззивния съд по иска за възнаграждение по Договор за аварии от 27.01.2017г. и иск за неустойка по чл.21 от същия договор е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?,а по тези и по останалите искове при същата допълнителна предпоставка – по обобщения от състава въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички допустимо събрани по делото и относими към спора доказателства и да изложи конкретни мотиви какво се установява или не от тях?
Първият въпрос е разрешен по задължителен за съдилищата начин в Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно възприетото с него тълкуване на закона, изричната разпоредба на чл.269 изр.2 ГПК предвижда служебен контрол на въззивната инстанция върху първоинстанционния съдебен акт в хипотезите на нищожност и недопустимост, но по правилността му съдът е ограничен до въведените във въззивната жалба оплаквания, като това ограничение се отнася до установяване фактическата страна на спора, без да се прилага по отношение на дейността по подвеждането на фактите под съответната материалноправна норма; когато следва да се приложи императивна правна норма, установена в обществен интерес или се касае до интересите на определени правни субекти, за защитата на които съдът следи служебно, дейността на съда не може да бъде обусловена от волята на страните – в тези хипотези съдът може служебно да събира доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните за спора факти, както и да допуска поискани от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето; извън тези случаи въззивната инстанция може да приеме за неправилно установен от първата инстанция като осъществил се или не определен факт само когато такова оплакване е наведено във въззивната жалба; обхватът на произнасянето както на първоинстанционния, така и на въззивния съд е ограничен в рамките на възраженията и доводите на страните, въведени в предмета на делото. От това следва,че когато във въззивната жалба не са посочени конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да установи различна фактическа обстановка и въз основа на нея да пререши спора само в случаите, когато е длъжен да действа служебно. В останалите случаи той е ограничен от заявеното в жалбата, съгласно изричната норма на чл. 269 ал. 2 ГПК.
Отговор на втория въпрос е даден в практиката на касационната инстанция, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в решения по чл.290 ГПК - по т.д.№1245/2013г. на І т.о. на ВКС, по т.д.№ 674/2014г. на ІІ т.о. на ВКС , по т. д. № 3734/2013г. на І т.о. на ВКС , по т. д. № 1544/2014г. на ІІ т.о. на ВКС , по гр.д.№4744/08г. на І г.о. на ВКС, по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№5980/14г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.№1084/11г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1857/10г. на ІV г.о. на ВКС,по гр.д.№4780/18г. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.№1115/17г. на І т.о. на ВКС, по гр.д.№2926/16г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№4581/14г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.№ 3973/2008 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 748/2011 г. на ІІ г.о., по гр.д.№ 891/2010 г. на І г.о., по гр.д.№ 1318/2010 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 761/2010 г.на ІV г.о., по гр. д. № 2184/2015 г. на ІІІ г. о., по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ г. о., по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV г. о., по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ т. о., по гр. д. № 1332/2015 г. на IV г. о. , гр.д.№4564/19г. на IV г.о., по т.д.№1115/17г. на I т.о., по гр.д.№1163/10г. на IV г.о. и др.С нея се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121 ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК; непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността както на първата, така и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма; въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като дължи да изложи в решението си мотиви, съгласно чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, в които да обективира собствената си преценка на доказателствата, анализирайки ги поотделно и в съвкупност, съобразно твърденията и възраженията на страните, като въз основа на тях да направи своите фактически констатации кои от твърдените факти намира за установени и кои за неосъществили се; да съобрази и се произнесе по въведените от страните релевантни за решаването на спора доводи и възражения; отнасяйки установените от него обстоятелства и правоотношения към съответните материалноправни норми, да формира самостоятелни правни изводи за изхода на делото; изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за осъществяването на правото на защита на страните в процеса.
