Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 18 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №509 по описа за 2012 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. П. С. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Д.Д., срещу решение от 23.01.2012г., постановено по в.гр.д.№567/2011г. на Апелативен съд - В., с което е потвърдено решение от 11.07.2011г. по гр.д.№924/2010г. на Добрички окръжен съд в обжалваната част за уважаване на предявения от Т. Д. М. срещу С. П. С. иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 10100лв., представляващи стойността на идеалните й части от недвижим имот, по отношение на който е бил развален договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по предявен иск след отчуждаването им. Касационното обжалване е допуснато с определение №178 от 11.02.2013г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК доколкото по въпроса: „за приложението на чл.57, ал.2, пр.2 ЗЗД в хипотезата на безвъзмездно извършване на отчуждаването преди поканата” съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, по поставения правен въпрос намира: С влизане в сила на решението за разваляне на договора поради неизпълнение от длъжника-приобретател, когато договорът не е за продължително или периодично изпълнение, в отношенията между страните облигационната връзка отпада с обратно действие и възниква задължение за връщане на даденото, тъй като при обратното действие даденото остава без основание. Ако имотът е прехвърлен на трето лице, преди да се впише исковата молба за разваляне на договора, правата на третото лице се запазват – чл.88, ал.2 ЗЗД. В този случай прехвърлителят не може да претендира връщане в натура, а може да претендира възстановяване на стойността на имота – чл.57, ал.2 ЗЗД. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателятят я е отчуждил или изразходвал /при потребимите вещи/, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Ако обаче е бил добросъвестен /ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата/, той дължи само онова, от което се е възползувал /според трайната съдебна практика - с изключение на плодовете/. Дължи само това, от което се е възползвал, т.е. това, с което реално, действително се е увеличило имуществото му - примерно, това може да бъде деликтно или застрахователно обезщетение при погинала вещ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата Т. Д. М. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното осъдително решение по предявения от Т. Д. М. срещу С. П. С. иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 10100лв., представляваща пазарната цена на идеални части от имота, по отношение на които е бил развален договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по предявен иск след отчуждаването им с договор за дарение. Решението е неправилно. Установено е, че с влязло в сила на 07.12.2009г. решение по гр.д.113/2006г. на КРС е развален на основание чл.87 ал.3 ЗЗД сключения на 13.08.1992г. с нот.акт №6/1992г. договор, с който Т. Д. М. е прехвърлила на Д. Г. С. следния свой собствен недвижим имот: 2/3 ид.части от дворното място цялото с площ от 2185кв.м. урегулирано в парцел ХІ-967 в кв.6 по рег план на с.Х.Д.. общ.К. заедно с една къща за живеене,състояща се от две стаи, кухня и антре срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката – негова майка като същата си запазва правото да живее в една стая по неин избор и да събира плодовете от дворното място , докато е жива до размер на 5/6 ид.части от прехвърленото по договора. Д. Г. С. починал през 2002г. и оставил за законни наследници С. С. – съпруга, П. С. и М. С. – деца. През 2003г., т.е. преди завеждане на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, ответницата С. С. е дарила наследствената си част от имота, предмет на договора за издръжка и гледане, преди завеждане на исковата молба за разваляне на договора - 26.04.2006г. С влизане в сила на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение от длъжника-приобретател, в отношенията между страните облигационната връзка отпада с обратно действие и възниква задължение за връщане на даденото, тъй като при обратното действие даденото остава без основание. При положение че вещта, която следва да се върне, е отчуждена преди поканата безвъзмездно, дължи само това, от което се е възползвал, т.е. това, с което реално, действително се е увеличило имуществото му. При данните по делото такова увеличение на имуществото не е установено, поради което неправилно с въззивното решение е прието, че предявеният иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД е основателен. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се отмени и искът да се отхвърли. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 1424лв. – за държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от решение от решение от 23.01.2012г., постановено по в.гр.д.№567/2011г. на Апелативен съд - В., с което е потвърдено решение от 11.07.2011г. по гр.д.№924/2010г. на Добрички окръжен съд в обжалваната част за уважаване на предявения от Т. Д. М. срещу С. П. С. иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 10100лв., представляващи стойността на идеалните й части от недвижим имот, по отношение на който е бил развален договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по предявен иск след отчуждаването им, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.04.2006г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. М. срещу С. П. С. иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 10100лв., представляващи стойността на идеалните й части от недвижим имот, по отношение на който е бил развален договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по предявен иск след отчуждаването им, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.04.2006г., като неоснователен. ОСЪЖДА Т. Д. М. да заплати на С. П. С. сумата 1424лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: