Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 16 юни 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Тома КОМОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 765 по описа за 2014 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Й. Д. К. за възобновяване на нохд № 217/12г. на районен съд гр. Нова Загора. В искането се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо и не съответно на извършеното престъпление. Изтъква се, че осъденият бил лишен от възможност да присъства на съдебното заседание тъй като не бил уведомен за насрочването му и не получил препис от обвинителния акт. Настоява се за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения К. – адв. К. К., която излага доводи, че дадените в Европейската заповед за арест гаранции от издаващата държава предпоставят възобновяването на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като досъдебното производство е протекло с участието на осъдения на когото било повдигнато обвинение лично и с участието на защитник, а призовката за съдебното заседание с която му е връчен обвинителният акт, била подписана от него. Прокурорът не счита, че са дадени гаранции за възобновяване на производството. Осъденият К. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 9 от 15.01.2013г., постановена по нохд № 217/12г. на районен съд гр. Нова Загора, Й. Д. К. бил признат за виновен в това, че на 20.12.2011 г. в [населено място], [община], при условията на повторност, от жилищен имот, намиращ се в същото село на [улица], отнел чужди движими вещи - пари на стойност 827 лева от владението на собственика им К. П. Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28 ал.1 и чл.54 ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата не била обжалвана от страните и влязла в законна сила. Искането за възобновяване, изготвено саморъчно от осъдения, се основава на чл. 423 от НПК, но в съдържанието му се излагат аргументи, сочещи на и на основание по чл.422, ал.1 т.5 от НПК. В случая сроковете по чл.423, ал.1 и по чл.421, ал.3 от НПК са спазени, което налага извод за допустимост на искането за възобновяване. Разгледано по същество искането е неоснователно. Относно основанието по чл.423, ал.1 от НПК Досъдебното производство е било проведено в присъствието на осъдения К.. Видно от приложеното на л. 43 – 44 от ДП постановление за привличане в качеството на обвиняем, обвинение за престъплението по чл.195 от НК е било повдигнато на Й. К. лично и в присъствието на защитника му адв. Д.. На обвиняемия и защитника са били предявени и материалите от разследването, за което е подписан протокол на л.46 от ДП. Внесеният от прокуратурата обвинителен акт за същото престъпление е получен от подсъдимия К. лично, ведно с призовката за съдебното заседание на първоинстанционния съд, насрочено за 28.06.2012г. След получаване на призовката К. напуснал местоживеенето си в [населено място] и напуснал пределите на страната, които обстоятелства са установени от изявленията на майка му И. Д. (вписани в съдебния протокол) и приложените писмени документи от издирването. Видно от приложеното писмо с изх. № 16812/13г. на ВКП, отдел „Международно правно сътрудничество”, за изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда е издадена ЕЗА от РП гр. Нова Загора. По нея не е провеждано производство, тъй като осъденият К. бил задържан на 02.03.2014г. на ГКПП „Аерогара – София”. Така очертаното процесуално развитие на делото, налага извод, че липсва основание за уважаване на искането на основание чл.423, ал.1 от НПК, предвид наличните доказателства за укриване на осъдения след предявяване на обвинението на досъдебното производство. Въпреки, че за изпълнение на наказанието е била издадена ЕЗА, по нея не е било провеждано производство, т.е. осъденият не е бил предаден от чужда държава при предоставени гаранции за възобновяване на производството, поради което не са налице основанията и по т.5 на чл.423, ал.1 от НПК. Относно основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК Доводите в искането за явна несправедливост на наказанието са неоснователни. При определянето на размера на наказанието съдът е взел предвид значителния превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства над отегчаващото такова и е наложил наказание под средния, предвиден за престъплението размер. Не са налице основания за допълнително смекчаване на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл.426 ар. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Д. К. за възобновяване на нохд № 217/12г. на районен съд гр. Нова Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.