8 Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 02.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2550 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД, представлявана от юрисконсулт С., срещу решение № 178 от 13.06.2018г. по в.т.д. № 733/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 94 от 02.10.2017г. по т.д. № 75/2016г. на Пазарджишки окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против Г. И. П. иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че Г. И. П. дължи на „Банка ДСК” ЕАД следните суми: главница в размер на 149 134,14 лева, договорна лихва за периода 23.05.2013г. – 22.04.2015г. в размер на 31 373,99 лева, санкционираща лихва за периода 07.04.2015г. – 22.04.2015г. в размер на 794,31 лева, заемни такси в размер на 1 377,90 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2015г. до окончателното погасяване на задължението, дължими суми по договор за ипотечен кредит от 18.06.2007г., допълнително споразумение от 14.12.2009г. и допълнително споразумение от 25.03.2011г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 74 от 24.04.2015г. и изпълнителен лист по ч.гр.д .№ 361/2015г. на Пещерски районен съд, и касаторът е осъден да заплати в полза на Пловдивски апелативен съд сумата 3651,80 лева – държавна такса за въззивна жалба.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Поддържа, че възражение срещу заповедта за изпълнение е подадено от особения представител на ответника, назначен по изпълнително дело № 591/2015г. по описа на ЧСИ М. А., рег. № 884 от КЧСИ, с район на действие ОС – Пазарджик. Излага съображения, че подаденото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение от назначения особен представител е недопустимо, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл.47, ал.7 ГПК в заповедното производство са приложими единствено процесуалните правила на чл.47, ал.1-5 ГПК и на длъжника не следва да се назначава особен представител за получаване на заповедта за изпълнение, а фигурата на особения представител се конституира едва след изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение от длъжника. Твърди още, че особеният представител на ответника е назначен с цел осъществяване на представителство в рамките на изпълнителното производство и по отношение на действията по принудително изпълнение и не би следвало да се ползва с представителна власт в друго производство срещу същото лице, каквото се явяват заповедното и исковото производство. По изложените съображения счита, че издадената заповед за изпълнение не е била надлежно оспорена и подлежи на изпълнение. Поддържа, че като не е констатирал, че производството е образувано по сезиране от неоправомощено за целта лице, въззивният съд е постановил неправилно решение. Поддържа още, че въззивният съд не е осъществил цялостна проверка по същество, а се е ограничил само до отделни аспекти от подадената въззивна жалба. Твърди, че не е налице сключване на споразумение без представителна власт, тъй като кредитополучателят Г. П. е приел постигнатите договорености с банката с подписаното допълнително споразумение на 25.03.2011г., поради което е погасявал дължимите суми до 15.05.2014г. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
Ответникът Г. И. П. не представя отговор на касационната жалба. С молба – становище, подадена след постановяване на определението за допускане на касационно обжалване, ответникът заявява, че потвърждава всички действия на назначения му особен представител адв. З. М., които е извършил от негово име, в това число подаването на възражение по чл.414 ГПК и всички действия, предприети в исковото производство, включително подаване на въззивна жалба. Сочи, че в касационната жалба липсват доводи за неправилност на извода на въззивния съд за липса на представителна власт на бившата му съпруга за подписване на споразумението с банката от 25.03.2011г. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 475 от 15.07.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост с оглед обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК, предмет на настоящото дело, е предявен в хипотезата на възражение по чл.414 ГПК, подадено от особен представител на ответника, назначен в изпълнителното производство.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че ищецът се е снабдил по реда на чл.417 ГПК със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните вземания против ответника по ч.гр.д. № 361/2015г. на Районен съд Пещера и подаденото в срока по чл.414 ГПК възражение от ответника е наложило ищецът да установява вземането си с иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно сключването на 18.06.2007г. на договор за ипотечен кредит между страните, с който на ответника е предоставен кредит в размер на 150 000 лева със срок на издължаването му 240 месеца на равни месечни вноски съгласно погасителен план. Приел е за безспорно, че кредитът е бил преструктуриран на два пъти със сключени между страните допълнителни споразумения към договора за кредит – съответно от 14.12.2009г. и от 25.03.2011г., които е обсъдил.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, като след обсъждане на събраните по делото доказателства, е приел, че в случая връчването на уведомлението е извършено чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила. Счел е, че макар ответникът да не се е намирал на адреса поради временното му пребивававане в чужбина, без да уведоми кредитора за това съгласно изискването на чл.13, т.10 от ОУ, уведомлението му било редовно връчено съобразно разпоредбата на чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК.
Въззивният съд е счел за основателно възражението за неоснователност на иска, доколкото искът е основан на последното, сключено без представителна власт от съпругата на ответника споразумение от 25.03.2011г. Посочил е, че описаното в споразумението пълномощно, въз основа на което съпругата на ответника го е представлявала при сключването му, е било изключено от доказателствата по делото на основание чл.183, изр.2 ГПК. Посочил е още, че с това споразумение е извършено преструктуриране на остатъка от кредита и е приет нов погасителен план, с което се променя и размерът на месечните погасителни вноски, като след изтичане на 18-месечния период, считано от сключването му, тези вноски са в чувствително по-висок размер спрямо вноските по предходния план за съответния период. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай сключеното без представителна власт споразумение не е потвърдено. Поради това е достигнал до извод, че посоченото споразумение е непротивопоставимо на ответника и не поражда целените с него правни последици. С оглед на това, доколкото се основават на обявената от кредитора предсрочна изискуемост на кредита вследствие неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължения, произтичащи от допълнителното споразумение от 25.03.2011г. към договора за кредит и погасителния план към него, въззивният съд е приел, че исковете не са доказани по основание и в заявените размери.
Въззивният съд е счел, че исковете са неоснователни и в частта за вноските с изтекъл падеж, включени в остатъка от непогасеното задължение по кредита, тъй като същите произтичат от установения със същото споразумение остатък от кредита и са определени по размер съобразно извършеното с това споразумение преструктуриране на кредита и с приетия нов погасителен план.
По допустимостта на въззивното решение:
По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е издадена на 24.04.2015г. по ч.гр.д. № 361/2015г. Районен съд Пещера заповед за изпълнение на парично задължение на ответника Г. И. П. за следните суми: главница в размер на 149 134,14 лева, заемни такси в размер на 1 377,90 лева, договорна лихва в размер на 31 374,06 лева за периода от 23.05.2013г. до 22.04.2015г., санкционна лихва в размер на 727,77 лева за периода от 07.04.2015г. до 22.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2015г. до окончателното й изплащане, произтичащи от договор за ипотечен кредит от 18.06.2007г. и допълнителни споразумения към него от 14.12.2009г. и 25.03.2011г.
Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено на 11.02.2016г. възражение от адв. З. М. като особен представител на длъжника Г. П..
Видно от намиращото се в кориците на ч.гр.д. № 361/2015г. на Районен съд Пещера определение № 513 от 22.12.2015г. по ч.гр.д. № 1177/2015г. на Районен съд Пещера, особеният представител на длъжника е назначен по постъпило искане на ЧСИ при ОС Пазарджик и е за процесуално представителство по изпълнителното дело.
Съгласно трайната практика на ВКС – определение № 526 от 15.10.2009г. по ч.т.д. № 443/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 418 от 15.07.2009г. по ч.т.д. № 397/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 708 от 15.10.2010г. по т.д. № 556/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., с оглед чл.47, ал.7 ГПК в заповедното производство е неприложима разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК за назначаване на особен представител на длъжника и срокът за подаване на възражение по чл.414 ГПК тече от връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.1-5 ГПК. В настоящия случай на длъжника е назначен особен представител в изпълнителното производство по искане на съдебния изпълнител. Видно от мотивите на определение № 513 от 22.12.2015г. по ч.гр.д. № 1177/2015г. на Районен съд Пещера, с което е назначен особеният представител, искането на съдебния изпълнител е предшествано от връчване по реда на чл.47, ал.1-5 ГПК на покана за доброволно изпълнение. Според намиращото се в кориците на заповедното производство съобщение изх. № 2005/18.02.2016г. по изп.д. № 20158840400591 на ЧСИ М. А., изпратено в отговор на запитване на заповедния съд, заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е връчена на назначения на длъжника особен представител на 29.01.2016г. Съгласно трайната практика на ВКС – решение № 235 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 770/2019 г., IV г. о., ГК, определение Определение № 356 от 22.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 274/2015 г., I т. о., ТК, срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата. Поради това, доколкото липсват данни за връчване от съдебния изпълнител на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.1-5 ГПК, а такива са налице само по отношение на поканата за доброволно изпълнение, следва да се приеме, че срокът за подаване на възражение по чл.414 ГПК не е бил изтекъл към момента на подаване на такова от назначения на ответника особен представител.
Настоящият състав намира, че особеният представител, който е бил назначен за осъществяване на процесуално представителство в изпълнителното производство, не е бил овластен да представлява длъжника в заповедното производство и да подаде възражение от негово име. Независимо от това, с постъпилата в касационната инстанция молба от 31.10.2019г. ответникът е направил изрично изявление за потвърждаване на извършените от назначения особен представител действия, в това число подаването на възражение по чл.414 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.101 ГПК нередовно извършените от страната процесуални действия, в това число извършените от името на страната действия без представителна власт, подлежат на поправяне, като поправеното процесуално действие се счита редовно от момента на извършването му. В случая подаденото от името на длъжника възражение от лице, което не е разполагало с представителна власт за това, е потвърдено от длъжника с изрична молба, поради което възражението следва да се счита за редовно подадено.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е допустимо.
