5 Р Е Ш Е Н И Е №169 София.02.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1643/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. П., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1392 от 26.11.2012 г. по в.гр.д.№ 1200/2012 г. на Апелативен съд – П. в частта, с която след частична отмяна на решение № 188 от 23.05.2012 г. по гр.д. № 176/2011 г. на Окръжен съд – Смолян, са отхвърлени предявените срещу ЗАД [фирма] искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина на ищцата в резултат на виновно причинено от П. А. А. ПТП на 23.06.2010 г. за разликата над 75 000 лева до 100 000 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2011 г. , и за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 23.06.2010 г. до 02.09.2011 за разликата над 9 270.86 лв. до 12 445.95 лв. С определение № 388 от 10.06.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, свързан с предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, след като е констатирано отклонение от задължителна практика на ВКС, цитирана в определението. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателката счита, че след като липсват категорични доказателства за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, то неправилно въззивният съд, прилагайки разпоредбата на 51, ал.2 ЗЗД, е намалил присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лева. По съображения в жалбата се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на иска в пълен размер, с присъждане на разноски. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно и по съображения в писмен отговор, поддържани в съдебно заседание, моли жалбата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че починалият Д. Д. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради неизползване на обезопасителен колан, чрез който е можел да ограничи уврежданията и вероятно да предотврати леталния изход от произшествието. Съпричиняването на вредоносните последици е определено в размер на 25 % и съобразно него е намалено определеното за справедливо обезщетение - от 100 000 лв. на 75 000 лв. В мотивите към решението са изложени подробни фактически и правни изводи, след извършена самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и обсъждане на доводите на страните в процеса. Въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД и необоснованост на фактическите и правни изводи при произнасяне по надлежно релевираното от ответното застрахователно дружество защитно възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат. По поставения въпрос относно предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди при принос на пострадалия съществува задължителна практика на ВС и ВКС - ППВС № 17/1963 г. и множество решения, постановени при действието на ГПК от 2007 г., цитирани в определението за допускане на касация, които не са съобразени изцяло от решаващия съдебен състав. Последователно e застъпваното от ВКС принципно разбиране, че приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и с оглед разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва да докаже при условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на резултата и не би могло този принос да се отчита от съда въз основа на предположения. Според дадените разрешения, пряко относими към поставения правен въпрос, предвид конкретните факти по делото, обективирани в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2011 г. на ВКС, І т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г., ІІ т.о., само обстоятелството че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е допуснал отклонение от посочената задължителна практика, прилагайки разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, без да е доказан по категоричен начин приноса на пострадалия. Действително, не е налице спор, че синът на ищцата е пътувал без предпазен колан към момента на настъпване на ПТП, но комплексната експертиза не е дала категоричен отговор по въпроса за наличие на причинно-следствена връзка между непоставянето на предпазен колан и смъртта на Д. Д.. В представеното писмено заключение, както и при приемането му пред първата инстанция - в съдебно заседание на 12.04.2012 г. вещите лица са предположили, с голям процент на вероятност, че и при поставен предпазен колан пътуващият на предната седалка в лекия автомобил би могъл да излети от колата, при отчитане на конкретния механизъм на произшествието и обособено високата скорост, с която се е движил автомобила. Въззивният съд, незачитайки изцяло мнението на експертите и то без да изложи мотиви за това, е направил необоснован извод, че пострадалият, неползвайки задължителния предпазен колан, е допринесъл за настъпването на резултата, като неправилно е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан при пътуване с лекия автомобил на виновния за произшествието водач и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди. Предвид горното и с оглед висящността на делото само по отношение на съпричиняването, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е намалено обезщетението за неимуществени вреди, поради приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. При липса на категорично доказан принос от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, на ищцата се дължи пълният размер на обезщетението за неимуществени вреди – в общ размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2011 г., както и обезщетение за забава за периода от 23.06.2010 г. до 02.09.2011 г. Или, на жалбоподателката следва да се присъдят допълнително още 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.09.2011 г. /така както е претендирана/ и обезщетение за забава за периода от ПТП до подаване на исковата молба в размер на още 3 175.09 лева. При този изход на делото, ответникът по касация следва да заплати по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 1 127 лева. Искането на жалбоподателката за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да се уважи, тъй като липсват надлежни доказателства за действително направени разноски. Така мотивиран и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ срещу решение № 1392 от 26.11.2012 г. по в.гр.д.№ 1200/2012 г. на Апелативен съд – П. с което отхвърлени предявените от Н. К. П. срещу Застрахователно акционерно дружество [фирма] искове: по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 75 000 лв. до 100 000 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2011 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 23.06.2010 г. до 02.11.2011 г. за сумата 3 175.09 лева, както и в частта, с която Н. П. е осъдена да заплати на ЗД [фирма] сумата 2 563.50 лева разноски, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. К. П. с ЕГН [ЕГН], на основание чл.226 КЗ, допълнително сумата 25 000/двадесет и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2011 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 23.06.2010 г. до 02.09.2011 г. допълнително още 3 175.09 / три хиляди сто седемдесет и пет лева и девет стотинки/ лева. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 127/ хиляда сто двадесет и седем/ лева– държавна такса. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: