1 Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр. София, 18.01.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Е. ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2920 по описа за 2015 г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на ловците и риболовците – Ловно-рибарско дружество А. 2001“, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Зарева срещу решение № 51 от 19.06.2015 г. по в. т. дело № 108/2015 г. на Апелативен съд Б., търговски състав, с което след отмяна на решение № 458 от 24.02.2015 г. по гр. дело № 576/2013 г. на Окръжен съд Бургас са уважени предявените искове, както следва: 1/ признато е за установено по отношение на С. „Сдружение на ловците и риболовците – Ловно-рибарско дружество А. 2001“, [населено място], че С. „Сдружение на ловците и риболовците Лебед“ е носител на правото по чл. 30, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча да регистрира ловна дружина [населено място] като свой член и да поддържа регистрацията с произтичащите от това правни последици; 2/ признато е за установено по отношение на С. „Сдружение на ловците и риболовците Лебед“, че С. „Сдружение на ловците и риболовците – Ловно-рибарско дружество А. 2001“ не е носител на правото по чл. 30, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча да регистрира ловна дружина [населено място] като свой член и да поддържа регистрацията с произтичащите от това правни последици; 3/ С. „Сдружение на ловците и риболовците – Ловно-рибарско дружество А. 2001“ е осъдено да заплати на С. „Сдружение на ловците и риболовците Лебед“ сумата 1 040 лв. – разноски по делото за двете инстанции. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че необосновано поради противоречие с правилата на логиката е разбирането, че ако имаше изрична законова разпоредба, уреждаща процедурата за вземане на решение за преместване на ловна дружина, и ако тази уредба е диспозитивна, то ще се прилагат правилата, установени в Устава на сдружението. Релевира доводи за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като в чл. 29 ЗЛОД се съдържа правна уредба на ловните дружини, която препраща към разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД, уреждаща процедура, която трябва да бъде приложена в аналогичен случай – при вземане на решение за промяна в членството. Касаторът поддържа, че решението противоречи на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ, която признава възможността член на едно сдружение да формира самостоятелно волеизявление за прекратяване членството си в сдружението. Излага съображения, че законодателят признава отделни елементи от понятието „правосубектност“ на ловните дружини: чл. 29 ЗЛОД посочва начина на сформиране на ловната дружина и изискванията към нейните членове – израз на свободно упражненото от учредителите право на сдружаване, признато и гарантирано от Конституцията на РБ; ловната дружина може да взема решения, включително самостоятелно решение за членуване в сдружение; ловната дружина има и свое ръководство – произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗЛОД; друг признат елемент от частичната правосубектност на ловните дружини е територията, в рамките на която може да съществува само една ловна дружина; признаването на правото на ловната дружина на относително самостоятелно съществуване в рамките на ловното сдружение, на което е член, е подкрепено и от разпоредбата на чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД. Касаторът прави оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възраженията, включително възражението за нищожност на Устава на ищеца в частта, с която се отрича качеството „член на сдружението“ на Ловна дружина – [населено място] и й се придава качеството на организационна структура „звено“, а като членове на сдружението се третират само ловците, които образуват персоналния състав на ловната дружина /противоречие с чл. 30 ЗЛОД; противоречие с принципите на свобода на сдружаването и доброволност/. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства. Ответникът С. „Сдружение на ловците и риболовците Лебед“, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Кремена Н. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на въззивното решение. Излага съображения за правилност на извода, че след като С. с нестопанска цел е създадено и регистрирано по ЗЮЛНЦ, то С. и членовете му следва да спазват приетия и вписан Устав. Поддържа становище, че разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД не следва да се прилага по аналогия, тъй като тази правна норма урежда една единствена хипотеза – вземане на решение за учредяване на ново ловно сдружение, но не и на решение за напускане на старо ловно сдружение и влизане в друго старо ловно сдружение. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. С определение № 661/29.07.2016 г. по т. дело № 2920/2015 г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: Коя правна норма е приложима при определяне на кворума за вземане на решение от ловна дружина – член на определено ловно сдружение, за прекратяване на членството й в ловното сдружение и преминаването й към друго ловно сдружение – разпоредбите на Устава на сдружението или разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи, прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и следващите ГПК, приема следното: По материалноправния въпрос: Разпоредбите на чл. 29, 30 и 31 ЗЛОД уреждат сдружаването на лицата, придобили право на лов. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗЛОД ловната дружина е обединение на физически лица – български граждани, придобили право на лов, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. Ловната дружина се сформира при условията на чл. 29, ал. 2 ЗЛОД и е проявна форма на принципа на свобода на сдружаването, регламентиран с чл. 44, ал. 1 от Конституцията на РБ. Българските граждани, придобили право на лов и обединени в ловна дружина, имат право да учредят ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство на основание чл. 30, ал. 1 ЗЛОД. Учреденото ловно сдружение е юридическо лице и се регистрира при условията и по реда на ЗЮЛНЦ /чл. 30, ал. 5 ЗЛОД/. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗЛОД регламентира правото на ловното сдружение да регистрира в съответното горско или ловно стопанство ловните дружини, които са избрали да членуват в неговия състав. За да възникне това право, е необходимо преди това членовете на ловната дружина да са упражнили валидно правото си на избор за членство в съответното ловно сдружение. В разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД са уредени начинът и мнозинството на вземане на решение на членовете на ловната дружина за учредяване на ловно сдружение. При първоначалния избор и учредяване на ловното сдружение решението следва да бъде взето с обикновено мнозинство от присъстващите членове на ловната дружина при кворум за провеждане на Общото събрание повече от половината от всички членове на дружината. След учредяване на ловното сдружение и регистрирането му по реда на ЗЮЛНЦ всички негови членове са обвързани от приетия устав и са длъжни да го спазват. Поради обстоятелството, че членството в сдружението е доброволно, физическите лица - членове на ловната дружина имат право да вземат решение ловната дружина да прекрати членството в съответното ловно сдружение и да започне да членува в друго ловно сдружение с оглед въведеното в чл. 30, ал. 6 ЗЛОД ограничение за членуване на една ловна дружина само в едно ловно сдружение. Начинът и мнозинството за вземане на решение на членовете на ловната дружина за прекратяване на членуването в съответното ловно сдружение и вземане на решение за членуване в друго ловно сдружение не са уредени в разпоредбите на ЗЛОД и ППЗЛОД. Разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД урежда само начина и мнозинството на вземане на решение на членовете на ловната дружина за учредяване на ловно сдружение, но не и за последващо напускане на ловното сдружение и членуване в друго, вече учредено ловно сдружение. Поради обстоятелството, че лицата по чл. 29 ЗЛОД, обединени в ловни дружини, са приели устава при учредяване на ловното сдружение, и при липса на изрична императивна законова разпоредба, се налага изводът, че решението за прекратяване на членуването в сдружението и преминаването на дружината в друго ловно сдружение следва да бъде взето с предвиденото в устава мнозинство. В чл. 20, т. 1 и 13 ЗЮЛНЦ законодателят с императивни законови норми е очертал минимално необходимото съдържание на устава на сдружението. Предвид съдържащите се в ЗЮЛНЦ диспозитивни норми, определянето на съдържанието на част от конкретни правила е предоставено на членовете на сдружението. Не съществува пречка в устава на сдружението да е предвидено по-голямо мнозинство за приемане на решението за преминаване на ловната дружина в друго ловно сдружение от обикновеното мнозинство от присъстващите. Предвиждането на квалифицирано мнозинство за вземане на решение за преместване на ловната дружина от едно сдружение в друго е израз на свободата при осъществяване на правото на сдружаване и осигурява защита на интересите на по-голям кръг ловци, сдружени при условията и по реда на чл. 29 ЗЛОД. Ако в устава не е предвидено мнозинството за приемане на решение за прекратяване на членуването в ловното сдружение и преминаване на дружината в друго ловно сдружение, то по аналогия приложение следва да намери разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния материалноправен въпрос: При определяне на мнозинството за вземане на решение от лицата по чл. 29 ЗЛОД, обединени в ловна дружина и членуващи като такива в определено ловно сдружение, за прекратяване на членуването в ловното сдружение и преминаването на дружината към друго ловно сдружение при спазване на изискването на чл. 30, ал. 6 ЗЛОД приложение намират разпоредбите на Устава на сдружението, а не разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД. Разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД намира приложение в хипотезата, в която Уставът не урежда мнозинството за приемане на това решение. По правилността на въззивното решение: Предвид дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос се налага изводът, че обжалваният въззивен съдебен акт е правилен. Изводът на въззивната инстанция, че решението на Ловна дружина [населено място] от 09.08.2013 г. е следвало да бъде взето съобразно установения ред в Устава на Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на ловците и риболовците Лебед“, е законосъобразен. Приложението на разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 3 от Устава на С. „С. Лебед“ произтича от обстоятелството, че всички