Ключови фрази


2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 29.12. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3285/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 507006/11.10.2018 г. по гр. д. № 47256/2011 г. на Софийския районен съд, II-ро ГО, 52-ри състав, е прогласено на основание чл. 349, ал. 6 ГПК обезсилването по право на решение от 14.01.2014 г. по гр. д. № 47256/2011 г. на Софийския районен съд, II-ро ГО, 52-ри състав, в частта, с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е поставен в дял на Л. А. Х. недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в [населено място],[жк], [улица]чл. 96, вх. Б, ет. 3, със застроена площ от 84.86 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при посочени съседи, ведно със зимнично помещение при посочени съседи, заедно с 5.02 % ид. ч. от общите части на сградата и в частта, с която Л. А. Х. е осъдена да заплати на Ц. А. Н. за уравнение на дяловете сумата 61 500 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното ѝ изплащане; на основание чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан, като получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността по 1/2.
С решение № 3718/25.06.2020 г. по в. гр. д. № 14816/2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-ти Б въззивен състав, това решение е потвърдено.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от Л. А. Х. и Д. К. А. /по баща Х./, които искат същото да бъде отменено като неправилно-основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и са насочени срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационния контрол.
Ответницата по касация Ц. А. Н. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С решение от 14.01.2014 г. по гр. д. № 47256/2011 г. на Софийския районен съд на основание чл. 349, ал. 2 ГПК допуснатият до делба недвижим имот, представляващ апартамент № .., е поставен в дял на Л. А. Х. и същата е осъдена да заплати на Ц. А. Н. сумата 61 500 лева за уравнение на дяловете в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.
Препис от решението е връчен на Ц. Н. чрез адв. Й. Г. на 25.02.2014 г. Съделителката е подала въззивна жалба на 12.03.2014 г., която е върната като просрочена с разпореждане от 19.03.2014 г. на Софийския районен съд. Подадената от Ц. Н. срещу разпореждането частна жалба е намерена за неоснователна, поради което с определение № 18305 от 15.09.2014 г. по ч. гр. д. № 9048/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-10 състав е оставена без уважение. Съобщенията за възможността това определение да се обжалва в едноседмичен срок пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, са връчени така: на Л. А. Х. - на 08.10.2014 г. и на Ц. А. Н. - на 06.10.2014 г. Липсват данни определението да е било обжалвано пред ВКС. На същото е отбелязано, че е влязло в сила на 18.11.2014 г.
С молба от 30.12.2014 г. съделителката Ц. Н. е поискала от първоинстанционния съд да прогласи обезсилването по право на решението от 14.01.2014 г. поради неплащане в срок на присъдената сума за уравнение на дяловете.
С молба от 21.06.2017 г. Л. Х. уведомила първоинстанционния съд, че на 13.05.2015 г. на името на Ц. Н. е открита банкова сметка в „А. Б. България“ АД, по която е преведена сумата за уравняване на дела ѝ в процесния недвижим имот, ведно с дължимите лихви.
С определение от 13.09.2017 г. първоинстанционният съд конституирал Д. К. Х. като главна страна в делбеното производство в качеството ѝ на приобретател на процесния имот по настъпило на 24.06.2015 г. правоприемство по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../2015 г.
Въззивният съд посочил, че срокът по чл. 349, ал. 6 ГПК за изпълнение и плащането на сумите за уравнение на дяловете имат характеристиката на отлагателно условие за проявление конститутивното действие /вещноправния ефект/ на влязлото в сила решение по възлагане. Ако паричното задължение за уравнение не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 349, ал. 5 ГПК не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в шестмесечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. Императивно формулираната норма на чл. 349, ал. 6 ГПК изключва всяка възможност за незачитане последиците на неизпълнението в шестмесечния срок, предвид произтичащото ex lege обезсилване на възлагателното решение и отпадане с обратна сила на основанието за възникване на самото парично задължение, поради което без правно значение е дали неизпълнението се дължи на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД по отношение на длъжника, в който смисъл е т. 10 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В хипотезата на чл. 349, ал. 6 ГПК съделителят-длъжник, който възразява, че е изпълнил точно паричното си задължение, следва да докаже, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, позитивните факти на плащането в срок.