В противоречие с цитираната практика по първия въпрос въззивният съд е приел,че заплащане на ищеца на претендираните от него като извършени СМР по договора за аварии не се дължи поради липса на доказателства за приемането на работата от страна на възложителя на ответника - „Софийска вода“АД, без в отговора на исковата молба ответникът да е навеждал такова възражение и без да е направил във въззивната жалба съответно оплакване срещу извода на първата инстанция, че работата на ответника е надлежно приета от ответника без възражения. С отговора на исковата молба, що се касае до неоспорената от ищеца теза на ответника за връзка между Договора за аварии, сключен между страните по делото и този, сключен между ответника и „Софийска вода“АД, „Галчев инженеринг“ООД е направил и поддържал пред двете инстанции единствено възражение, че е налице разминаване в квадратурите, отчетени от ищеца при изпълнението на възложеното и тези, които „Софийска вода“АД е приела за изпълнени, във връзка с което е направил и едното от възраженията си за прихващане с негово вземане за неоснователно обогатяване на ищеца /платено възнаграждение срещу липса на насрещна престация/. Липсват въведени от ответника по исковата молба в предмета на спора доводи за неизпълнени условия по чл.6 ал.1 от договора между страните и непредставени документи по чл.6.3 от Общите условия на договора за строителство, сключен между ответника и „Софийска вода“АД. Във въззивната си жалба при оспорване на резултата, касаещ Договора за аварии, ответникът е навел единствено оплаквания за неправилност на извода на съда,че не е установено изработеното от ищеца по този договор да е със скрити недостатъци, които, според твърденията на ответника в отговора на исковата молба, той е установил с вземане на проби от асфалта след узнаване за делото и във връзка с които е направил възражението си пред първата инстанция по чл.265 ЗЗД за намаляване на възнаграждението. Оплакване за неправилно формиран от първата инстанция извод, че работата е приета и подлежи на заплащане при липса на доказано приемане от страна на възложителя на ответника „Софийска вода“АД, не е наведено. Не са налице посочените по-горе изключения от правилото на чл.269 изр.2 ГПК, обосноваващи служебно произнасяне на въззивната инстанция по този въпрос.
Отклонение от практиката на ВКС въззивният съд е допуснал и при осъществяване дейността си като втора инстанция по същество. Същият не е обсъдил и анализирал надлежно ангажирани и приети по делото относими към разрешаването на спора доказателства – както изходящи от страните писмени възлагателни писма, количествени сметки, протоколи обр.19, отчети, фактури и др., така и експертни заключения – нито поотделно, нито в тяхната съвкупност. Основал е решението си по исковете за възнаграждение и неустойка по Договора за аварии основно на констатации за липса на доказателства /непредставени от ищеца документи по чл.6.3 от Общите условия на договора за строителство между ответника и „Софийска вода“АД/, установяващи,че работата е приета от възложителя на ответника – „Софийска вода“АД. Липсва обсъждане на надлежно ангажираните с исковата молба и приети от съда /неколкократно прилагани по делото/ документи, съставени във връзка с изпълнението на задълженията по възникналото правоотношение между страните – количествени сметки, протоколи обр.19 и фактури, на които ищецът е основал претенциите си за възнаграждение по Договора за водоноски и Договора за линейни обекти, чиято съвкупна преценка навежда на извод,че с фактури №[ЕГН]/ 10.09.2018г., №[ЕГН]/ 10.10.2018г., №[ЕГН]/ 10.10.2018г., № [ЕГН]/ 14.11.2018г. и № [ЕГН]/ 11.12.2018г., са осчетоводявани както приеманите с протоколите обр.19 /озаглавени протокол №751 и подписани от представители на ответника без възражения/, работи по Договора за аварии, така и услугите, извършвани по Договора за водоноски, като всички са остойностявани общо помесечно. Вътрешно противоречиви са мотивите на съда по отношение на иска за възнаграждение по Договора за линейни обекти. От една страна е определил като липсващи по делото и фактурите, които ищецът е посочил в исковата молба в обосноваване на претенцията си за възнаграждение, въпреки наличието им в том ІІ от първоинстанционното дело, а от друга е посочил,че „в описаното им съдържание не става въпрос за задължения по договора за линейни обекти“, без да съобрази и анализира съдържанието на договора и приложените към него приемо-предавателни протоколи, протоколи обр.19 и сметки 22, от съпоставката на които може да се установи,че те касаят конкретно възлагани от ответника за изпълнение и изпълнени от ищеца линейни обекти. Съдът изобщо не е съобразил,че възражения срещу претенциите за извършени услуги по Договора за водоноски ответникът не е правил и поддържал от началото до края на процеса, а по Договора за линейни обекти е оспорил като некачествени извършените по фактура № [ЕГН]/02.05.2018г. работи, докато срещу вземанията по фактура №[ЕГН]/ 01.06.2018г. и фактура №[ЕГН]/01.08.2018г. е направил само възражение за прихващане, без да оспорва дължимостта им.
Липсва обсъждане от въззивния съд и на заключенията както на техническата, така и на счетоводната експертизи, установяващи релевантни за спора факти.
