1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 254 София 05.12.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5463/2016 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат Д. Д., срещу решение № 109 от 15.09.2016 г. по гр. дело №266/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №22 от 22.04.2016 г. по гр.д.№ 559/2015 г. на Сливенския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. П. Д. и Б. С. Б., двамата от [населено място], на основание чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД по 15 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им С. Б. Д., техен съпруг и баща, както и на Б. С. Б. сумата 734.50 лв. - обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че от допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза се установява, че пострадалият С. Д. се е придвижвал с велосипеда си по [улица]в [населено място], в посока от[жк]към ж.п. гара със скорост от около 30 км/ч в лявата лента за движение в близост до левия и край. В изчислената от вещото лице опасна зона за движение е попадала шахта на пътното платно, чиято дълбочина е измерена на около 10 см под нивото на асфалта и с остър вертикален ръб. В тази шахта е попаднало предното колело на велосипеда. Пострадалият загубил контрол на велосипеда и паднал от колелото. Шахтата се забелязвала, но не била оградена с бяла линия. Пострадалият имал необходимата видимост като преди заобикалянето на шахтата разполагал с техническата възможност да управлява с по-ниска скорост от около 20 км/ч и съответно да спре преди препятствието. Тези констатации на вещото лице се подкрепят и от показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Д. К. - очевидец на произшествието. Същата обяснява, че е била на терасата на жилището си и е наблюдавала движението на пострадалия, който се е движил от дясната страна и като излязъл от завоя с колелото си, пресякъл по диагонал и тръгнал да се престроява от дясна лента към лява лента на платното, за да направи завой на ляво. След това свидетелката видяла как той завил и предното колело попаднало в намиращата се там шахта, вследствие на което паднал и повече не станал. Свидетелката е категорична, че колелото не се е ударило в бордюра, а е хлътнало в дупката. Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че причината за падането на велосипедиста е попадането на предното колело на велосипеда му в намиращата се на улицата шахта. Задължение на всяка община е да поддържа уличната мрежа в града като нейна общинска собственост в изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности по него и да ги отстранява в най-кратък срок съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 ЗДП. Наличието на необезопасена шахта на уличното платно, без поставена сигнализация, че същата е под нивото на платното, с остри ръбове, е една от причините за настъпилото произшествие. С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община, същата не е изпълнила задълженията си да сигнализира опасностите по уличната мрежа и да организира безопасно движение по улиците. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на общината, настъпилото ПТП и причинените в резултат на него вреди на ищците по делото, поради което следва да бъде ангажирана отговорността и. За настъпилия вредоносен резултат е допринесъл и наследодателят на ищците, който е управлявал велосипеда си след употреба на алкохол като при допустима норма от 0,5 промила концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1.36 промила. Безспорно е, че при по-висока концентрация на алкохол в кръвта се забавят реакциите на водача и възприемането на платното за движение става по-трудно. Именно тази концентрация на алкохол в кръвта му е лишила пострадалия от правилна преценка на състоянието на шахтата и вместо да я заобиколи, е минал през нея. Има 75 % съпричиняване от страна на починалия велосипедист. В представената по делото и неоспорена от страните епикриза, издадена от М. „Д-р И. С.“ – [населено място], е описано състоянието, в което е бил приет пострадалият С. Д., получените от него телесни увреждания, хода на заболяването, проведеното му лечение, включително и оперативно, както и причината за настъпилата смърт на същия. От тази епикриза се установява, че пострадалият постъпва на 02.08.2015 г. в болницата в резултат на падане от велосипед след попадане на велосипеда в отводнителна шахта на пътя и получена тежка травма на главата. При извършените прегледи и изследвания в болницата са били установени данни за тежка черепномозъчна травма с многофрагментно счупване на черепните кости и множествени контузии на мозъка. В епикризата е записано, че няколко часа след хоспитализацията настъпва рязко влошаване на състоянието му и той изпада в кома. На 03.08.2015 г. му е извършена операция, при която са премахнати хематоми и му е направена пластика на черепа. Независимо от предприетото лечение, включително и оперативно, пострадалият останал в тежко общо и неврологично състояние, в мозъчна кома, прогресивно задълбочаваща се и на 09.08.2015 г. е починал. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд необосновано е приел, че по делото е доказана причинната връзка между деянието и настъпилите вреди при процесния пътен инцидент без изслушване на медицинска експертиза и само въз основа на епикриза, издадена от М. [фирма]. При съществено нарушение на процесуалните правила не са обсъдени подробно изложените във въззивната жалба доводи за установяването на тази причинна връзка чрез използване на специални знания. Не е съобразено, че епикризата се изготвя само с цел проследяване хода на заболяването и извършените манипулации, но не и относно това дали причината за увреждането е единствено пътният инцидент. Ответниците по касационната жалба С. П. Д. и Б. С. Б., двамата от [населено място], оспорват жалбата. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по обективно съединени искове като цената на този от тях, които е за обезщетение за имуществени вреди е 2 938 лв., т.е. до 5 000 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. С определение №777 от 07.07.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 109 от 15.09.2016 г. по гр. дело №266/2016 г. на Бургаския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за това дали оспорването на причинната връзка между деянието и настъпилите вреди при пътен инцидент налагат назначаване на медицинска експертиза или наличието на такава връзка може да се установи с епикриза, издадена от М.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване съдебната практика е уеднаквена с ТР №1 от 04.01.2001 г. на ВКС по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК, т.10 и ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3. Според първото тълкувателното решение допускането на експертиза, оглед и освидетелстване може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. При огледа и освидетелстването това се налага от необходимостта от непосредствено сетивно възприятие на съда върху истинността на факт, отнасяш се до вещ или лице, а при експертизите - от съобразяване на опитни правила и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието. Според второто - въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. След като в епикриза, издадена от М., липсват данни за причината за смъртта, то съдът трябва служебно да назначи медицинска експертиза, защото е необходимо съобразяване на опитни правила и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че причината за смъртта на наследодателя на ищците е установена от епикриза, издадена от М. [фирма]. В нея е записано, че няколко часа след хоспитализацията настъпва рязко влошаване на състоянието му и той изпада в кома. На 03.08.2015 г. му е извършена операция, при която са премахнати хематоми и му е направена пластика на черепа. Независимо от предприетото лечение, включително и оперативно, пострадалият останал в тежко общо и неврологично състояние, в мозъчна кома, прогресивно задълбочаваща се и на 09.08.2015 г. е починал. Необосновани са изводите на въззивния съд, че с този документ се установява, че причината за смъртта е пътният инцидент. В него въобще липсват данни за това. Съобразно изложеното по-горе и след като въззивната жалба съдържа оплакване, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил – наличие на причинна връзка между пътния инцидент и смъртта на наследодателя на ищците, то той е трябвало да назначи служебно медицинска експертиза за изясняване на този обуславящ за изхода на делото въпрос. Когато, както е в разглеждания случай, възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата и на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. По тези причини, въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за основателността на предявените искове. Делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част относно исковете за обезщетения за неимуществени вреди и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Трябва да се назначи медицинска експертиза, чрез която да се установи дали има причинна връзка между пътния инцидент и смъртта на наследодателя на ищците. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат Д. Д., срещу решение № 109 от 15.09.2016 г. по гр. дело №266/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №22 от 22.04.2016 г. по гр.д.№ 559/2015 г. на Сливенския окръжен съд в частта, относно иска за обезщетение за имуществени вреди. ОТМЕНЯ решение № 109 от 15.09.2016 г. по гр. дело №266/2016 г. на Бургаския апелативен съд в останалата обжалвана част относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази част. Решението, което по същността си е определение, в частта за оставяне без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.