Въззивният съд посочил, че в конкретния случай спорният въпрос между страните е кога е влязло в сила възлагателното решение. За да отговори на този въпрос, съдът съобразил факта на просрочие на въззивната жалба, подадена от Ц. Н. срещу първоинстанционното решение и съобразно постановките на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС посочил, че ако решението подлежи на следващ редовен инстанционен контрол /въззивно или касационно обжалване/, но жалба не бъде подадена в срок, то влиза в сила в момента, в който е изтекъл определеният в закона срок за обжалване. Това означава, че ако жалбата бъде подадена след изтичане на преклузивния срок, тя се явява недопустима и подлежи на връщане. Доколкото в подобна хипотеза жалбата не поражда суспензивен ефект /не е пречка решението да влезе в сила/, то и последващото производство по повод обжалване на съдебния акт, с който жалбата се връща, няма отношение към момента, в който решението по същество е влязло в сила - чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК.
Съобразно изложеното въззивният съд приел, че възлагателното решение е влязло в сила с изтичане на срока за обжалване, а именно на 12.03.2014 г. От тази дата е започнал да тече и 6-месечният срок за заплащане на присъденото парично уравнение. Въззивният съд приел, че съделителката Л. Х., на която е бил възложен делбеният имот, не е доказала, че е заплатила на другия съделител сумата 61 500 лева, представляваща присъденото парично уравнение на дяловете, в предписания по чл. 349, ал. 2 ГПК, респ. чл. 349, ал. 5 ГПК, 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, ведно със законната мораторна лихва, а именно до 12.09.2014 г., поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че решението от 14.01.2014 г. в частта, с която делбеният имот е поставен в дял на Л. Х., е обезсилено по право.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Л. А. Х. са поставени следните въпроси:
1. Задължително ли е въззивният съд да се произнася и да зачита вече завършеното изпълнение по заплащането на дял съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК в 6-месечен срок, определен с акт от районния съд;
2. С отмяната на определението на СРС за начална дата на 6-месечния срок за уравняване на дялове /главница и лихва/ по чл. 349, ал. 5 ГПК, респ. с решението за обезсилване на решението за възлагане, отменява ли се изпълнението за изравняване на дялове, при условие, че е сторено плащане в рамките на действащ съдебен акт;
3. Решението е неправилно, защото изобщо няма произнасяне налице ли е въобще съсобственост;
4. По делото в рамките на определение на СРС, 52 състав, е извършено плащане/уравнение на дела на ищцата Н., но е налице и последваща сделка от Л. Х. на процесния имот в полза на Д. К. Х. - страна по делото чрез главно встъпване; титулът за собственост на Д. К. Х. като едноличен собственик на процесния имот не е отменен и към момента на подаване на настоящата касационна жалба и изложение на обстоятелствата;
5. С определение № 96/22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 3638/2015 г. на ВКС, II-ро г. о., отменил ли е де юре реалното финансово изпълнение/уравнение на дял, извършено в срок, определен от съд;
6. Длъжен ли е въззивният съд да предвиди възможността за злоупотреба с процесуални права относно процедурата по администриране на умишлено просрочена въззивна жалба на ищцата, да е използвана за погрешно определяне на 6-месечния срок по чл. 349, ал. 5 ГПК от районния съд;
7. Като е потвърдил решението за обезсилване и изнасяне на процесния имот на публична продан, длъжен ли е СГС да отчита наличието на нов собственик, длъжен ли е да отчита откритата банкова сметка, по която е заплатен делът на ищцата, като последната и към настоящия момент се ползва от средствата;
8. Длъжен ли е въззивният съд, позовавайки се на ТР № 7/2017 г., да отчита 3-годишния срок на тълкувателна дейност, през която е действало решение на СРС за възлагане на процесния имот и уравняване на дялове.
Жалбоподателката твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди също така, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката Д. А. /по баща Х./ е поставила следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото;
2. Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона.