Доколкото при формирането на решаващите си изводи въззивният съд се е отклонил от дадените с посочената съдебна практика разрешения на поставените правни въпроси, които настоящият състав напълно споделя, и е допуснал процесуални нарушения, обусловили крайния извод за недоказаност,респ. за неоснователност на предявените искове, решението му се явява неправилно по смисъла на чл.281 т.3 предл.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.266 ЗЗД, задължението на възложителя за плащане на уговореното възнаграждение по договор за изработка, каквито са процесните три договора, сключени между страните, възниква и става изискуемо от момента на приемането на изработеното. Следователно предпоставка за основателност на предявените осъдителни искове е да е установено поведение на възложителя, изразяващо недвусмислено волята му да приеме престирания от изпълнителя резултат. Законът не поставя конкретни изисквания относно начина на обективиране на тази воля, респ. относно доказателствените средства, с които това може да бъде установено по делото. Липсата на посочени в договора определени документи, които страните са приели,че трябва да бъдат съставени при приемането на работата, не е обуславящо за извод,че работата не е приета, щом са налице установими с други доказателства обстоятелства по фактическото приемане на изработеното. Практиката допуска това да стане и с конклудентни действия по възползване на възложителя от резултата от изработката.
В случая ищецът е ангажирал по делото неоспорени от ответника и приети от съда писмени доказателства за недвусмислено приемане от ответника на изработеното от него и по трите договора. Въз основа на съставяни и изпращани на ответника месечни отчети за изпълняваните от него през м.м. юни- октомври 2018г. строителни работи, възложени му с Договора за аварии и Договора за водоноски, одобрени от последния, са били съставяни и двустранно подписвани протоколи №751 /в които подробно са описани по вид и количество съответните СМР и услугите за водоноски/ и количествено –стойностни сметки; на базата на тези документи ищецът е издал фактури №[ЕГН]/10.09.2018г., №[ЕГН]/ 10.10.2018г., №[ЕГН]/ 10.10.2018г., № [ЕГН]/14.11.2018г. и № [ЕГН]/ 11.12.2018г., които ответникът е осчетоводил надлежно с включването им в съответните дневници за покупките, след което е ползвал данъчен кредит по тях /видно от заключението на счетоводната експертиза/. Във връзка с Договора за линейни обекти на ищеца е било възложено изпълнението на три обекта от уличната мрежа на [населено място], като за извършената от него работа по видове и количество са съставени и подписани от страните протокол №8/02.05.2018г., протокол №1/01.06.2018г. и протокол №1/01.08.2018г. – образци 19 – за установяване и заплащане на действително извършени видове СМР, както и сметки обр.22, въз основа на които са съставени фактури №[ЕГН]/02.05.2018г., №[ЕГН]/ 01.06.2018г. и №[ЕГН]/ 01.08.2018г., също осчетоводени надлежно от ответника с включването им в дневниците за покупки и при ползван от него данъчен кредит /установено отново със заключението на счетоводната експертиза/.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупки/продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Така при съвкупната преценка на писмените доказателства, заключение на вещо лице и извънсъдебно признание на ответника, се налага правния извод за възникнали в тежест на ответника задължения за плащане на уговореното възнаграждение за изработеното по трите договора, сключени между страните.
При този извод на разглеждане подлежат направените от ответника възражение за намаляване на възнаграждението по чл.265 ЗЗД и правопогасяващи възражения за прихващане и доколкото по тях липсва произнасяне на въззивния съд, а изходът на иска за неустойка за забава зависи от изхода по главния иск, след отмяна на въззивното решение като неправилно, делото следва да се върне на същата инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда, който да обсъди и извърши преценка на ангажираните във връзка с възраженията доказателства при съобразяване на дадените по-горе указания по приложението на материалния закон.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени от страните в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №427/27.06.2023 г. по т.д.№16/23 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която, след отмяна на решение №1053/21.09.22 г. по т.д.№1073/21 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу “Галчев инженеринг” ООД осъдителни искове , както следва:
-171 170,40 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/, за което са били издадени данъчна фактура № [ЕГН]/10.09.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/10.10.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/10.10.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/14.11.2018г. и данъчна фактура № [ЕГН]/11.12.2018г.;
-22 527,80 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за водоноски от 27.01.2017г., за което са били издадени данъчна фактура № [ЕГН]/10.09.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/10.10.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/10.10.2018г., данъчна фактура № [ЕГН]/14.11.2018г. и данъчна фактура № [ЕГН]/ 11.12.2018г.;
-61 378,24 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за възлагане на строително -монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г. , за което са били издадени данъчна фактура № [ЕГН]/02.05.2018г., данъчна фактура №[ЕГН]/ 01.06.2018г. и данъчна фактура №[ЕГН]/01.08.2018г. и
-102 909,27 лв. неустойка по чл. 21 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/,
ведно със законната лихва за забава върху горепосочените суми от 16.06.2021г. до окончателното им изплащане.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд в отменената му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|