Ключови фрази
обезпечителни мерки * предпоставки за допускане на обезпечение * установителен иск * правен интерес * обезпечение на бъдещ иск

М О Л Б А

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

 

                                                            63

 

 

 

                                     София 10.02.2009 г.

 

 

 

 

                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, Четвърто

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                    Председател :   КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА

                       

                                               Членове : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

                                                                   МАРИО ПЪРВАНОВ    

 

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №12/2009 г.

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. С. „С”, с. С., община С., подадена от пълномощника му адвокат Е, срещу определение №217 от 29.09.2008 г. по гр.дело №659/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено определение №558 от 19.08.2008 г. на Смолянския районен съд по ч. гр. д. №477/2008 г. и е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане обезпечение на бъдещ иск срещу Д. горско стопанство – С. за установяване съществуването на договор за предоставяне стопанисване на дивеча чрез налагане обезпечителна мярка спиране извършването на действия от ДГС – С. по предоставяне ползването на площите в ловностопански район, обособен със заповед №1222/26.06.2008 г. на председателя на Д. агенция по горите, на трети лица, като неоснователна.

Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси относно приложното поле на разпоредбите на чл.124, ал.1 и ал.3 ГПК, както и дали договорът представлява факт или правоотношение, които са решени в противоречеие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложени са и доводи за неправилност на определението.

Ответникът по частната жалба Д. горско стопанство – С. /държавно предприятие по чл.62, ал.3 ТЗ/ не е заявил становище.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираните по-горе въпроси отговарят на тези критерии.

Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

За да бъде допуснато обезпечение на иск е необходимо той да е допустим. Крайният извод на Смолянския окръжен съд за недопустимост на иска е правилен, макар и мотивите да не са точни. Правата да се предявяват различни видове искове, включително и установителни за съществуването на правоотношение по реда на чл.124, ал.1 ГПК, възникват при наличието на правен интерес. Правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита. Липсва правен интерес от установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск. Това произтича от основните принципи за интерес от цялостна защита на твърдяното право и процесуална икономия. Липсва интерес от две процесуални правоотношения тогава, когато спорът може да се разреши само чрез едно такова. Безпредметно е предявяването на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен иск – в случая с иск за пряко изпълнение или с иск за обезщетение за неизпълнение.

Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №217 от 29.09.2008 г. по гр.дело №659/2008 г. на Смолянския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение №217 от 29.09.2008 г. по гр.дело №659/2008 г. на Смолянския окръжен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.