По основателността на касационната жалба.
Между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Г. И. П. е сключен на 18.06.2007г. договор за ипотечен кредит за сумата 150 000 лева, от които 70 000 лева за рефинансиране на дълг към ОББ АД. Срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху описания в договора недвижим имот.
На 14.12.2009г. между страните по договора е подписано допълнително споразумение, с който по отношение на остатъка от дълга в размер на 148 685 лева е договорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца и непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита; уговорено е, че при предсрочна изискуемост на кредита капитализацията отпада, считано от датата на предсрочната изискуемост, и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва; уговорена е промяна на падежната дата за издължаване; посочено е, че към датата на сключване на споразумението лихвата по кредита, формирана при условията на договора за кредит, е 10,99%.
На 25.03.2011г. между страните е подписано ново допълнително споразумение, с което са приели, че остатъкът от дълга възлиза на 154 859 лева, от които главница в размер на 150 983,71 лева, дължима редовна лихва в размер на 3874,50 лева и дължима наказателна лихва в размер на 1,33 лева. По отношение на остатъка от дълга е договорен индивидуален погасителен план с три шестмесечни гратисни периода с нарастващи погасителни вноски, както и капитализиране на натрупаната сума в поле „Дължима лихва“ след изтичане на тези три периода. Уговорено е, че кредитополучателят ще заплаща променлива лихва, която към датата на споразумението е в размер на 10,99% годишно, както и че годишния процент на разходите по кредита е 11,59% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ. Допълнителното споразумение е подписано от В. Н. П. като пълномощник на кредитополучателя Г. П.. С определение от 27.06.2017г. пълномощното, с което кредитополучателят упълномощава В. П. да го представлява пред „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с договора за кредит е изключено на основание чл.183 ГПК от доказателствата по делото.
Според приетото по делото заключение на ССЕ последната вноска на ищеца по кредита е от 15.05.2014г. в размер на 26,48 лева, като към 23.04.2015г. /когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ непогасени са 149 134,14 лева – главница, 31 373,99 лева – възнаградителни лихви, 704,31 лева – наказателна лихва и 1377,90 лева – такси. Заключението е изготвено при съобразяване на допълнителното споразумение от 25.03.2011г. и погасителния план към него.
С нотариална покана от 25.03.2015г. „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила кредитополучателя, че поради забава в погасяване на задълженията му по сключения договор за ипотечен кредит обявява кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана е връчена на 03.04.2015г. на И. Г. П. – син на кредитополучателя.
С оглед изключването на даденото от кредитополучателя пълномощно от доказателствата по делото следва да се приеме, че допълнителното споразумение от 25.03.2011г. е подписано за кредитополучателя от лице без представителна власт. При липса на доказателства за потвърждаване съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД на тези действия, допълнителното споразумение не обвързва ответника – кредитополучател.
Независимо от това, между страните е налице възникнало правоотношение по договор за ипотечен кредит и допълнително споразумение към него от 14.12.2009г. Неправилен е изводът на въззивния съд, че тъй като исковете се основават на неизпълнение на допълнителното споразумение от 25.03.2011г., то те се явяват недоказани по основание и размер и следва да бъдат отхвърлени изцяло. Съгласно посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба задълженията на ответника, предмет на настоящото дело, произтичат от договора за ипотечен кредит и двете допълнителни споразумения към него, поради което преценката за основателността на предявените искове следва да бъде извършена при съобразяване на действителните уговорки в договора за ипотечен кредит и допълнителното споразумение от 14.12.2009г., които обвързват страните по тях. Неправилният извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове, основан на липсата на обвързващо действие на второто допълнително споразумение към договора за ипотечен кредит, налага отмяна на обжалваното въззивно решение.
С оглед на това за разрешаване на спора по чл.422 ГПК е необходимо да бъде установено дали към датата на връчване на нотариалната покана до длъжника съгласно извършените плащания и валидните уговорки между страните в договора за ипотечен кредит и допълнителното споразумение от 14.12.2009г. са налице неизпълнени задължения, които да са обусловили упражняването от кредитора на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем. За определяне на размера на непогасената, но изискуема с настъпването на падежите на отделните вноски, част от кредита, е необходимо изслушването на заключение на икономическа експертиза с посочената задача, поради което след отмяна на обжалваното решение, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши и преценка на действителността на договореното с допълнителното споразумение от 14.12.2009г. капитализиране на лихвата, като с оглед на това при необходимост постави и други задачи на икономическата експертиза.
На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по разноските в исковото производство, включително в касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 178 от 13.06.2018г. по в.т.д. № 733/2017г. на Апелативен съд - Пловдив.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|