членове, обединени в ловни дружини, учредили сдружението, включително членовете, обединени в Ловна дружина [населено място], са длъжни да спазват приетия от тях Устав на сдружението. Членовете, обединени в Ловна дружина [населено място], са легитимирани да вземат решение за преминаване на Ловната дружина в друго сдружение. Поради това решението за закриване и преминаване на дружината към друго сдружение следва да бъде прието от членовете на дружината с квалифицирано мнозинство – 2/3 от списъчния състав на дружината, т. е. 2/3 от всички членове на ловната дружина. Изводът, че при списъчен състав на Ловна дружина [населено място] от 52 ловци и необходимо мнозинство 35 гласа, броят на гласувалите за преместването на ловната дружина в ответното сдружение 26 ловци е недостатъчен за приемане на валидно решение, е обоснован. Въз основа на изложените съображения правилно съдебният състав на Апелативен съд Б. е заключил, че решението на членовете на Ловна дружина [населено място] от 09.08.2013 г. не може да породи целените с него последици, а именно преминаване на дружината от състава на С. „С. Лебед“ в състава на С. „С. – Л. А. 2001“. Д. на касатора за противоречие на решението с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЮЛНЦ е неоснователен, тъй като въззивният съд не е отрекъл възможността на член на сдружението да формира самостоятелно волеизявление за прекратяване на членството си в сдружението. Ловната дружина е обединение на най-малко 20 ловци съгласно чл. 29, ал. 1 и 2 ЗЛОД и няма статут на юридическо лице, като законодателят е придал правно значение само на определени елементи от понятието правосубектност на ловната дружина, но не и пълна правосубектност. След учредяване на ловното сдружение от лицата по чл. 29 ЗЛОД, обединени в ловни дружини, решението за закриване и преминаване на една ловна дружина към друго сдружение следва да бъде прието от членовете на съответната дружина съгласно Устава на сдружението. При отчитане на необходимото мнозинство въззивната инстанция правилно се е съобразила само с гласовете на членовете на Ловна дружина [населено място] като ги е съпоставила на изискуемия минимум, предвиден в Устава на сдружението – квалифицирано мнозинство 2/3 от списъчния състав на Ловна дружина [населено място]. По отношение на оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът е изложил доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението за нищожност на Устава на ищеца в частта, с която се отрича качеството „член на сдружението” на Ловна дружина [населено място] и й се придава качеството на организационна структура „звено”, а за членове на сдружението се третират само ловците, които образуват персоналния състав на ловната дружина. Настоящият съдебен състав констатира, че ответникът по иска и касатор в производството пред ВКС своевременно в отговора на исковата молба, депозиран в преклузивния едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, е релевирал възражение за противоречие на Устава на С. „С. Лебед” със закона – приемането, че ловните дружини са звена на сдружението, противоречи на разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 ЗЛОД; изискването решението за напускане да бъде одобрено от Управителния съвет е в противоречие с принципа на доброволност на членството. Във въззивното производство ответникът по иска /въззиваем/, позовавайки се на разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 ЗЛОД, е поддържал становището, че ловните дружини не са организационни звена, не са загубили правото си на самостоятелна воля в кое сдружение да бъдат членове, а имат право да вземат валидно решение да напуснат сдружението и да членуват в друго ловно сдружение. Въззивният съд е обсъдил относимите доказателства и доводите, поддържани във въззивното производство, установил е спорната фактическа обстановка, към която е приложил относимите правни норми. Съдебният състав е анализирал фактите, съобразил се е с разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 ЗЛОД и чл. 27 ППЗЛОД и като е направил извод за приложимост на чл. 54, ал. 2, изр. 3 от Устава, практически е приел, че Уставът в посочената му част не противоречи на посочените норми на ЗЛОД и ППЗЛОД. Обстоятелството, че въззивната инстанция не се е произнесла по възражението за противоречие на Устава на С. „С. Лебед” със закона и принципа на доброволност на членството по отношение на изискването решението за напускане да бъде одобрено от Управителния съвет, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният е уважил исковете не поради липса на одобрение на решението от Управителния съвет на сдружението, а поради приемане на решението с по-малко мнозинство от предвиденото в Устава. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е правилно – постановено в съответствие с материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 19.06.2015г. по в. т. дело № 108/2015г. на Апелативен съд Б., търговски състав. ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на ловците и риболовците – Ловно-рибарско дружество А. 2001“, [населено място], област Б., [улица]- стадиона да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на ловците и риболовците Лебед“, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 600 лв. /шестстотин лева/ - направени разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.