По тези въпроси се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на състави на ВКС.
При основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите:
1. Може ли страната сама да определи датата на влизане в сила на съдебното решение, въпреки указанията на съда;
2. Следва ли страната да понася неблагоприятните последици от неправилни и/или грешни изчисления на сроковете от съда;
3. Следва ли страната да не се съобразява с указанията на съда, ако те са неправилни, но са изрично посочени;
4. Длъжна ли е страната да прави нарочна проверка кога е получено решението от насрещната страна и дали спрямо нея е изтекъл срокът за обжалване при положение, че погрешно е изчислена от съда датата на влизане в сила на решението;
5. При положение, че източник на правни последици за страните по делото е влязлото в сила решение, как следва да се изпълни съдебното решение в светлината на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ако не е издаден официален препис на решението с отбелязване за влизането му в сила;
6. Може ли да се приложи тълкувателно решение на ВКС по отношение на спор, касаещ решение, което е влязло в сила преди датата на постановяване на тълкувателното решение и чието обезсилване по право се твърди да е настъпило преди този момент.
Въпросите се поставят с оглед обстоятелството, че по тях не е формирана трайна съдебна практика. Отделно от това ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не дава отговор на конкретен въпрос и не изследва възможността за допускане на грешки от страна на съда в посочването на датата на влизане в сила на съдебното решение. Тази непълнота следва да се преодолее по реда на касационното обжалване чрез постановяване на решение по чл. 290 ГПК.
При основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени и въпросите:
1. От кой момент съделителят с уважено възлагателно искане придобива в изключителна собственост процесното неподеляемо жилище- от влизане в сила на съдебния акт или от изплащане на паричното уравнение заедно със законната лихва в 6-месечния преклузивен срок по смисъла на чл. 349, ал. 5 ГПК;
2. Загубила ли е своето значение т. 10 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателката поддържа, че отговорите на тези въпроси са необходими с оглед наличието на решение по чл. 290 ГПК № 721/11.11.2010 г. по гр. д. № 1433/2009 г. на ВКС, I-во г. о., което е в противоречие с посоченото тълкувателно решение, а и с оглед необходимостта от осъвременяване на посочената практика.
Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че с оглед решаващите мотиви, изложени във въззивното решение, следва да се допусне касационно обжалване по първия въпрос, поставен от жалбоподателката Л. Х., уточнен от касационната инстанция съобразно правомощията ѝ по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: следва ли да бъде зачетено плащане, извършено в срок, определен от съд, в хипотезата на чл. 349, ал. 5 ГПК. Въпросът е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, поради което е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба, подадена от Д. А., следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е конституирал Д. А. /Х./ като страна, предвид извършеното разпореждане с делбения имот в нейна полза с н. а. №......./24.06.2015 г., с който имотът ѝ дарен от съделителката Л. Х.. Сделката е сключена след приключване на втората фаза на делбата, страни по което са ищцата Ц. А. Н. и ответницата Л. А. Х., поради което не е налице хипотеза на прехвърляне на спорното право в течение на производството по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. Приобретателката на имота е конституирана по-късно - в развилото се по реда на чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК производство за прогласяване обезсилването по право на възлагателното решение. Не е налице и хипотеза по чл. 225 ГПК на главно встъпване. Ето защо надарената не е придобила качеството на страна. Производството по обжалване на съдебно решение предпоставя правото на жалба. С право на жалба се ползват страните, а в случая Д. А. не притежава това качество. Ето защо подадената от нея касационна жалба е недопустима и ще бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3718/25.06.2020 г. по в. гр. д. № 14816/2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-ти Б въззивен състав, по касационната жалба на Л. А. Х..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Д. К. А. /по баща Х./ срещу въззивното решение № 3718/25.06.2020 г. по в. гр. д. № 14816/2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-ти Б въззивен състав.
Указва на жалбоподателката Л. А. Х. в едноседмичен срок от съобщението да внесе 40 /четиридесет лв./ лева държавна такса по сметка на ВКС и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
В частта, с която касационната жалба, подадена от Д. К. А. /по баща Х./, е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: